Лара – една жена, която иска всичко. Една жена като всички

Емоционална като песен на Queen, хапливо откровена като Кари Брадшоу, многолика като всяка жена, хаотична, като времето, в което израства, и неподправено истинска като самата себе си, Лара е от онези жени, които неизменно привличат вниманието на околните и за които се чудиш – те ли предизвикват съдбата, или вселената постоянно поставя на пътя им изпитания и възможности.

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

„Лара“ е първият роман на Ния Йотова. Роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Ния не крие, че за образа на Лара и останалите герои в романа е черпила вдъхновение от заобикалящия я живот.

Подобно на своята героиня, тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.

Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не ѝ е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко.

„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

 

Този роман е като чифт скъпи дизайнерски обувки с убийствено високи токчета, които един ден виждате на някоя витрина и сърцето ви прескача един удар.

И макар че не са нито по джоба ви, нито подхождат на стила ви, ги купувате. Защото искате да сте онази жена с убийствено високи токчета, след която всички се обръщат. Защото го заслужавате.

Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без предварителна програма и с неочаквани приключения. Готови ли сте да отпътувате?

Ощe от Лара и за  „Лара“ ще намерите в Instagram – @book.lara , а откъс можете да изтеглите от тук – Лара откъс 21 глава

Реклама

Стартира безплатен телефон за жертви на домашно насилие

Стартирането на денонощна телефонна линия, която предлага професионална помощ за жертвите на домашно насилие в България, вече е факт.

Това стана възможно благодарение на дарението от 50 000лв., което Avon България направи в края на миналата година за „Алианс за защита от насилие, основано на пола“

Номерът на линията е 080011977 и е напълно безплатен. Централата е разположена в град Дупница и има възможност за приемане на 4 едновременни обаждания, които да бъдат насочвани към 12 мобилни линии, ситуирани в 12 града в страната, където има центрове за консултиране и настаняване на жертви на домашно насилие.

Телефонната линия е обслужвана от около 40 специалисти, които имат готовност да окажат незабавна психологическа и практическа помощ на жертвата и да я насочат към конкретна институция или център, където да намери подслон и защита.

Домашното насилие е проблем, който засяга цялото общество, и никой не трябва да затваря очите си пред плашещата действителност.

Avon, като компания с мисия да помага на жените да бъдат красиви, успешни и здрави, е превърнала битката с насилието над жени в свой глобален ангажимент. Тази отговорна задача е сериозно приемана и от хилядите Представители на Avon в България, които не спират да говорят открито за проблема и да набират средства чрез поръчката на сини благотворителни продукти.

Основна задача за кампанията е да помогне на жертвите да излязат от жестокия кръг на насилието и да потърсят нови възможности, с които ще се чувстват по-щастливи и успешни.

За тази цел Avon работи в тясно сътрудничество със своя НПО партньор „Алианс за защита от насилие, основано на пола“. От началото на кампанията двете организации са осигурили близо 1000 психологически и юридически консултации на жертви, а с дарените средства през 2014 година кампанията подпомогна стартирането на кризисен център за жертви на домашно насилие в Димитровград.

Продуктите от синята серия се предлагат целогодишно в брошурите на Avon и онлайн на avon.bg, a 100% от печалбата от всеки от тях се дарява на партньорите на Avon, които оказват професионална подкрепа на жени и деца, попаднали в ситуация на насилие и тормоз.

Всеки може да подкрепи кампанията с поръчка на благотворителен продукт от синята серия на Avon и така да промени жестоката действителност за една от четири българки.

Не, не можеш да шамариш децата си

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.” – крилата фраза от култовия български филм “С деца на море”. Фраза, която би била смешна, ако не илюстрираше самата реалност.

Наскоро се забърках в дискусия в социалните мрежи (Туитър), в която се обсъждаше може или не родителите на бият децата си, има ли нещо лошо в шамарите и трябва ли да се намесиш, ако видиш родител да бие детето си.

Оказва се, че голяма част от българите (без значение родители или не) не виждат нищо лошо в шамарите. За тях те са краен, но удачен метод за възпитание. Отделно на това почти всеки има спомени как е бил ошамарван като малък, в което не вижда нищо лошо, даже оправдава родители си с думите “аз наистина си го заслужих”.

Аз пък не мога да си представя какво точно трябва да направи едно дете, че да заслужи да бъде набито!

Още повече не мога да повярвам, че хората, посягащи на децата си, не се срамуват от постъпките си, а ги споделят, че даже и защитават! Все си мисля, че ако някога ми се случи да изпусна нервите и ръката си върху детето ми, ще се чувствам толкова гузна, виновна и лоша, че не бих могла да го споделя, какво ли остава пък да защитавам деянието си.

Във въпросната дискусия се защитаваше тезата, че децата в някои моменти имат нужда да бъдат вразумени със сила. Да ги ошамариш, когато отново правят беля, след като десет пъти си им повторил, че не трябва, е допустимо. Отделно се цитираха всякакви крилати фрази на дядовци и баби, звучащи в духа на “бий дупе, да не биеш гъзище” и други простотии.

За жалост, в България толерантността към насилието е учудващо висока. Особено пък щом се отнася до домашното такова. Масово никой не иска да приеме, че шамарите са израз на насилие! Не е нужно някой да бъде с насинено око, разбит нос и пукната глава, за да може да бъде определен като жертва на насилие.

Ако на работното ти място някой ти тресне два шамара, защото си направил грешка в работата си, ще бъде абсолютно недопустимо, нали? Едва ли повечето биха могли да си представят подобна ситуация. Ако пък нещо такова се случи, то ще доведе до оплаквания, търсене на права и т.н.

С какво тогава да ошамариш дете е по-различно и допустимо? Може би с това, че то не може да се защити и ще ти се размине безнаказано под защитния чадър “аз съм родител”.

Физическото посегателство върху друго човешко същество, особено по-слабо и беззащитно, издава единствено слабост и агресия! И противно на масовото разбиране, не внушава респект, а страх!

Разбира се, има и Европейска харта за правата на детето от 1989 г., ратифицирана от България пред 1991 г., в която има член 19, точка 1, оповестяваща задължението на държавите страни по Конвенцията да защитават децата от “всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления.” И да, шамарите влизат в тези “всички форми” на насилие.

Това, че са вкоренени в бита и народопсихологията ни, не ги валидира като успешен метод за възпитание, нито пък оправдава родителите.

Знам, че няма перфектни хора, знам, че нервите понякога могат да бъдат опасно опънати и знам, че всеки допуска грешки.

Важното обаче е да си даваме сметка за тях, да се стремим да бъдем по-добри, първо заради нас самите, а след това заради децата ни. Защото само с излизане от матрицата и надграждане на собствените ни възможности и разбирания може да се постигне успех. Останалото е тъпчене на едно място, вгледани в пъпа си и оправдаващи се с “така е било винаги, така ще е и занапред”.

А що се отнася до реакцията, когато видиш някой да шамари детето си или изобщо да върши нещо нередно на публично място, това е първо човешка, а след това гражданска позиция. Ако сами не сме коректив и не се противим срещу нередностите, няма кой да чакаме да го направи.

75 години Икеа

Започвайки като малък бизнес за поръчки по пощата, управляван от тийнейджър на велосипед, за 75 години ИКЕА се превръща в един от водещите мебелни брандове в света.

Днес компанията е представена на 49 пазара, магазините ѝ се посещават от близо един милиард души всяка година, а посетителите онлайн надвишават 2,5 милиарда годишно. Близо 200 000 служители на ИКЕА от цял ​​свят всеки ден допринасят за създаването на по-добър живот у дома за възможно най-много хора.

„Успехът ни никога не би бил възможен без нашите клиенти и колеги. Бихме искали да благодарим на всеки един от тях за първите ни 75 години заедно. Очакваме следващите 75 с нетърпение“, – сподели Никос Ифантидис, управител на ИКЕА България.

Ето и някои от най-важните моменти в историята на ИКЕА през годините:

1943: Ингвар Кампрад регистрира своята фирма ИКЕА. I идва от Ingvar, K – от Kamprad, E – от името на семейната му ферма Elmtaryd; и А – от селцето Agunnaryd, в което израства.

1948: ИКЕА започва да предлага стилни, модерни мебели.

1951: Първият каталог на ИКЕА се разпространява безплатно – точно както днес.

1956: Мебелите за самостоятелно сглобяване стават част от концепцията на ИКЕА. Плоските опаковки означават намаляване на разходите за транспорт, както и по-малко рискове от повреда. А това води и до по-ниски цени за клиентите на ИКЕА.

1958: Първият магазин на ИКЕА отваря врати в Елмхулт, Швеция.

1960: В Елмхулт е открит първият ИКЕА Ресторант и Кафе. В резултат на това посетителите прекарват повече време в магазина.

1963: Отваря първият магазин на ИКЕА извън Швеция, а именно в Норвегия.

1973: Първият магазин на ИКЕА извън Скандинавия е открит в Швейцария.

2011: ИКЕА стъпва на българския пазар.

2018: 419 магазина в 49 държави и близо 200 000 служители на ИКЕА.

Научете повече за историята на ИКЕА в Музея на ИКЕА и на https://ikeamuseum.com/en/

Планетата Земя каквато не сте я виждали в 6 изумителни епизода

Въпреки че в последните години филмовата индустрия бълва филми и сериали от абсолютно всякакъв вид, зрителският ми интерес трудно може да бъде съблазнен.

Да, ефектите стават все по-главозамайващи, сюжетите все по-богати, предлага се всичко за всеки, а единствената цел на телевизионерите и кинаджиите е да те държат максимално дълго пред екрана.

Напук на това или може би точно заради пренасищането, хората се отегчават и разсейват, махват с ръка и казват “какви са тия глупости пак”.

Наскоро обаче изгледах една поредица кратки филми, които ме държаха с отворени очи и уста пред телевизора да повтарям удивено “Оооо!” и да не мога да се наситя на телевизионните образи.

Става дума за новите серии на “Planet Earth II”.

Сър Дейвид Атънбъро се завръща отново с още по-изумителни и впечатляващи истории за живота на нашата планета и по-точно – как се изменя той през последните десетителия.

Кадрите на всяка серия са спиращи дъха!

Ако имате възможност да гледате документалните филми от поредицата на възможно най-добро качество, направето го и няма да съжалявате.

Картините и сюжетите, показани в сериите, са толкова невероятни, че на моменти се питах “Това на нашата земя ли се случва?! Наистина ли има подобни места и животни на този свят?!”

Няма нужда от научно-фантастични филми, флората и фауната на Земята са в пъти по-изумителни. Стига да имаме очите за тях.

Искрено се възхищавам на целия екип, който стои зад продукцията и може би най-много на операторите. Да успееш да проследиш живота на двойка снежни леопарди, при положение, че в радиус на 40 км из почти невъзможно проходими планини има едва две животни, е истински подвиг.

Отделно на това са изумителните факти, които научаваш. Като това, че вече има речен делфин, обитаващ джунглите (да, точно така – джунглите) на Бразилия или че в 20 милионен Мумбай живее най-голямата популация на леопарди (не в зоопарк, не в резерват, а свободно обикалящи), или пък, че редица животински видове са се адаптирали толкова успешно към динамично разрастващата се градска среда, че живеят в нея по-добре, отколкото в дивата природа. И още много, много…

Съветът ми е да изгледате сериите. Изключително приятни, ненатоварващи, а напротив – зареждащи с енергия, насищащи с красота и даващи уверението, че животът на планетата е в пъти по-силен и устойчив, отколкото ние си мислим.

Чудесата са там някъде навън и дори никога да не успеем да видим Килиманджаро на живо или да посетим Сингапур, да топнем крака в Атлантическия океан и да плуваме с делфини, имаме невероятната възможност да обиколим Земята, докато стоим на дивана пред телевизора, благодарение на точно тези серии.

Семеен грил празник на 29 юли в Русе

На 29 юли в Русе ще се случи Coca-Cola Chill & Grill.

От 10:00 до 22:00 часа в Парка на младежта при „Вазата“ всички гости ще имат възможността да се насладят на разнообразни грил-предложения и игри за цялото семейство.

Сандра Алексиева от 1001 рецепти и Даниела Колева ще готвят на живо, а който желае може да покаже също своите кулинарни умения в специално обособен за целта кът.

А за тези, които предпочитат да приготвят грил по свой вкус, от 12:00 до 19:30 ще има Simply Tastly зона за самостоятелно готвене, като всеки включил се ще има възможността да спечели награда.

През целия неделен ден актьорът Ники Станоев ще се грижи за доброто настроение, а футболистът Ваня Джеферович ще предизвика гостите на събитието да се впуснат в разнообразни активности – стрелба с лък, игра с топка и препятствия, скачане с чували, теглене на въже и други групови игри за малки и големи.  

Семейният грил празник ще приключи с музиката на Вили Стоянов и The Old School Trombone и специален завършек от Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени.

Розови бебешки дупета

Повечето майки биха ме подкрепили в твърдението, че най-ефикасните решения на проблеми са най-простите и неочаквани такива.

Когато се сблъсках с подсечено бебешко дупе, бях доста разочарована. Все пак ползвах специални бебешки мокри кърпи, изчистени от оцветители, ароматизатори, парабени, лоши помисли и всичко, което евентуално би навредило на кожата. Цялата бебешка козметика, която имах, беше такава.

И въпреки това, пред себе си имах болезнено червено дупе с малки подутини, обещаващи да се превърнат в рани.

Кремове и лосиони не помагаха, а бепантенът носеше слабо облекчение.

Памперси сменях редовно и всеотдайно, освен това ползвах от “хубавите”, което да се чете “скъпите”, но честно казано, не мисля, че има кой знае каква разлика между различните брандове (като изключим дизайна).

Решението на проблема дойде, като започнах да ползвам мицеларна вода на Uriagе за почистване на дупето.

Продуктът беше в голяма опаковка – 500мл и насочен за чувствителна кожа.

По принцип това не е препарат за деца или за бебетата, но Uriagе са медицинска козметика, която ми оказа безценна подкрепа в дългогодишната ми борба с тежко акне.

Споделяла съм преди за проблемите си, които ме тормозиха повече от десетилетие и как най-сетне успях да ги елиминирам – Огледалце, огледаце на стената, коя е най-пъпчива на земята ; От личен опит: трите закона на здравата и красива кожа

Та, реших, че нищо няма да изгубя, ако пробвам мицеларната вода за лице върху бебешкото дупе и не сбърках! Ефектът беше бърз и перфектен.

Като приключих опаковката, тествах отново с мицеларна вода, но на друг бранд, защото в Дания Uriagе, за жалост, няма… Уж ползвах отново козметика без оцветители, парфюми и т.н., уж беше препоръчвана като много добра, но бебешкото дупе отново се подсече и то по-лошо от преди.

За това бързо се върнах на Uriagе, като успях да намеря местен сайт, където продават част от продуктите в портфолиото и специално големите разфасовки мицеларна вода.

Единствената промяна бе, че взех от синия вид, който е хидратиращ (има и зелен, насочен за акнеична и проблемна кожа).

Ето тази мицеларна вода ползвам, като успях да поръчам специалната оферта с две бутилки.

И така, подсичането остана в историята, въпреки че сестрата (здравен съветник, както се наричат тук, който периодично те посещава в дома ти да види как я караш, имаш ли проблеми и да ти даде насоки и съвети) бе доста учудена, че ползвам върху бебешката кожа парфюмиран продукт.

Трите вида мицеларна вода на марката – за проблемна кожа, за чувствителна и хидратираща

Мен обаче ме интересува крайният резултат и когато нещо работи положително, не го подлагам на излишни съмнения.

Друг съвет, който получих от приятелка и който е работил чудесно при нейното бебе, е да се ползва за мазане на дупето чист вазелин. Тя ми сподели, че само това им е помогнало за подсичането, та можете да пробвате и този метод.

Ако имате какво да споделите или попитате по тази или друга тема, чувствайте се свободни да пишете до редакционната ни поща – editors@vitamorena.com

Още по бебешко-майчинската тема:

Великата тайна за успокояване на бебета

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

„Слънчева буря“ от Оса Ларшон за пръв път на български

Това лято издателство „Емас“ ще зарадва почитателите на криминалния жанр с ново попълнение към списъка с талантливи скандинавски автори – за първи път на български излиза „Слънчева буря“ от шведката Оса Ларшон, чиито книги от „Ди Цайт“ наричат „малки чудеса“. Със „Слънчева буря“ се поставя началото на поредица случаи, а в центъра им е адвокатката Ребека Мартинсон.

„Биде вечер, биде утро, ден първи.“

Смразяващо начало на смразяващ роман, първият на известната днес Оса Ларшон, който ѝ донася престижната награда на Шведската академия на криминалните автори за литературен дебют и я превръща в международна литературна сензация. Книгите ѝ вече са преведени на повече от 20 езика.

Полярна нощ в далечния шведски Север. Оскверненото тяло на млад пастор лежи върху пода на църквата, която сам е основал. А в черното небе над малкия град висят яркоцветните спирали на Северното сияние…

Сана Страндгорд, сестрата на харизматичния евангелистки пастор, има злощастието да го открие и бързо попада на челното място в списъка със заподозрени на нетърпеливите да разрешат случая разследващи. Убитият е бил значима личност в Коруна, изградил от основи внушителната църква и привлякъл множество последователи… или членове на култ?

Отчаяна и лабилна, Сана търси помощ от отчуждената си приятелка Ребека Мартинсон – вече успешна адвокатка в голяма кантора в Стокхолм. Макар и неохотно, Ребека се съгласява да се завърне в Коруна, градчето, което позорно е напуснала преди години, и да започне собствено разследване. Ала бързо разбира, че сенките на миналото не са се разсеяли.

Заварва стена от нежелание за съдействие, сякаш са раздадени инструкции, едва функциониращата Сана не е от кой знае каква помощ, а главният прокурор по случая е движен от задкулисни политики. Обземат я старата вина и негодувание… Единствен лъч светлина е решителната полицайка, впрегнала вродения си нюх в търсене на истината.

Дали обвиненията срещу Сана са напълно безпочвени? Или харизмата на брат ѝ е накарала някой негов последовател да престъпи границата между уважение и обсесия?

120320 Mariefred. Författaren Åsa Larsson. Foto: Anna Simonsson

Ребека трябва да се впусне в плетеница от алчност и заблуди, търсейки истинския убиец на мъжа, на когото се е възхищавала, за да стигне до прозрението, че едва ли някога го е познавала. Убиец със зловещ, неочакван мотив…

​„Впечатляващ… убедителен трилър от талантлива дебютираща романистка.“ – „Буклист“

​„Ларшон изобразява героите си с хапливо остроумие и описва градчето им с дълбоки, атмосферни детайли.“ – „Къркъс Ревю“

 

Исторически потайности във „Вълци“ на Хилари Мантел

Романът “Вълци” от Хилари Мантел е един от петте финалиста за престижното отличие „Златен Ман Букър“, учредено по случай половинвековния юбилей от създаването на наградата.

Това специално нейно издание се връчва само веднъж на роман, който журито определя като „най-добрата художествена творба, издадена през последните 50 години“. Останалите четирима финалисти са „Английският пациент“ от Майкъл Ондатджи, „В свободно състояние“ от В. С. Найпол, „Лунен тигър“ от Пенелъпи Лайвли и „Lincoln in the Bardo“ от Джордж Сондърс.

Финалистите са избрани от специално жури сред всички 51 носители на наградата „Букър“ от нейното учредяване през 1969 г. до сега. „Златните пет“ ще преминат през публично гласуване, за да бъде излъчен крайният победител. Той ще бъде обявен официално на 8 юли в Лондон по време на празненствата, посветени на юбилея на престижното отличие.

Романът „Вълци“ на Хилари Мантел, фокусиран върху личността на Томас Кромуел, е най-бързо продаваната книга от всички, получили най-престижната литературна награда на Великобритания – „Букър“. Тя е и първата наградена с това отличие книга, станала номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на общата класация „Британски бестселъри на десетилетието“.

„Вълци“ е отличен и с наградата за исторически романи „Сър Уолтър Скот“.

„Хилари Мантел е най-големият майстор на английската проза в наши дни”
сър Питър Стодард, Председател на комитета на наградите „Ман Букър”

За автора
Хилари Мантел е световноизвестна авторка на исторически романи, спечелила множество престижни награди. Книгите ѝ „Вълци“ и „Доведете труповете“ печелят два пъти литературното отличие „Ман Букър“ – през 2009 и през 2012 г. Тя е единствената английска авторка, двукратен лауреат на този приз. Двата ѝ бестселъра са филмирани от BBC под формата на мини сериал от 6 епизода, който добива огромна популярност и е приет ласкаво от критиците.

Хилари Мантел е автор на други 14 романа, между които и биографична книга, наречена „Giving Up The Ghost“, като и сборник разкази, озаглавен „Убийството на Маргарет Тачър“.

„Деветте кръга“ – от небостъргачите на София до върховете на Пирин

Диана Петрова е добре позната на четящата публика, защото пише с еднаква лекота и майсторство както за възрастни, така и за деца.

Писателската ѝ кариера започва с първата книга с приказки за осиновени деца в България „Двойната планета“. Следват бестселърите за деца „Мъдри приказки“ и „Приказки за цялото семейство“.

„Деветте кръга“ е четвъртият ѝ роман след дебютния „Ана“, с който печели първото място за жена автор в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“; „Синестезия“, който попадна в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Сиела“; и „Лилит“, който се изучава като част от задължителната литература в Софийския университет.

Финалист е в десетия юбилеен конкурс за роман на корпорация „Развитие“ и носител на специална грамота „Бисерче вълшебно 2018“. Когато не пише, работи в IT сферата.

„Деветте кръга“ е роман за женската сила да се отдадеш и да откриеш себе си, приемайки другия. Историята проследява съдбата на двайсет и няколко годишната Габриела. След дълъг престой във Франция Габи се завръща в България с разбито сърце и с надеждата, че тук ще открие новото начало, от което се нуждае, за да рестартира живота си.

Дори не подозира за плановете на съдбата, която я изправя на пътя на Самуил Марков, IT милионер, по когото въздиша цяла София и който ревниво пази личния си живот в тайна.

Самуил винаги е бил устремен към върха – в живота, в бизнеса, в планината. Докато една внезапна среща в кафене близо до офиса му променя пътя, който така грижливо е начертал за себе си…

„Това е моят първи експеримент в любовната литература, но не е първи в еротичната, казва Диана Петрова. Традиционно книгата ми костваше едно уволнение, шест месеца на борсата и физически срив в края, но се забавлявах както никога досега. Навлязох в света на Габриела с такава сила, че без малко да се влюбя в идеалния ѝ мъж. Момичета, желая ви да изживеете своя роман като моята героиня! Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от голямата любов.“

Привличането между Габриела и Самуил е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги.

От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия.

Превю от книгата може да изтеглите от тук – Откъс от Деветте кръга

„Диана Петрова е един от най-провокативните и смели гласове в съвременната българска  литература.“
Габриела Кожухарова, главен редактор на „Аз чета“