Кафето разкрива своите тайни

Кои са петте етапа, през които минава кафето – от зърната до чашата, за да достигне до нас и да ни донесе наслада?

От Lavazza щедро ни споделят на какво се дължи неподправеното еспресо преживяване в италиaнски стил, което всички ние така обичаме.

Стъпка 1. ОТ СЕМЕТО ДО РАСТЕНИЕТО
Посяване и отглеждане

Зърната на кафето са всъщност семето на яркочервен плод. Растението кафе е член на семейство Брошови (Rubiaceae) и принадлежи към род Coffea. От почти деветдесетте вида в род Coffea само два се използват в световен мащаб: Coffea arabica, от което се произвеждат приблизително 70% от кафето в света, и Coffea canephora, известно още като робуста, от което се правят останалите 30%.

За да покълне, посятото семе на кафето се нуждае от близо 6-7 месеца. Младите растения са много крехки и обикновено се отглеждат под сенници, които ги пазят от природните стихии.

Едва след четири години растението започва да цъфти и да дава плодовете, от които може да се добие висококачествено кафе. За да расте в благоприятни условия, кафената плантация се нуждае от богата на соли и минерали почва, редовни валежи (най-малко на 3-4 месеца), както и от тропически климат (топъл и влажен) в тропическия или екваториалния пояс при температури, които не падат под 13°C.

СТЪПКА 2. ОТ ПЛОДА ДО ЗЪРНАТА
Бране и обработка

 

 

Храстите на кафето са средно 2-2,5 метра високи, вечно зелени, с овални листа с остър връх, а цветовете напомнят жасмина.

Между 7 и 9 месеца след цъфтежа се появяват плодовете. В зависимост от сорта зрелият плод представлява червена или жълта черешка.

Събирането на плодовете се извършва по един от следните начини:

• обрулване – бърз метод чрез ръчно или машинно събиране: всички плодове се събират, независимо дали са добре узрели.
• беритба – бавен метод чре зръчно събиране: брането се извършва на ръка и се подбират само зрелите плодове.

Плодовете на кафето са готови за беритба, когато станат яркочервени на цвят. Тогава те или се обрулват от клоните, или се обират избирателно. При първата дейност берачът просто прокарва ръка по клона, сваляйки плодовете на земята независимо от цвета им.

Обирането съвсем не означава, че работата на фермера е приключила: сега плодът трябва да се обработи, за да се извадят кафените зърна от него. Черешката на кафето се състои от зърното (костилката), обвита със сребриста кожица, пергаментен слой, пектинов слой, пулпа и външна ципа. Всички тези външни слоеве трябва да се премахнат, и то веднага след прибирането, за да се избегне развалянето на плода.

Обработката на кафето се извършва по един от следните два метода:

• Мокър (воден) метод – с него се подчертава киселинността на кафето, неговия богат аромат и лека текстура.

При този метод се премахва месестата част на плода (пулпата), която покрива костилката преди да започне изсушаването.

Първо плодовете се потопят във вода, при което някои от недозрелите и повредените изплуват на повърхността и се премахват от общата маса.
След това потопените плодове се прокарват през центрофуга (депулпер) и по този начин ципите и част от пулпата се премахват.
На следващия етап плодоветет или се подлагат на ферментация, при която микроорганизмите разграждат пулпата, или тя се остъргва механично.

На финала мокро преработените костилки се оставят със сребристата кожица и пергаментовия слой около зърната, които се изсушават до 10-12% влажност (от настояща влажност от 60%).

• Сух (натурален)  – чрез него се постига сладък вкус, умерен аромат и по-плътна текстура.

Това е най-старият метод за преработка на кафения плод, при който пулпата не се премахва преди меленето. Първата стъпка е почистването на плодовете, които се сортират и прочистват, като недозрелите, повредените и презрелите се отделят. Това обикновено се прави на ръка.

След това се разстилат на бетонна или тухлена повърхност, за да се изсушат на слънцето, като периодично се обръщат на ръка, за да се гарантира равномерно изсушаване. Сушенето отнема четири седмици. Методът често се използва в страни със слънчев климат като Етиопия и Бразилия.

 

СТЪПКА 3. СВЕТОВНО КАФЕ
Транспортиране

 

В стадия след отделянето на семето от плода кафето представлява зелени зърна кафе, готови за износ или продажба на вътрешния пазар. Оосновните производители на кафе са Южна Америка (44%), азиатско-тихоокеанския регион (32%), Централна Америка (13%) и Африка (11%).

Като всички останали земеделски продукти, кафето варира по качество в зависимост от условията на отглеждане и прибиране. За да сведат тези разлики до минимум, Lavazza подбира суровото кафе там, където то се отглежда, като поставя конкретни и строги изисквания за всяка партида. Преди закупуването отделът на Lavazza за качествен контрол преглежда и оценява получените мостри. Проверки се правят и на изходното пристанище, за да се предотврати възникването на проблеми с качеството по време на транспортирането.

СТЪПКА 4. СЪХРАНЯВАНЕ И СМЕСВАНЕ
Почистване, съхраняване и блендиране

 

 

Различните сортове кафе притежават специфични нотки в аромата в зависимост от произхода на продукцията и метода на преработка. За постигане на желания бленд се смесват разнообразни сортове.

Когато кафето пристигне в завода на Lavazza в Торино, то се почиства (за премахване на нежеланите примеси), а след това се подбира по цвят (за да се отстранят некачествените зърна). Тази стъпка е от решаващо значение, защото едно лошо зърно може да развали вкуса на цялата чаша кафе. Единственият начин да се елиминира щателно всяко дефектно зърно е суровината да се селектира с електронен скенер.

След като се селектира и складира, кафето преминава към етап на смесване (блендиране).

Блендирането е изкуство, изобретено от самия Луиджи Лаваца преди повече от сто години. Блендите са тайни, грижовно сътворени рецепти – те правят всяко кафе на Lavazza уникално и разпознаваемо.

Създаването на съвършени бленди е една от задачите на професионалните дегустатори на кафе, които имат прецизно усещане за вкус и аромат. Те използват сетивата си за подбора и комбинирането на различни видове кафе до постигане на точния аромат, който търсят.

СТЪПКА 5. ОТ ПЕЧЕНЕТО ДО ДЕГУСТАЦИЯТА
Печене, мелене, обезвъздушаване и опаковане

 

 

За да се получи това, което усещаме докато пием кафето, зърнатата трябва да се изпекат. Степента на изпичане е ключова за вкуса на кафето. В процеса на изпичане Lavazza използва най-авангардно оборудване, което допринася за максималното разгръщане на качествата на свареното кафе.

Машините са така устроени, че зърната кафе не влизат в пряк досег с топлинния източник. Вместо това се нагряват с мощна система за циркулация на въздух с контролиран температурен режим.

Всяко отделно зърно буквално „плува“ в горещия въздух, за да се изпече идеално, дори без да докосва нажежената метална повърхност, както става при традиционно използваните барабани за печене. Печенето е процес, при който зърната се нагряват до 210-230°C.

В процеса на меленето Lavazza използва големи, многоролкови мелници с електронно регулиране. Тези авангардни машини позволяват да се поддържат необходимите степени на смилане, определени от лабораторията и дегустаторите на Lavazza. Вземаните след меленето проби се проверяват с въздушни сита, които мерят големината на частиците. Количеството и размера на частиците се установяват бързо с помощта на лазерни лъчи. Степента на смилане (фино, средно или едро) определя съпротивлението на кафето спрямо водния поток, което съответно влияе на скоростта на извличане, а следователно и на крайния вкус и аромат на напитката в чашата.

Най-чувствителният процес в производството на кафе е опаковането. Печеното кафе подлежи на разваляне и затова трябва да бъде предпазено от контакт със светлината, влагата и най-вече кислорода в атмосферата.

Веществата, които придават вкус и аромат на зърната, са летливи – всяко нарушение на тези качества се дължи на по-продължителен контакт на етеричните масла на кафето със светлина или кислород. Ако има такъв контакт, настъпва окисляване, вследствие на което се образува неприятен дъх, който надделява над естествено приятния аромат на кафето. Затова зърната се запечатват във вакуумирани опаковки незабавно след изпичането.

И така в пет стъпки, използвайки традицията, квалификацията на своите специалисти и модерните технологии, Lavazza превръща зеленото кафе в оптимален продукт – чашата еспресо. Внимателният и систематичен контрол върху целия цикъл на преработка: от прибирането на реколтата до потребителя, гарантира високото качество, с което Lavazza е известна по цял свят.

Реклама

А в Япония е вишнева пролет

Цъфналите вишневи дръвчета са се превърнали в един от символите на Страната на изгравящото слънце. Не само това, но и самите японци имат култ към красотата, което ги кара да превръщат страната си в земен рай.

Потънали в първите цветове на пролетта и в красотата на нацъфтелите дръвчета, пейзажите от Япония ни карат да мечтаем не само за топло време и пролетен вятър, но и да посетим един ден лично тези тучни кътчета земя.

Засега им се наслаждаваме само на снимки:

One Day Design Challenge с първо издание у нас и награден фонд от 4200лв

София ще бъде домакин на първото издание на Roca One Day Design Challenge в България на 21 април. Събитието ще се състои в Експо Баня София, най-голямата корпоративна изложбена зала на Roca на Балканите.

В продължение на един ден, студенти и млади професионалисти от цялата страна, с интереси в областта на архитектурата и дизайна, ще могат да се включат в състезанието. Само за няколко часа, те ще трябва да създадат дизайн на елемент (продукт), свързан с пространството на банята.

Конкретното задание на конкурса ще стане известно на участниците едва сутринта на самия ден на провеждането му.

Целта на инициативата One Day Design Challenge на Roca е да предостави на младите архитекти и дизайнери платформа, където могат да покажат таланта си. Събитието им дава възможност и за контакт с утвърдени професионалисти и представители на бизнеса.

Наградният фонд за конкурса в България е 4200 лв. Победителите ще имат възможност да участват и в допълнителен уъркшоп за дизайн с утвърдени международни лектори.

В състезанието могат да участват студенти и млади професионалисти от сферите архитектура и дизайн. Те трябва да са на възраст до 30 години и с постоянно местожителство в България. Участниците могат да се състезават индивидуално или в отбори от максимум трима души.

Необходима е предварителна регистрация онлайн, най-късно до 18 април 2018, на: www.onedaydesignchallenge.net.

“One Day Design Challenge e състезание за време, в което участниците се изправят пред предизвикателството да създадат в рамките на един единствен ден оригинални решения и иновативни концепции, свързани с пространството на банята.“, сподели Xavier Torras, член на Международното жури, Директор Бранд и Комуникации на Група Roca и Директор на фондация We Are Water. Останалите членове на журито на конкурса в София са български архитекти и дизайнери, получили признание за своите проекти не само у нас, но и в международен мащаб. Това са:

Арх. Ангел Захариев – с името му се свързват проектите за емблематични сгради, като Бизнес парк София, Capital Fort, Sky Fort, Музейко, Gtower. Съосновател на А и А Архитекти и Група Град.

Валентин Водев – дизайнер, носител на множество международни награди, сред които Red Dot Design Award. Основател на Vodev studio, Виена. Член на международното жури на конкурса #jumpthegap 2016/2017

Генчо Гоев – дизайнер, носител на множество международни отличия; основател на Националната платформа за интериорен и продуктов дизайн Дибла, както и на дизайнерското Студио Гоев.

Арх. Любомир Станиславов – с името му се свързват проекти като НДК, Хълмовете на Плана, шоурумите на Infiniti и Hyundai, МОЛ Сердика.  Издател на престижни международни издания, Изпълнителен Директор на Аутомотив Клъстер България.

Първото издание на конкурса One Day Design Challenge в България се провежда в партньорство с: Dibla, КАБ и АИДБ .

Подробна информация за Правилата за участие и графика за провеждане на състезанието на 21 април в София може да прочетете ТУК.

Състезанието One Day Design Challenge by Roca се провежда в атмосфера на екипна работа и сътрудничество, в която младите участници имат възможност да обменят идеи с други дизайнери и архитекти. След изданията му в Испания, Великобритания, Португалия, Русия, ОАЕ, Полша, Китай, платформата за първи път ще гостува и в България, преди да продължи пътя си към Аржентина, Бразилия, Сингапур, Хонг Гонг и Хърватия.

Готови ли сте да приемете Предизвикателството? Регистрирайте се за участие ТУК:

http://www.onedaydesignchallenge.net/en/contests/bulgaria/bulgaria-2018.

Не подценявайте възрастните, и на 87 имат на какво да ви науча

Някои баби плетат гоблени, други шалове, а има и такива, на които хобито им е да мрънкат и да се оплакват от болежки.

Срещат се обаче и уникални възрастни дами, които без притеснение се учат да ползват прословутите „нови технологии“, като ги претворяват през собствения си поглед и възможности.

Такъв е случаят с почти 90-годишната Конча Гарсия Заера, която твори такива красоти на възможно най-обикновената програма на Microsoft – Paint, че може да шашне и Бил Гейтс.

Бабата получила подарък от децата си компютър, но не му обръщала много внимание, докато дядото не се разболял. Тогава ѝ се наложило да прекарва доста време вкъщи и вместо да скучае, Конча разцъкала компютъра си и така открила програмата за рисуване.

Първо започнала със съвсем базисни неща – малка къща, облак, после добавила дърво, цвете и така, докато не започнала да рисува завършени картини.

„Нямам никакво въображение“, споделя Гарсия и допълва, че за вдъхновение полза картички, изпращани ѝ от мъжа ѝ преди години или пейзажи, които намира из интернет или списанията.

Бабата дори има фейсбук профил, където качвала произведенията си. Една огт внучките ѝ обаче предложила да си направи инстаграм акаунт (вижте го тук) и да ги споделя там. В началото на март тази година Конча имала 300 последователи в социалната мрежа, а към днешна дата са над 108 000.

„Не разбирам защо рисунките ми привличат толкова внимание, аз мисля, че са съвсем обикновени“ – казва Конча, но като видите творбите ѝ, ще ви се сторят всичко друго, но не и „обикновени“. Всяка картина отнема средно две седмици на бабата за направа, а всеки час си заслужава. Насладете се:

„Марлене“ – Семейната сага за хх век продължава

„- Отдавна не бях виждала как залязва слънцето. Сякаш небето гори.
– Не, светът гори!“

Неотдавна на българския пазар излезе бестселърът на „Шпигел“ и на „Амазон“ „Жило и мед“ – роман за съдбата на издигнато мюнхенско семейство, в което бащата, уважаван лекар, е от еврейски произход.

Хани Мюнцер

Действието се развиваше в първата половина на ХХ век и произведението даваше анонс за широка, епична картина на основните събития, белязали века.

Авторката, Хани Мюнцер, бе „пробила“ литературния небосклон с първата си книга, издадена само в електронен вариант и стигнала върха на продажбите за „Киндъл“, което привлече вниманието на издателствата в Германия.

„Жило и мед“ бе първият ѝ роман, откупен от едно от най-големите немски издателства и издаден в класическия хартиен вариант. Животът на младата оперна певица Елизабет Малпран, търсеща години наред своя съпруг, тайнственото му изчезване, съдбата на тяхната дъщеря Дебора, влюбила се безумно в своя пастрок-офицер, нейното „проглеждане“ за реалността в хитлеристка Германия завладяха публиката и романът завзе месеци наред първите места в класациите.

Отвореният край на романа създаваше очакване за продължение. Какво се е случило с Дебора след опита да убие пастрока си? Къде е изчезнал баща ѝ? Как са се развили събитията около нейната смела приятелка, актрисата Марлене, след бягството ѝ от болницата? Все въпроси, които чакаха отговор.

 И отговорът дойде с не по-малко вълнуващото продължение на „Жило и мед“ – романа „Марлене“, обхващащ периода от войната до наши дни и въвеждащ множество нови герои, с което дилогията се превърна в истинска сага за ХХ век:

Марлене наближава деветдесетте. В годините след войната не едно и две издателства са се домогвали до нейните спомени, спомените на една жена, минала през ада и през рая.

Да извади всичко от мрака, да се изправи отново пред призраците и демоните на своето минало? Дали да си го причини? Но това би означавало и да преживее наново хубавите мигове. Да срещне пак прекрасните хора, кръстосали съдбата си с нейната, хора, съхранили в себе си човешкото дори пред смъртта.

И най-сетне да срещне отново голямата си любов от войната, любов толкова дълбока и всепоглъщаща, изпълваща я до днес.

И в края на дните си Марлене тръгва по обратния път на своя невероятен живот, стигайки до:

Мюнхен, 1944-та. Марлене стои пред улучената от бомба къща на Принцрегентенплац. От къщата няма и следа, следователно и от нейната приятелка Дебора и малкия Волфганг.

Но трагедията не намалява решимостта на младата жена за съпротива. Тя се хвърля с безразсъдна смелост в зловещия водовъртеж на войната и става една от най-преследваните жени на Райха. Завързва необичайни приятелства и среща един необикновен мъж. Мъж, който не дава пет пари за собствения си живот, но дава всичко за децата, които укрива от изтребление.

Минават години. Войната отдавна е свършила, Марлене е изградила шеметна кариера на актриса, познала е и други забележителни мъже. Но голямата любов от времето на войната продължава да изпълва цялото ѝ сърце. Единствена утеха е синът, за когото бащата дори не е узнал…

Не след дълго пред Марлене изниква шансът да обърне хода на войната и тя е поставена пред най-страшния избор – да спаси милиони, като жертва живота на мъжа, когото обича…

Отзиви из немската блогосфера:

        „За мен книгата е префектната комбинация от напрежение, история и романтика. Нищо чудно, че романите на Хани Мюнцер жънат такъв успех. Стилът е действително специфичен, непогрешимо неин.“  (dreiraumhaus.de)       

                         

        „Хани Мюнцер за мен е майсторка! „Марлене“ е книга за противоречия и противопоставяне. Тя разказва за живота, за любов, сила, оптимизъм, лоялност. Но и за смърт, омраза, злоупотреба и за неописуема бруталност. Разказва за жени, осъзнали повелята на времето, жени от плът и кръв, които нищо не може да уплаши, когато искат да останат верни на себе си.“ (sireadhblog.wordpress.com)

Безплатни прегледи на щитовидната жлеза – защото превенцията е най-важна

През март месец започна Националната информационна и скринингова кампания 2018, посветена на заболяванията на щитовидната жлеза. Инициативата, която е по повод Международната тиреоидна седмица, се провежда за седма поредна година в България.

Организатори са Националната пациентска организация (НПО) и ВИОМ (Сдружение на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза).

Лице на кампанията е актрисата Аня Пенчева, която от дълги години е със заболяване на щитовидната жлеза.

В рамките на инициативата в различни градове на България, сред които София, Варна, Пловдив, Русе и др., през месеците март и април, ще се извършат безплатни ехографски скринингови прегледи.

В случай, че никога не сте си правили преглед на щитовидната жлеза, особено ако имате роднина със тиреоидно заболяване или сте в някоя от групите с повишен риск (планирате да имате дете; бременна сте или наскоро сте родила; имате проблеми със зачеването; в напреднала възраст сте и/или имате оплаквания), бихте могли да се запишете за преглед през ТАЗИ ПЛАТФОРМА.

Ракът на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен. При най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1%. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли.

Тези факти станаха ясни по време на научен интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“, който се проведе в София на 16 и 17 март. Научният форум беше организиран от  Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София.

Освен специалисти в областта на ендокринологията, в него участваха и специалисти по патология, нуклеарна медицина, хирургия, както и лекари, ангажирани с лечението и проследяването на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света.

„Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. В около 90% от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, посочи проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”. Засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, допълни специалистът.

Проф. Ковачева увери, че достиженията на медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да забременее, износи и роди здраво дете. В този случаи функцията на жлезата се замества с таблетки.

„Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 – 15%, следван от  медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.

„Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително  и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза”, каза проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология, Александровска болница и поясни, че към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.

Щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит, когато човек не приема достатъчно йод. Затова  трябва да се консумира йодирана сол. В България солта задължително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, показват даннни от проучвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница „Аджибадем – Токуда”.

„От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и

физическото развитие, особено когато настъпи по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.

Поглед към „Скрития живот на водата“

Темата, избрана от ООН за Световния ден на водата 2018 e “Природа за водата”. Целта е да се повиши осведомеността на населението как грижата за природата и правилното използване на природните ресурси дават решения на предизвикателствата на водата през 21-ви век.

Повече от 2 милиарда души по света живеят в страни с огромен недостиг на вода. Тази цифра значително ще нараства в следващите десетилетия, успоредно с прогнозите за ръста на световното население.

При 7,5 милиарда души днес, населението на планетата може да достигне 9,7 милиарда до 2050 г.: според ОИСР, около 40% от него ще живее в райони с тежки проблеми с водата.

ООН насочва общественото внимание към въздействието на екологичните проблеми и изменението на климата върху кризите, свързани с водата: наводненията, засушаването и замърсяването на водата се влошават от ерозията на растителната покривка, почвата, реките и езерата.

Неразумното използване на екосистемите има пряк ефект върху достъпа до вода. В световен мащаб, повече от 80% от отпадъчните води, които генерираме се връщат към екосистемите, без да бъдат третирани или рециклирани.

#TheHiddenLifeOfWater – Скритият живот на водата

В съответствие с темата на ООН за Световния ден на водата 2018, фондация We Are Water стартира кампания за повишаване на осведомеността, която подчертава ролята на водата за живота ни. Водата е основен ресурс за здравословен живот, благосъстояние и развитие.

Водата е живот и дава живот, водата е бъдещето. В много страни достъпът до вода означава децата да имат възможност да се образоват и вследствие да допринасят за икономическото и социално развитие на своите общности.

Наша отговорност е да дадем глас на водата като източник на живот и бъдеще.

Как да си сътрудничим?
Посетете уебсайта http://www.wearewater.org/the-hidden-life-of-water/ за повече информация за кампанията. Направете си снимка с чаша вода и я споделете в социалните мрежи с вашето послание и хаштаг #TheHiddenLifeOfWater.  Кампанията продължава до края на седмицата.

Инициативите на фондация We Are Water за Световния ден на водата 2018 включват различни събития и кръгли маси. Те се организират в страни, където фондацията има присъствие като Португалия, Великобритания, Полша или Индия.

***

Международна фондация We Are Water
Фондация We Are Water има две основни цели. Първата е да повишава осведомеността и да насърчава дебат сред обществеността и организациите за необходимостта от създаване на нова култура на водата, за да се постигне справедливо развитие и устойчивото управление на световните водни ресурси. Втората цел е да се извърши цял набор от действия, които да се противопоставят на негативните ефекти от липсата на адекватни водни ресурси. Областите на дейността на фондацията включват участие в проекти за инфраструктура, образование, здравеопазване и научни изследвания, съсредоточени в най-нуждаещите се райони в света.

Досега Фондацията е осъществила 30 проекта в 18 държави, като помага на над 430 000 души. Някои от страните, в които Фондацията работи, са Еквадор, Индия, Бразилия, Мароко, Колумбия, Гвинея Бисау, Непал, Бангладеш, Конго, Чад, Филипините в сътрудничество с престижни международни организации като Educo, Fundaciуn Vicente Ferrer, Intermуn Oxfam, Unicef, Fundaciуn Mujeres por Аfrica, Fundaciуn Pies Descalzos, World Vision International.

www.wearewater.org

Капсулирани парченца кафе-наслада

Имаме слабост към продуктите на Starbucks и не смятаме да го крием. Философията ни е, че хубавите неща трябва да се споделят и разпространяват, затова и ние ви пишем за новостите около бранда, понеже самите ние им се радваме и намираме, че правят ежедневието по-вкусно и ароматно.

Затова и искаме да ви споделим, че от началото на тази година Starbucks предлага вече и еспресо капсули за приготвяне на съвършената чаша кафе у дома. Те са направени от кафе 100% арабика и са със същото високо качество като кафето на зърна, с което се работи в заведенията на Starbucks.

Предлагат се четири вида еспресо капсули с различен произход – Латинска Америка, Африка и Азия, така че да могат да задоволят индивидуалните предпочитания на клиентите.

Емблематичното за Starbucks кафе, което се превърна в символ на веригата, Espresso roast е с карамелени нотки и е приготвено по оригиналната рецепта от 1975 г. За любителите на средно изпечено кафе са капсулите Guatemala Antigua с фини вкусове на меки подправки и какаo, както и Kenya espresso с характерни нюанси на грейпфрут и касис, с което то е чудесен избор за студени напитки. Цялостна плътност, сочни вкусове и завършек на ядки предлагат капсулите Colombia espresso.

Това кафе се отглежда  в най-високо разположените плантации на най-дългата планинска верига в света Андите и е в портфолиото на Starbucks от 1990 г.

„В сегмента „кафе у дома“ капсулите са най-голямата и най-бързо растящата категория. В глобален план всеки втори клиент на Starbucks, който ни посещава на седмична база, вече притежава машина за капсули*.

Радваме се, че вече и ние можем да отговорим на това търсене и то със същото високо качество на кафето, което нашите гости са свикнали да получават в Starbucks“, каза Иван Георгиев, Регионален мениджър на Starbucks България.

Заедно с въвеждането на капсулите Starbucks стартира и програма за рециклиране. Всеки клиент може да върне опаковките от използваните еспресо капсули в заведенията на кафе веригата, където отпадъците се разделят и рециклират – като източник на енергия или се използват наново за производството на материали като пластмаса и алуминий.

По този начин всеки потребител може лично да допринесе за състоянието на околната среда.

*Еспресо капсулите Starbucks са съвместими с машини Nespresso®*, DeLonghi и Krups. Произведени са от пластмаса и са покрити с алуминий от двете страни, което гарантира идеалния вкус на кафето.

Още за Starbucks:

Любимото място между работата и дома

Три нови изкушаващи вида кафе ни посрещат в Starbucks

Ново място за срещи с по-вкусното кафе

Студено кафе, горещи страсти и кой спечели в Starbucks Barista Championship 2017

Принтирано копие или истинска картина?

За период от три седмици през февруари и март оригиналът на шедьовъра на Йоханес Вермер „Момичето с перлената обица“ е свалена за преглед и проучване с нови аналитични инструменти.

Докато специалистите в галерията Маурицхойс в Хага я изследват, на мястото й е изложена нейна разпечатка, направена на принтер Océ на Canon.

Репродукцията е отпечатана толкова добре, че никой от посетителите на галерията през това време не усеща направената промяна. С помощта на иновативната технология „прецизен печат“, принтерът Océ успява да възпроизведе картината в най-малки детайли – включително и щрихите на четката на холандския живописец.

Йоханес Вермер, живял и творил в холандския град Делфт през 17 век, е известен с малкия си брой картини заради краткия си живот и изключителната си прецизност като художник.

Технологията на принтерите Océ на Canon, която може да служи за правенето на подобни репродукции, е нова. Тя постига висок ефект на реалистичност благодарение на поставянето на много слоеве мастило върху повърхността.

Това позволява на копирния апарат да възпроизвежда не само функциите, но и текстурата на оригиналната живопис. По този начин могат да се различат ясно не само цветовете, нюансите и оттенъците, но и линиите на четката на оригиналната живопис.

„Прекрасно е, че тази технология за релефен печат дава възможност на посетителите на музея да се насладят също толкова пълноценно на даден шедьовър, докато оригиналът е обект на неизбежно изследване“ – казва Емили Горденкер, директор на галерията Маурицхойс в Хага.

Оригиналът на картината „Момичето с перлената обица“, която е сътворена около 1665 г., вече е поставена на мястото си.

Време за четене: „Потайни замисли“ по Вал Макдърмид

Международно призната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по цял свят, Вал Макдърмид се завръща с новия роман от успешната поредица за криминалния психолог Тони Хил и главен инспектор Карол Джордан.

В „Потайни замисли” двамата партньори се впускат в преследване на сериен убиец, чиито жертви са самотни жени, с които той се запознава на сватби, и принуждава разследващото дуо да се изправи пред най-страховитата морална дилема в тяхната практика.

Дълбоката нощ на английския Север е разкъсана от заревото на пожар. В колата, изгоряла на затънтен междуселски път, е открито изпепелено тяло на жена. Главен инспектор Карол Джордан и профайлърът доктор Тони Хил скоро разбират, че не става дума за изолиран случай. Така започва преследването на ужасяващо хладнокръвен сериен убиец, уверен, че е невидим, непроследим и недосегаем.

И което е най-лошо, по всичко личи, че той е прав. Загиват още жени, елитният отдел за борба с особено тежки престъпления полага отчаяни усилия да залови престъпника, но непрестанно се натъква на задънени улици. Ясно е, че жертвите ще стават все повече, а нито един от традиционните методи няма да им помогне да предотвратят това.

Тони и Карол са оплетени в мрежата на своите страдания и страхове, но този път желанието им да защитават невинните ще ги накара да поставят под въпрос собствените си представи за правосъдие. За да постигнат справедливост, те ще трябва да принесат върховна жертва…

“Вал Макдърмид напомня на ревящо ферари в натоварения трафик на криминалната литература”.
Индипендънт

“След като Ф. Д. Джеймс и Рут Рендъл ни напуснаха, Макдърмид властва неоспоримо като най-добър автор на криминални романи на нашето време.”
Таймс

За автора:
Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Изключително популярна е не само на стария континент, но и в САЩ, където книгите ѝ са публикувани в многомилионни тиражи.

Лауреат е на множество награди, като престижното отличие “Златен кинжал” за най-добър криминален роман на Асоциацията на писателите на криминални романи – негови носители са автори като Иън Ранкин, Рут Рендъл и Джон льо Каре.

През 2005 г. получава и наградата „Иконите на Шотландия” за най-добър шотландски писател.
През 2009 е приета в Залата на славата за автори на трилъри, през 2010 е удостоена с престижния “Диамантен кинжал на Картие”.

 На българския пазар досега са издадени романите ѝ „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , „Далечно ехо“, „Чуждото страдание“, „Възмездие от гроба“, „Кървав лабиринт“, „Скритият пожар“ „Владения на мрака“, “Изгорени мостове”, “Пътят на скелета” и др.