Все още не мога да се съглася с крилатата фраза “Малки деца – малки проблеми”.
Даже мога твърдо да заявя, че когато става дума за първите месеци изобщо не е вярно, даже напротив. С всеки ден става по-лесно да се грижиш за малкото бебе, което дори ти е трудно да осъзнаеш, че реално е твоя плът и кръв.
При нас първите три месеца минаха относително леко. Или поне така ни казват другите хора с деца. Аз лично така и не разбрах какво е това да не спиш по цяла нощ заради плачещо дете. Разбира се, малката е плачела през нощта, както и през деня, а най-любимо ѝ беше да ни оревава от 6 до 9 вечерта. Това се бе превърнало в своеобразна програма през първия месец и половина след раждането ѝ, та с баща ѝ бяхме подготвени всяка вечер за рев и недоволство.
Всичко, което научих до момента обаче е, че когато бебето плаче, то наистина има някаква причина. Тия глупости с “остави го да плаче, ще му мине” и “недей да го свикваш да го разнасяш на ръце” никога не ги прилагайте! Както ми каза една акушерка тук – “едно бебе никога не може да бъде разглезено с прегръдки и целувки”. И е напълно права.
В самото начало след раждането бебетата са по-ревливи и кисели поради една единствена и много важна причина – преживяват стрес от това, че вече не са в така добре познатата им и уютна среда (в корема на мама). Всичко е в състояние да ги дразни и причинява дискомфорт – допира на пелената, дрехите, че дори и друго човешко тяло, шумовете, светлината (бебетата са почти слепи след раждането, зрението им се избистря постепенно, затова и едни от най-добрите играчки са черно-белите). Това, че новороденото се успокоява единствено, като е гушнато от майка си, е напълно естетсвено – то познава единствено нейния мирис, глас и топлина. За майката пък е малко натоварващо да трябва да е непрестанно с детето до себе си, особено пък и като кърми, но… шанс 🙂 Известно време ще е така и този факт трябва просто да се приеме.
Помня как влизах в банята да си взема душ буквално за 3 мин и чувах как дъщеря ми плаче в ръцете на нещастния ми съпруг, който толкова много искаше да ми помага, но не можеше нищо кой знае какво да направи за бебето, след като то искаше само мен.
Както писах и в една друга статия – Шестото чувство на бебетата, спасителният пояс за нас беше ErgoBaby 360 Bundle of Joy. Сериозно препоръчвам точно тази марка продукти за всички родители на новородени. Тия ергономични раници помагат на бебето да се нагуши във вас, да се почувства сигурно и да заспи, а вие да имате свободни ръцете си, както и да се движите без проблем където пожелаете. И бъдете спокойни, продуктът е проектиран така, че и за вас и за детето да е максимално удобно и никой да не го боли кръст, дупе, глава или нещо друго 🙂

Това е най-близкото разстояние до бебето, което котката ни си позволява
Та, ако се опитам да обобщя първите три месеца от живота с новородено, следва да кажа, че да – рев ще има, ще има и моменти, в които ще се чувствате изцедени и дори нещастни, но повярвайте, това ще отмине много скоро.
А и този период ще е една малка песъчинка в живота ви като цяло, та опитайте се да не си го слагате много на сърце. Не забравяйте обаче, че бебето не плаче от проклетия и защото не иска да сте щастливи, а защото не се чувства добре. Като цяло новородените нямат много канали за комуникация с нас, та плачът е сред основните. Полека-лека ще започне да си личи кога плаче от глад, кога защото му се спи и кога защото просто иска да бъде разнасяно от вас, а не да лежи в количка или другаде. Постарайте се да бъдете търпеливи и ще видите как след всеки един ден ще става по-лесно 🙂 това мога да ви го потвърдя от личния си опит.

Уловен един от кратките моменти на спокойствие за мами и бебита
Моята основна грешка беше, че се опитах да вкарам себе си и бебето в някакъв конкретен режим още от първите седмици.
“Как така ще иска да яде пак!? Че тя яде преди половин час! След два часа поне трябва да ѝ е следващото хранене” – така заявявам на съпруга си, а милото бебе плаче и в крайна сметка надделява и ѝ давам да яде по-рано. Сестрата, която ни идва на домашни посещения, като чу това, ми заяви да си избия всички такива планове и режими от главата и просто да се вслушам в детето и инстинкта си. И се оказа напълно права…
Разлика може да има единствено, ако детето се храни с адаптирано мляко, а не кърма. Тогава има точни количества и хранения за денонощие.
Новородените често преминават през т.нар cluster feeding – дни, в които са зверски гладни и могат да сучат с часове, че после само половин час по-късно пак да искат. Това е изтощително за майката, но съвсем нормално за развитието на бебето, така че по-добре го приемете и не се шашкайте излишно 🙂

Позата по корем е любима
Другата грешка, която допуснах, бе да се притесня напълно излишно, че от тук насетне ще е все така. Като се случеше да мине ден, без да успея да си измия зъбите, защото съм постоянно ангажирана с дъщеря ми или когато тя е крайно кисела и ме оревава без спиране, или пък когато се е събудила прекалено рано и не съм се наспала, веднага се шашках, че “ето, така ще е вече занапред! Какво ще правя!?”
Постепенно осъзнах какви глупости са това и както написах по-горе е просто много малък, почти миниатюрен отрязък от живота ми, който скоро ще съм забравила.
И повярвайте, наистина забравяш всичко! Особено пък по-неприятните неща. Затова е добре да си записвате по-важните първи неща, след време ще си благодарите.
Полека-лека успяхме да изградим така заветния за мен режим, особено че след невероятни кърмачески драми (за които мога да споделя в друга статия) от третия месец беба премина на адаптирано мляко. Постепенно премина и вечерният кривиндул, както наричахме периода между 6 и 10 всяка вечер, като с това отпадна и непрекъснатото разнасяне в Ergobaby-то.
А най-хубавото от всичко бе, че беба започна да прави разлика между ден и нощ, и така след последното си хранене за деня щастливо си засмуква биберона, обръща се на една страна и заспива блажено чак до сутринта.
Сега съм в очакване на зъбите, като съм се подготвила за най-лошото, пък се надявам да не ни се случи 🙂
Няколко неща мога да дам като съвет, които може да ви улеснят:
Създайте на бебето повече места, на които то може да пребивава през деня. Тоест, ако имате само количка, ErgoBaby и бебешко легло, е доста вероятно на бебето да му става скучно. От втория месец вече може да се ползва бебешка гимнастика с окачени по нея играчки, с които детето да се забавлява, както и шезлонг, а преди това можете да ползвате гнездо, за да позиционирате детето на различни места – до вас на дивана, на вашето легло и т.н., а ако успеете да намерите люлка, закачаща се за касата на вратата, ще е чудесно! На нас тази люлка ни помогна неимоврено много през първите два месеца.
С всеки изминал ден мускулите в мъничкото тяло на бебетата укрепват, мозъчетата им се развиват, ръчичките стават по-силни, погледът по-избистрен и те вървят невероятно бързо към превръщането си в по-самостоятелни, любопитни и палави деца, каквито ние искаме да бъдат, но ще ни бъде ужасно мъчно за бебешките моменти.
Опитайте се да им се насладите максимално и когато имате тежък ден, помнете, че ще става по-добре и в крайна сметка се справяте страхотно 🙂 Просто и децата, също като нас, имат добри и лоши дни, нека не им се сърдим за това.
Pingback: Аз съм такава майка – Vita Morena
Pingback: Великата тайна за успокояване на бебета – Vita Morena
Pingback: Розови бебешки дупета – Vita Morena
Pingback: Специфики на летенето с бебе – Vita Morena
Pingback: След една година с бебе – все така объркана, но с няколко нови бръчки – Vita Morena