Ако се бяха родили жени

Може още да не сме разкрили тайните на океаните, нито да сме стигнали по-далеч от Луната, но ето че имаме поредното приложение за телефон, с което щастливо да си губим времето.

FaceApp дава възможност да разбереш как би изглеждал мъж, ако се бе родил с две Х хромозоми. Някой си е направил ескепримент с едни от популярните холивудски актьори, участващи във филмите по комиски на Марвел.

Резултатът показва едни също толкова красиви и харизматични жени, колкото са и мъжките им първообрази. Enjoy!

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-1-5b18e7f26a042__700

Крис Евънс

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-2-5b18e7f446aa7__700

Робърт Дауни Джуниър

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-3-5b18e7f633f47__700

Крис Хемсуърт

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-4-5b18e7f7a4536__700

Том Хидълстън

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-5-5b18e7f94b563__700

Марк Ръфало

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-7-5b18e7fd967ce__700

Крис Прат

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-8-5b18e7ff219ea__700

Брадли Купър

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-10-5b18e802770f4__700

Хю Джакмън

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-11-5b18e8046abba__700

Райън Рейнолдс

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-12-5b18e80620985__700

Майкъл Би Джордан

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-16-5b18e80d43601__700

Чадуик Боузман

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-17-5b18e80ec4acd__700

Джеръми Ренър

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-18-5b18e8100d450__700

Пол Бетани

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-19-5b18e8114d290__700

Пол Ръд

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-22-5b18e81595936__700

Себастиян Стан

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-23-5b18e8177e14e__700

Дейв Батиста

marvel-men-actors-women-faceapp-gender-24-5b18e818dda6d__700

Джош Бролин

Реклама

Време за четене: „Книга за лятото“

„Земя навътре в морето“ и „отдалечен остров“ – това означава индианската дума, от която произхожда името на остров Нантъкет.

Остров, град и област, това място е надарено с уникална красота. Боровинкови поля покриват заоблените хълмове, пясъчните дюни са царство на дивите рози, а вълните на океана се разбиват в скалисти брегове, приютили огромни къщи, пълни с история и тайни.

Именно статия за тези къщи във Vanity Fair вдъхновява Мишел Гейбъл за написването на третия ѝ роман.

„Много от тези имения принадлежат на семействата си от поколения, а днес са в опасност и всеки миг могат да се сринат в морето заради ерозията на почвата – разказва Мишел. – Докато четях, в ума ми се появи картина на дом, събрал в себе си деветдесет и девет години история и спомени, дом, който скоро ще изчезне завинаги.“

Скоро този дом заживява в новия ръкопис на писателката.

brant_point_lighthouse__nantucket__massachusetts

„Книга за лятото“ ни отвежда в Сконсет, най-източната част на историческия остров, който подобно на съседния Мартас Винярд е любимо място за почивка на богатите семейства от източната част на САЩ. Океанът, дивите рози по дюните и изумителната къща на върха на скалата – звучи като рецепта за съвършеното лято.

От деветдесет и девет години всяко лято „Клиф Хаус“ отваря вратите си за семейство Йънг и техните приятели. Но този път Бес Кодман не идва тук, за да си почине и да се наслаждава на спокойствието и природните красоти. Ерозията руши брега и Бес трябва да вразуми упоритата си майка Сиси да напусне къщата, която е заплашена от срутване.

Книга за лятото корица

Но макар свлачищата да отнасят скалата, „Клиф Хаус“ пази спомени. Сред многобройните вещи Бес открива избелялата „Книга за лятото“, книга за семейни спомени и впечатления на гостите, чиито страници пазят истории от миналото. Първият спомен е записан от Сара – създателката на „Клиф Хаус“, но най-много са текстовете от любимата баба на Бес – Руби.

В „Книга за лятото“ са скътани истории за щастливи летни дни и следи от сълзи за загубите през войната. А онова, което липсва, са късчетата от спомените на самата Бес.

Докато дъждът и вятърът отнемат брега метър по метър, Бес се бори да запази равновесие сред урагана и тайните на собствения си живот. „Клиф Хаус“ е къща на жените, винаги е казвала Руби. В последния ден от последното лято тук наследниците й ще открият в тези думи неподозирана истина. 

Мишел Гейбъл_

Вдъхновен от суровата красота на природата, „Книга за лятото“ е роман за бурите и силата да устоим. Авторката на бестселъра „Парижкият апартамент“ преплита историите на три жени, за да нарисува свят, в който болката и надеждата вървят ръка за ръка. Защото лятото винаги идва.

Откъс изтеглете от тук – Книга за лятото откъс

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Все още не мога да се съглася с крилатата фраза “Малки деца – малки проблеми”.

Даже мога твърдо да заявя, че когато става дума за първите месеци изобщо не е вярно, даже напротив. С всеки ден става по-лесно да се грижиш за малкото бебе, което дори ти е трудно да осъзнаеш, че реално е твоя плът и кръв.

При нас първите три месеца минаха относително леко. Или поне така ни казват другите хора с деца. Аз лично така и не разбрах какво е това да не спиш по цяла нощ заради плачещо дете. Разбира се, малката е плачела през нощта, както и през деня, а най-любимо ѝ беше да ни оревава от 6 до 9 вечерта. Това се бе превърнало в своеобразна програма през първия месец и половина след раждането ѝ, та с баща ѝ бяхме подготвени всяка вечер за рев и недоволство.

Всичко, което научих до момента обаче е, че когато бебето плаче, то наистина има някаква причина. Тия глупости с “остави го да плаче, ще му мине” и “недей да го свикваш да го разнасяш на ръце” никога не ги прилагайте! Както ми каза една акушерка тук – “едно бебе никога не може да бъде разглезено с прегръдки и целувки”. И е напълно права.

В самото начало след раждането бебетата са по-ревливи и кисели поради една единствена и много важна причина – преживяват стрес от това, че вече не са в така добре познатата им и уютна среда (в корема на мама). Всичко е в състояние да ги дразни и причинява дискомфорт – допира на пелената, дрехите, че дори и друго човешко тяло, шумовете, светлината (бебетата са почти слепи след раждането, зрението им се избистря постепенно, затова и едни от най-добрите играчки са черно-белите). Това, че новороденото се успокоява единствено, като е гушнато от майка си, е напълно естетсвено – то познава единствено нейния мирис, глас и топлина. За майката пък е малко натоварващо да трябва да е непрестанно с детето до себе си, особено пък и като кърми, но… шанс 🙂 Известно време ще е така и този факт трябва просто да се приеме.

Помня как влизах в банята да си взема душ буквално за 3 мин и чувах как дъщеря ми плаче в ръцете на нещастния ми съпруг, който толкова много искаше да ми помага, но не можеше нищо кой знае какво да направи за бебето, след като то искаше само мен.

Както писах и в една друга статия – Шестото чувство на бебетата, спасителният пояс за нас беше ErgoBaby 360 Bundle of Joy. Сериозно препоръчвам точно тази марка продукти за всички родители на новородени. Тия ергономични раници помагат на бебето да се нагуши във вас, да се почувства сигурно и да заспи, а вие да имате свободни ръцете си, както и да се движите без проблем където пожелаете. И бъдете спокойни, продуктът е проектиран така, че и за вас и за детето да е максимално удобно и никой да не го боли кръст, дупе, глава или нещо друго 🙂

edf

Това е най-близкото разстояние до бебето, което котката ни си позволява

Та, ако се опитам да обобщя първите три месеца от живота с новородено, следва да кажа, че да – рев ще има, ще има и моменти, в които ще се чувствате изцедени и дори нещастни, но повярвайте, това ще отмине много скоро.

А и този период ще е една малка песъчинка в живота ви като цяло, та опитайте се да не си го слагате много на сърце. Не забравяйте обаче, че бебето не плаче от проклетия и защото не иска да сте щастливи, а защото не се чувства добре. Като цяло новородените нямат много канали за комуникация с нас, та плачът е сред основните. Полека-лека ще започне да си личи кога плаче от глад, кога защото му се спи и кога защото просто иска да бъде разнасяно от вас, а не да лежи в количка или другаде. Постарайте се да бъдете търпеливи и ще видите как след всеки един ден ще става по-лесно 🙂 това мога да ви го потвърдя от личния си опит.

edf

Уловен един от кратките моменти на спокойствие за мами и бебита

Моята основна грешка беше, че се опитах да вкарам себе си и бебето в някакъв конкретен режим още от първите седмици.

“Как така ще иска да яде пак!? Че тя яде преди половин час! След два часа поне трябва да ѝ е следващото хранене” – така заявявам на съпруга си, а милото бебе плаче и в крайна сметка надделява и ѝ давам да яде по-рано. Сестрата, която ни идва на домашни посещения, като чу това, ми заяви да си избия всички такива планове и режими от главата и просто да се вслушам в детето и инстинкта си. И се оказа напълно права…

Разлика може да има единствено, ако детето се храни с адаптирано мляко, а не кърма. Тогава има точни количества и хранения за денонощие.

Новородените често преминават през т.нар cluster feeding – дни, в които са зверски гладни и могат да сучат с часове, че после само половин час по-късно пак да искат. Това е изтощително за майката, но съвсем нормално за развитието на бебето, така че по-добре го приемете и не се шашкайте излишно 🙂

dav

Позата по корем е любима

Другата грешка, която допуснах, бе да се притесня напълно излишно, че от тук насетне ще е все така. Като се случеше да мине ден, без да успея да си измия зъбите, защото съм постоянно ангажирана с дъщеря ми или когато тя е крайно кисела и ме оревава без спиране, или пък когато се е събудила прекалено рано и не съм се наспала, веднага се шашках, че “ето, така ще е вече занапред! Какво ще правя!?”

Постепенно осъзнах какви глупости са това и както написах по-горе е просто много малък, почти миниатюрен отрязък от живота ми, който скоро ще съм забравила.

И повярвайте, наистина забравяш всичко! Особено пък по-неприятните неща. Затова е добре да си записвате по-важните първи неща, след време ще си благодарите.

Полека-лека успяхме да изградим така заветния за мен режим, особено че след невероятни кърмачески драми (за които мога да споделя в друга статия) от третия месец беба премина на адаптирано мляко. Постепенно премина и вечерният кривиндул, както наричахме периода между 6 и 10 всяка вечер, като с това отпадна и непрекъснатото разнасяне в Ergobaby-то.

А най-хубавото от всичко бе, че беба започна да прави разлика между ден и нощ, и така след последното си хранене за деня щастливо си засмуква биберона, обръща се на една страна и заспива блажено чак до сутринта.

Сега съм в очакване на зъбите, като съм се подготвила за най-лошото, пък се надявам да не ни се случи 🙂

Няколко неща мога да дам като съвет, които може да ви улеснят:

Създайте на бебето повече места, на които то може да пребивава през деня. Тоест, ако имате само количка, ErgoBaby и бебешко легло, е доста вероятно на бебето да му става скучно. От втория месец вече може да се ползва бебешка гимнастика с окачени по нея играчки, с които детето да се забавлява, както и шезлонг, а преди това можете да ползвате гнездо, за да позиционирате детето на различни места – до вас на дивана, на вашето легло и т.н., а ако успеете да намерите люлка, закачаща се за касата на вратата, ще е чудесно! На нас тази люлка ни помогна неимоврено много през първите два месеца.

С всеки изминал ден мускулите в мъничкото тяло на бебетата укрепват, мозъчетата им се развиват, ръчичките стават по-силни, погледът по-избистрен и те вървят невероятно бързо към превръщането си в по-самостоятелни, любопитни и палави деца, каквито ние искаме да бъдат, но ще ни бъде ужасно мъчно за бебешките моменти.

Опитайте се да им се насладите максимално и когато имате тежък ден, помнете, че ще става по-добре и в крайна сметка се справяте страхотно 🙂 Просто и децата, също като нас, имат добри и лоши дни, нека не им се сърдим за това.

Малкият град не побира мечтите ти, а Берлин изкушава с възможности

Берлин на 20-те – герой в новата книга от колекцията „Музи“

Колекцията „Музи“ на издателство „Емас“, макар и съвсем млада, вече доби облик и място на книжния ни пазар. Романите за млади, целеустремени жени, застанали на кръстопътя на изкуството, любовта и дълга, завладяват не само с характера на „жените-музи“, но и с обаянието на епохата – началото на ХХ век, епоха на бурен, незапомнен културен възход, епоха на обновление във всички сфери на изкуството.

И най-естествен герой в тези книги е градът, градът на действието, градът на вдъхновението, градът – център на изкуството. Париж, Виена, Лондон, Ню Йорк, Мюнхен… В новата книга от колекцията героят е Берлин. Макар и малко известна в България като културна метрополия, столицата на Германия играе съществена роля в творческия водовъртеж на периода между двете войни.

ВРЕМЕТО

Средата на 20-те, Берлин. От края на голямата война са минали само няколко години, но в метрополията на бившия Райх не цари усещането за победена държава.

Скъпи коли летят по широките булеварди, пред препълнени зали театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи, киностудията „Уфа“ бълва филм след филм и звезда след звезда, немалко от които световни, в политическите кабарета млади писатели се надпреварват в новия литературен жанр, галериите едва сварват да представят новите скандални художници, из задимените кафенета и ресторанти беснее новата музика, дошла отвъд океана.

Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Време на културен възход, време и на еманципиране от отколешните представи за изкуството и живота.

А в центъра на този задъхан град стои той, засенченият денем и блестящият нощем булевард „Под липите“. Стои със своите безброй места за кратка отмора и привлича като магнит творци и меценати, буржоа и аристократи, застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с „Кафето под липите“, където се тълпят всички, които искат да са в крак с времето.

Кафе под липите

Един ден на гарата на този кипящ от живот град слиза млада жена. Тя идва от малък еснафски градец и носи със себе си своята пишеща машина и своя талант…

ДЕЙСТВИЕТО

Макар и толкова млада, Фрици вече има зад гърба си две огромни разочарования. Разрушена е представата ѝ за любовта, сринат е стремежът ѝ към творческа изява. В нейния малък роден град никой, дори годеникът ѝ, не приема особеното, новото в нейното мислене.

Но младото момиче мечтае. Да пише, да създава сценарии за филми, да твори – това е нейната мечта. Тогава какво ѝ остава – да грабне куфара с най-необходимото и още по-необходимото – своята пишеща машина, и да замине за големия град.

В Берлин, разбира се, не я чака покана за сценарий във филмовата студия „Уфа“. Но нали човек трябва да се препитава. Фрици е учила машинопис и напълно наясно с възможностите си или по-точно с липсата на такива, тя започва работа като машинописка. И може би това е намесата на съдбата – попада на ексцентричния, главоломно обедняващ граф Фон Келер, чиито статии трябва да преписва. Защото около затъналия в парични проблеми аристократ циркулират хората на изкуството от половин Берлин. И младото момиче попада във вихър, какъвто не е и сънувало…

Muzi_baner_1200x450

АВТОРКАТА

Родена преди 33 години в Щутгарт, Германия, Джоан Венг завършва германистика и история, след което защитава докторат на тема „Образът на жената в литературата на Ваймарската република“. (В историята на Германия Ваймарската република е периодът 1918–1933 г.)

Joan_Weng

Тя поема творческия си път с кратка проза, получава литературни награди за нея. „Кафе под липите“ е третият ѝ роман (след два криминални), който пожъна голям успех. 

Писателката живее в град Тюбинген със семейството си.

„Атмосферата на Берлин от 20-те лъха от всяка страница. Един роман за наслада.“

                                                                                                      Улрике Ренк – известна авторка на исторически романи