Името Вероник Моралди вече е известно на българската публика с книгите „Майки и синове“ и „Майки и дъщери“, публикувани от издателство „Емас“, в които авторката изчерпателно разглежда често сложните взаимоотношения между майката и нейните деца, влиянието ѝ. Но какво ще каже за бащите?
„Момичето на татко“ е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той.
Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща, и стигнат чак до смъртта на родителя.
Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля – а именно да помогне на дъщерята да се превърне в пълноценна жена и сама да поеме по пътя си?
Авторките показват дали бащината любов е достатъчна и до какво води липсата ѝ. Изследват обаче, че и прекалено обсебващите бащи нанасят не по-малки вреди от вечно отсъстващите или изоставящите.
В книгата е отделено важно място на въпроса как отношенията баща-дъщеря влияят върху идентичността на жената и любовния ѝ живот, както и кои типове бащи тласкат момичето към определени типове любовници в бъдеще.
Все пак бащата е първият мъжки образ в живота на дъщерята и тя след това или ще търси заместител на обожавания родител, или мъж, който да запълни празнотата, оставена от безразличния и студен баща.
Специалистките разкриват до какво водят проблемите във връзката баща-дъщеря, но и как те могат да бъдат преодолени, както и последиците от тях – смекчени, за да се стигне до отношения на хармония и взаимно уважение. Преводът е на Бела Чолакова.
Вероник Моралди следва социална психология и успоредно с това участва в обучения по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Неин учител е светилото в социалната психология Жак Саломе. Авторка е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“ и др.
Мишел Гобер е психотерапевт, специализирала в проблемите на подрастващите и отношенията деца-родители. Съавтор е на книгата „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“.
Вероник Моралди & Мишел Гобер:
„Стига с бащите-идоли заради които на момичето ѝ е невъзможно да обикне друг мъж. Стига с обсебващите татковци, защото пречат на девойката да живее. Стига с вечно липсващите бащи, за чието внимание дъщерята неизменно ще копнее цял живот.
Необходимо е диадата баща-дъщеря да бъде разделена още в ранно детство, за да не се превърне двойката в прекалено, дори патологично близка. Защото такава близост пречи на момичето да изгради независимост и връзка с друг мъж, и води до нездравословна привързаност към бащината фигура. В крайна сметка сърцето на младото момиче не бива да принадлежи на таткото, а да бъде свободно.
За подрастващата е от огромно значение да се дистанцира от образа на идеалния повелител и да забрави безумното желание да има мъж като татко. Задачата ѝ е да се изгради като личност в синхрон, но и противовес на бащата.
Дали щастливите от живота с дъщерите си мъже са в състояние да предадат от опита си на тези, които се чувстват изгубени? Едва ли! Защото в психологията чуждият опит е ориентир, но не и учител. Необходимо е сами да минем през трудностите!
Как обаче обективно да определим какво е добър баща и то добър баща за дъщерята? Особено като знаем, че в психологията няма място за обективното. Затова в този труд описваме множество добри бащи и някои не толкова добри.
Нашият труд е насочен и към бащите, които срещат трудности със своите момичета, но най-вече към момичетата, които се сблъскват с проблеми в отношенията с татковците си. Но освен това е и за съпругите и майките, неизбежно намесени в отношенията. А нали и те имат бащи? Не бива да се заблуждаваме, че майката е просто наблюдателка. Тя играе ключова роля за връзката. Отношенията баща-дъщеря са изпълнени с трудности и повдигат сериозни въпроси, понякога тежки да бъдат разисквани.
Но тези отношения имат огромно влияние върху способността на момичето да стане жена и да осъзнае женствеността си. Те неизменно предопределят и връзките ѝ с мъжете и играят решаваща роля и за любовния, и за професионалния ѝ живот.“
Пътят към хармония
Да си жена в хармония със себе, си означава да си приела всички аспекти на женствеността, но и да си в мир с мъжествеността. Но за да достигнеш усещането за хармония в себе си, е необходимо да изградиш добър вътрешен баща, баща ориентир.
А това е възможно да се осъществи едва след като сме приели реалния баща и сме се отказали от въображаемия. Не става дума да носите в себе си неотговарящия на истината образ на измисления баща, който възпрепятства живота ви. Напротив – от вас искаме да изградите вътрешен баща, символичен баща, който да ви носи подкрепа и защита във всеки момент от живота.
Необходимо е да се научим как вече да не сме обект в любовните отношения, а да се превърнем в субект. Да търсим равнопоставеност с партньора.
Не бива да се ограничаваме само до ролята на малко момиченце, но и да не се задоволяваме само с тази на жертвоготовна майка. Живеейки във вечна липса на бащата, дъщерята се обрича на безкрайно търсене на таткото в партньора и подсъзнателно преповтаря болезнените отношения от миналото. Но справи ли се с усещането за липса и с ревността към бащата, жената става свободна. Откъсва се от влиянието както на таткото, така и на майката.
Ето колко важни са отношенията баща-дъщеря и колко огромно е влиянието им върху живота на момичето.
В тази книга се опитваме и да опишем всякакви разновидности на тези отношения, и да разкрием необикновеното във връзката баща-дъщеря.
Опитваме се да покажем защо липсващият баща вреди, но и защо прекалено присъстващият също. Но ние сме категорични, че нищо не е фатално, нищо не е категорично. Вярваме, че понякога и най-малкото е в състояние да подобри отношенията баща-дъщеря: да се възстанови изгубеният диалог, разумът да вземе превес над прекалената чувствителност, нуждата на бащата и дъщерята един от друг да ги насърчи да потърсят път към разбирателство.
Няма как да пренебрегнем и мястото на майката в отношенията баща-дъщеря. Тя играе изключително важна роля и има огромна власт върху връзката на момичето и таткото. Майката избира и създава бащата. Много мъже, с които говорихме, останаха учудени от това откритие. Повечето от тях смятаха, че ролите на двамата родители се допълват, но не се застъпват. Някои бащи дори бяха убедени, че ролята им в живота на момичето е единствено възпитателна, а не си даваха сметка какво огромно влияние оказват върху самоосъзнаването на дъщерята като жена и върху любовния ѝ живот. Смятаха, че задача им приключва след пубертета или когато момичето стане зряла жена. Но не! Обяснихме им, че да си баща, е за цял живот!
Предговор от д-р Ален Денакс
Отношенията баща-дъщеря: начин на употреба. Или как да помогнем на нашата любима дъщеря да стане пълноценна жена и да поеме уверено по избрания път. Темата със сигурност заслужава цяла книга!
И то каква книга!
Благодаря на Мишел Гобер и на Вероник Моралди за този ценен труд – едновременно сериозен и забавен. Следвайки ги в сложен танц, който ту ни води напред, ту ни връща назад, читателят неизменно открива части от своята история. Аз лично се разпознах в образа на бащата, чиято дъщеря дава целувки на „гаджето си“ в детската градина.
Съществува ли наистина идеален баща? Внимателен и грижовен, който къпе бебето, играе на криеница с момиченцето, освен това възпитава, успокоява, поставя граници, а когато дойде времето на роклите, червилата и излизанията с приятелки, съумява да бъде дискретен.
Предлагам ви една история вместо отговор.
Преди много години възрастна дама ми разказа спомен от 1914 г., когато е била малко дете: „Баща ми се качи в една каруца. Отиваше на война. Започнах да плача неутешимо. Тогава той помоли кочияша да спре, слезе и ме притисна силно в прегръдката си. Подари ми монета и ми заръча да я пазя, докато се върне. Мина доста време. Един ден майка ме извика с радостен глас. Втурнах се, но видях непознат брадат чичко. Изтичах да се скрия под леглото. Оказа се, че това е татко.“
Истинският баща прилича на таткото от тази история – той ту присъства, ту отсъства в живота на момичето, ту е нежен и любвеобилен, ту плашещ. Но той дава на дъщерята най-важния подарък, който тя ще пази цял живот като талисман. Подарък, по-ценен от всичкото злато на света – бащината обич.
Vita Morena 