Усмихни се на зимата

Кожата на устните изживява истинско изпитание на здравето и волята през зимните месеци.

Лично при нас устните постоянно се напукват, изсъхват, болят и понякога кървят, затова имаме нужда постоянно да ги мажем с гланцове и вазелини.

Освен че подхранват, те действат и като защитен слой срещу вятър и студ. Червилото също може да помогне, но когато се нанася върху сухи и напукани устни, не стои добре и даже може да влоши състоянието им.

Трябва да споделим, че през студените месеци имаме поне 3 балсама за устни в себе си – един у дома, един в дамската чанта и един в джоба на палтото, с което излизаме най-често. Така сме спокойни, че когато и да имаме нужда от гланц/балсам, той ни е под ръка.

В този ред на мисли с голямо удоволствие посрещнахме двата нови продукти на Nivea за устни. Винаги сме харесвали серията им грижа за тази област от лицето, а новите продукти са в различна, но удобна опаковка и два разкошни аромата – малина & червена ябълка и свежа мента.

Обогатени с масло от ший, новите Pop-Ball балсами подхранват устните интензивно и им осигуряват дълготрайна защита от изсушаване. Новата апликационна форма прави нанасянето изключително лесно и удобно, а устните са видимо меки и нежни, с деликатен цвят и блясък, както и неустоим аромат.

Освен всичко това балсамите NIVEA Pop-Ball ни ухаят на пролет, като така пробуждат желанието за нови приключения и дават прилив на енергия.

Един нов балсам за устни никога не е излишен, така че пробвайте тези и няма да сбъркате 🙂

Реклама

Един славянин разказва за Америка

Валеше непрекъснато вече от няколко дни. И то какъв дъжд! Тропически – беше казал някой. Реката започна да приижда. Отначало беше само неспокойна, после стана буйна и накрая заплашителна.

Точно това, от което се страхуваха най-много, стана късно през нощта. Всички спяха дълбок сън, само момчето от пета барака беше долепило ухо до малкия си транзистор и слушаше нещо. Тогава тревожно заудря камбана, някой изтича край бараките и закрещя:

         – Ставайте, водата скъсала насипа!

Мъжете наскачаха, за секунди се облякоха и се  втурнаха към вратата. Само момчето седеше, унесено в това, което слушаше.

         – Ти какво, покана ли чакаш? – стресна го гласът на бригадира.  – Или не чу какво е станало?

 А Милан, огромен, грубоват работник процеди:

         – Остави го тоя… Все се питам какво търси тук…

С това той изрази общото мненеие. И наистина, никой не можеше да каже какво търси това бледо, слабовато момче между тези мъже. И никой не знаеше как е попаднало то на обекта.

Сякаш водовъртежът на живота го беше грабнал и захвърлил тук, както вълните изхвърлят на брега никому ненужни останки от разбития кораб. Поне работата му да беше свястна. А то току ще го видиш да стърчи като кол и да зяпа по облаците и птичките. Затова никой не го обичаше и нямаше приятели между работниците.

Нито той тях разбираше, нито те него. Ако захване да разговаря с някого или за еди-кой си поет от миналия век, ще вземе да говори, или друга някоя щуротия ще измисли.

Долу, край разкъсания насип се бяха събрали всички и с ужас гледаха как бясната вода изтича като огромна черна лента. Наоколо безпомощни се въртяха два булдозера, но дори и машините изглеждаха безсилни. Тогава хората разбраха, че водата може да разкъса целия насип, да се спусне надолу и да помете току-що започнатия строеж на язовирната стена и стръвно се нахвърлиха върху стихията. С кирки, с лопати – кой с каквото може.

В този миг съвсем нелепо зазвуча някаква музика. Ни в клин, ни в ръкав – музика. Момчето стоеше с лопата в ръце и изглежда все още недоумяваше какво точно трябва да прави с нея, а на гърдите му висеше транзисторът, пуснат до край.

Електрически ток сякаш премина през мъжете и един от тях, изнервен от напрежението не издържа и изкрещя:

         – Да махнете тази свирня, че…

Момчето се стресна и заби лопатата в калната земя, а бригадирът каза:

         – Или махни веднага тази дяволия, или още сега си обирай крушите от тук! Не те ли е срам? Хората на живот и смърт се борят, а ти чоплиш с лопатата като с клечка за зъби…

Момчето премигна виновно и започна бързо-бързо да се оправдава, а тънкият му глас трепереше:

         – Ама майсторе, какво лошо има? Това е симфония номер пет* „Из Новия свят” от Дворжак… любимата ми… цяла година не съм я слушал…

         И като не срещна от никъде съчувствие, а само ненавистни погледи, гласът му стана писклив и почти проплака:

         – Ама не ви ли е интересно, бе хора, как един славянин разказва за Америка…

Милан, който в това време работеше за трима, пристъпи тежко и заплашително и басовият му глас яростно изръмжа:

         – Ще ти дам аз на тебе един Дворжак, ще ти дам един номер пет, дрисльо такъв!

И огромната му като лопата ръка се протегна, сграбчи малкия транзистор и със силно движение скъса ремъка, с който беше окачен на врата на момчето. После замахна и го запрати към реката. Само че транзисторът не падна във водата, а в тъмното, където насипът все още издържаше бесния напор, на самия му връх. Музиката, сякаш напук, прозвуча още по-силно – насмешливо и подигравателно.

И от това напрежението достигна крайна степен, стана толкова силно, че можеше да убие всеки, попаднал в обсега му.

Момчето изкрещя нещо неразбираемо и се втурна нататък, но огромната ръка на Милан го настигна, сграбчи го за рамото и го хвърли назад в калта. После сякаш побесня и се изкачи по насипа, викайки:

         – Аз тази адска кутийка ще ѝ… вдън земята ще я натикам…

Тежкият му крак се издигна и ботушът му се стовари върху транзистора. Дворжаковата симфония извиси глас предсмъртно и замря, а бакелитът жално изхрущя.

Напрежението моментално спадна, но преди още хората да се нахвърлят отново върху стихията, кракът на Милан се подхлъзна по насипа, той загуби равновесие и падна във водата. Бързото течение веднага го отнесе надолу по реката. След миг само силуетът му се изгуби в мрака, останаха само отчаяните му викове за помощ, после и те заглъхнаха.

Хората изтръпнаха. Всички се сетиха, че Милан никога не идваше на вира да се къпе, защото не знаеше да плува, пък и да знаеше, трудно е човек да се бори с такава мастилено-черна вряща вода. Краката на тези силни, грубовати мъже се наляха с олово и никой не можа да помръдне. Настана гробна тишина, в която и бучащата стихия сякаш приглъхна, дори булдозерите замлъкнаха и в тази тишина оловото в краката натежа още повече. Неочаквано заваля силен дъжд и само плющящите капки нарушиха тишината.

Съвсем слабо, като от дън земята отново се чуха виковете на Милан за помощ.

И тогава някаква фигура се надигна от калта, светкавично се стрелна и разкъса групата на стълпилите се като стадо работници. Бързата фигура стремглаво се изкачи по насипа, изтича по него и изчезна в тъмнината. Виковете за помощ се зачуха отново и съвсем глухо. После нещо цамбурна във водата и плющящите капки дъжд възтържествуваха пак над тишината.

Оловото изведнъж изтече от краката, хората се втурнаха нататък и след минута една петролна лампа освети момчето. С едната си ръка то здраво стискаше едно едро тяло, а пръстите на другата отчаяно се бяха вкопчили в пръстта на брега.

         – Аз държа… държа… – гласът му беше хрипкав. – Държа… издърпайте го…

Случката беше веднага забравена, защото битката продължи с нов устрем. Милан, който се свести от уплахата, грабна една лопата и заяви

         – Мокър от дъжд не се бои!

Момчето също взе лопатата си. Тогава бригадирът му каза:

         – Ти, моето момче, може да настинеш. Иди горе, изсуши се, стой на топло.

Но момчето загадъчно се усмихна и също каза:

– Мокър от дъжд не се бои.

И ако беше светло, щяха да видят, че усмивката не слезе цяла нощ от устните му.

Призори човекът победи.

Обитателите на барака номер пет се прибраха изтощени, но щастливи и доволни от себе си. Набързо се поизчистиха от калта и си легнаха.

Само Милан, мрачен и мълчалив, се преоблече, надяна коженото си яке и излезе. Никой нищо не го попита, защото знаеха – мрачен ли е Милан, не се изпречвай на пътя му. Чуха как отвън изрева моторът му, скрит на сушина под един навес до бараката, спогледаха се и заспаха.

Събудиха се към обяд, станаха и отидоха на работа. Милан го нямаше между тях, но никой не спомена за него.

Привечер, когато хората се връщаха по стръмното към бараката, дочуха, че отвътре звучи някаква музика. Вдигнаха глави, музиката им се стори някак позната и много близка. А момчето, което вървеше накрая, развълнувано забърза напред.

Отвориха вратата и видяха Милан – седнал до масата, подпрял главата си с ръка и унесено слуша. А на масата имаше съвсем новичък грамофон и една голяма плоча се въртеше на него.

Милан се сепна, видя ги, изправи се и някак виновно каза:

         – Аз бях… в София… по работа…

И като видя, че всички погледи са насочени към грамофона, се усмихна смутено и кимна с глава:

         – А това… такованка… е симфония номер пет от Дворжак…

Въздъхна тежко и добави:

         – Един славянин разказва за Америка…

Автор: Петър Дончев

***

Бележка от автора:

Разказът съм писал малко след „По телефона„, вероятно през 1959 г. След няколко години ми се обадиха от БНР с предложение да напиша по него радиопиеса, която бе поставена и излъчена в ефира многократно, а към средата на седемдесетте години години получи приза за най-добра радиопиеса на Тридесетилетието. Оригиналното заглавие на разказа е „Дворжакова симфония“, но тъй като вече съм публикувал във Вита Морена статия със същото заглавие (виж тук – „Дворжакова симфония„), променям заглавието на „Един славянин разказва за Америка“.

И нека не учудва никого, че симфонията е номер пет, така беше по старата номерация, а по днешната е номер девет.

В средата на седемдесетте години „Дворжакова симфония“ получи приза за най-добра радиопиеса на Тридесетилетието.“

Красотата на възрастните жени

„Някои остаряват като цървули, други като катедрали” обича да казва 80-годишната ми баба и е напълно права. Максимата обаче важи за всички, без значение от възрастта им.

Има хора, които и на 25 изглеждат преждевременно състарени, което се дължи донякъде на начина им на живот и до голяма степен на вътрешната им настройка към света.

Със сигурност сте ги срещали и вие – хората, които без време са изгубили жизнеността си и се движат из света като старци, при положение, че реално са още много млади.

Разбира се, не са малко и обратните случаи – тези, които винаги носят младежкия плам в себе си той не само ги озарява, но и сякаш смъква няколко десетилетия от излъчването им.

Именно те изглеждат прекрасно, без значение на колко години са – на 30 или на 80 и служат за пример на останалите нас, как да живеем по-пълноценно живота си.

Една агенция за модели назначава точно такива хора. “Oldushka” е създадена от фотографа Игор Гавар, базирана е в Русия и вярвате ли или не, но се радва на небивал успех.

Моделите са на минимум 45 години, като най-възрастният е на 85.

Всички те имат купища ангажименти за фотосесии и реклами на най-разнообразни продукти, а външният им вид ясно дава да се разбере, че красотата и изяществото далеч не са привилегия само на младите.

Предлагаме ви и част от снимките на моделите на “Oldushka”, за да се убедите в правотата на думите ни. 

И не забравяйте – да остарееш е привилегия, от която мнозина са лишени.

 

Топ ресторантът в Лондон, който не съществува и човешката глупост

В последните години хората стават все по-разглезени и недоволни. Това до огромна степен се дължи на бизнеса, който в желанието си за печалба се опитва да задоволи всяка претенция на клиентите.

От друга страна обаче с развитието на социалните мрежи хората започнаха да се чувстват все по-важни и да вярват, че гласът им значение. Не че това не е така, разбира се, че е. Понякога обаче се прекалява с желанието за презадоволяване на нуждите и в проявяването на претенции за всичко.

Поредният пример в тази насока е един чудесен социален експеримент, проведен от англичанина Уба Бътлър, работещ като репортер във VICE. Въпросният е репортер във VICE, но има доста добри наблюдения върху това как огромно количество хора печелят пари от писане на фалшиви отзиви за различни заведения в TripAdvisor.

TripAdvisor е най-популярната онлайн платформа, която компилира каквито си искате заведения, хотели и т.н., като представя обща оценка, съставена от отзивите на гости и клиенти. На практика всеки може да пише и да качва снимки там, и да споделя своите наблюдения и мнение за конкретно място. Туристи и други заинтересувани лакомо поглъщат информацията от TripAdvisor и често могат да решат да посетят или пък не определено място само по отзивите, дадени за него.

Отделно, че различни заведения и подобни се гордеят да сложат на входа си означение, че са препоръчани и имат еди-колко-си звезди от TripAdvisor.

Проблемът обаче е, че тази информация и отзиви могат лесно да се манипулират и фалшифицират.

Това доказва и Уба с негия експеримент.

Планът му е изключително прост и покъртително ефективен.

Той създава сайт на заведението Shed, което уж се намира в Дулич – местност в южните покрайнини на Лондон. В сайта качва красиво направени и фотошопирани снимки на “гурме” храна, която всъщност е порция каквото е имал под ръка, оформена обаче така, че да изглежда апетитно и модерно.

Вместо храна, клиентите на ресторанта избират емоции – менюто на Shed предлага блюдата си като настроения Любов, Комфорт и т.н.

Локацията остава скрита на принципа на така модерните в последно време хипстърски партита и вечери на тайни места, точната локация на които разбираш непосредствено преди посещението си.

Приятелите на Уба започнали да пишат ревюта за Shed в TripAdvisor, в които го възхваляват като невероятното ново място за хранене в Лондон, което сюрпризира с неочаквана атмосфера, фантастична кухня и т.н.

Единственият проблем е, че Shed не съществува. Всичко около него е тотална измислица на Уба, който тества до каква степен работи стадния инстинкт у човека.

За няма и 7 месеца несъществуващият ресторант се превръща в топ мястото за хранене в Лондон, според TripAdvisor!

Уба споделя, че от самото начало, когато е започнал да получава обаждания за резервация на маса, той отказвал с думите, че всичко е пълно. Колкото повече отказвал, толкова по-настойчив и силен ставал наплива.

Четити месеца след началото на експеримента телефонът и имейлът на мнимия собственик са заринати от запитвания от страна на най-известните блогъри в страната, а самият той споделя, че много хора използвали служебните си имейли да направят резервация, надявайки се, че местоработата и позицията им, ще им помогне.

Когато Shed окупира първо място на най-добрите и препоръчвани ресторанти в Лондон в класацията на TripAdvisor, Уба решава да превърне за една вечер ресторанта в реалност.

Той почиства двора на малката си къща в Дулуич, кани свои приятели за мними клиенти на заведението, а заедно със свой познат-готвач, приготвят менюто за гостите.

Храната, която купуват, е от възможно най-нисък клас полуготови блюда. Общата стойност на меню за един човек е един паунд.

На случаен принцип Уба връща обаждане на няколко от последно звънналите му с желание за резервация хора и ги кани на вечеря в мнимия Shed.

Сервира им блюдата в своя преметен от окапали есенни листа двор, като ползва старите си чинии и обикновени градински мебели. Храната е украсена с ядливи цветя и подправки да изглежда гурме, но реално е евтин полуфабрикат. Понеже всичко е наужким, пари не взима от никой от клиентите под предлог, че тази вечер е “отворена”.

На края на вечерта пита посетителите какво мислят за ресторанта, дали биха се върнали отново и дали биха препоръчали на приятели. Всички са във възторг от обстановката, храната и цялата атмосфера и никой не иска да признае, че царят е гол…

Потърсени за коментар TripAdvisor не отговарят почти нищо, освен че експериментът не дава кой знае каква информация за фалшивите ревюта в истинския свят, които се пишат за реално съществуващите ресторанти.

Истината обаче е, че цялата тази схема с отзиви от хора може и да е добра като идея, но изключително лесно се опорочава и води до безсмислени резултати, лесно манипулеруеми спрямо частни желания.

Или иначе казано – ако искате вашето заведение, което не е нищо особено и с лоша кухня да се превърне в топ място за срещи в града, ще го постигнете лесно, благодарение на подобни платформи и малък бюджет, инвестиран в писане на фалшиви отзиви.

А ако имате добър бизнес, можете да бъдете сринати по същата схема, скроена и платена от ваш конкурент.

Самите хора трябва да се научат да не забравят, че притежават собствени сетива и разсъдък и да избират спрямо тях, а не да се оставят на мнението на тълпата и да се водят като слепци зад стадото.

Целият експеримент на VICE можете да видите тук.

Смени старото си червило за ново безплатно!

Avon представя най-новото си червило Mark Epic Lip и ти дава възможност да се докоснеш до магията на вградените пигменти в основата на червилото, които правят цвета му изключително покривен и дълготраен часове наред.

Ела на 28 януари (неделя) от 15.00 до 16.00 часа в The Mall или от 17.00 до 18.00 часа в Serdika Center. Открий щанда на Avon Happy Hour.
Остави старото си червило и в замяна ще получиш чисто ново черивило Mark Epic Lip.

Да, точно така! Сега имаш шанс да изпробваш най-горещата бюти тенденция – смелите устни!

Нежната формула на Epic Lip дарява устните с гладкост, мекота и хидратация, които са задължителни за хладните сезони.

През зимата гримът е изложен на повече вятър и дъжд, а кожата ни е по-суха. Тогава имаме нужда от продукти, осигуряващи ни комфорт навсякъде. Красивите 17 нюанса са внимателно подбрани и разработени, за да бъдат до теб във всяка една ситуация.

Без значение дали става въпрос за натоварен работен ден, важна презентация, обяд с приятелки, среща или шумно парти, Epic Lip има перфектния нюанс за всяко едно дамско настроение. 

На 28-и януари не се помайвате, а побързайте към щанда на Avon, защото бройките са ограничени!

„Изпечи с любов“ и научи тънкостите на занаята

През изминалия уикенд „София Мел“ даде началото на втория сезон на Академия „Изпечи с любов” в столицата. Под ръководството на шеф Виктор Светославов, близо 80 участници се учиха на традиционни похвати в пекарството. Курсовете се проведоха в HRC Culinary Academy, където гостите се научиха как да замесят, украсят и изпекат солени и сладки печива.

Тази година курсовете, насочени към любители пекари и сладкари, ще се проведат в 4 града – в София, във Варна, в Плевен и в Пловдив, в рамките на 3 месеца.

„Щастливи сме, че през настоящия втори сезон на Академия „Изпечи с любов“ имаме възможността да разширим нейния обхват в още три града. Това стана реалност, благодарение на силната ни мотивация да отговорим на високия интерес от страна на нашите потребители, за което им благодарим сърдечно.

Разбира се, изказваме благодарност към партньорите ни за тяхната подкрепа в амбициозното ни начинание.“, каза Илия Великов, управляващ директор на „София Мел“.

И тази година кампанията дава възможност на участниците да превърнат в забавление приготвянето на традиционен хляб или домашни сладки и обръща внимание върху значимостта от създаване на добра хранителна култура и използването на качествени продукти в ежедневието.

По традиция, на всяко едно от събитията, специален лектор ще предаде тънкостите в приготвянето на своите любими рецепти. Участниците ще научат за какво се използват различните типове брашна, за какви печива е подходящ всеки от тях, както и много други полезни съвети.

Предстоящите курсове са във Варна на 10 и 11 февруари, в Плевен на 24 и 25 февруари, в Пловдив на 10 и 11 март и отново в София на 24 и 25 март. Всеки, който желае да участва в Академията има възможност свободно да се регистрира за участие в предстоящите курсове.

Кандидатите трябва да отговарят на условията и правилата, които са публикувани на www.sofiamel.bg/academy.

Вторият сезон на Академия „Изпечи с любов“ протича със съдействието на Dr. Oetker, Олинеза, Olympus и Сладея.

 

Гибелната страст на Пушкин и коя е Наталия

Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас,
понякога трябва да му повярвате.

На шестнайсет Наталия Гончарова среща съдбата си в пронизващия поглед на Пушкин. Любовта между двамата пламва мигновено. Страстта е поглъщаща и вдъхновява любовни писма и велики поеми. Но семейното щастие на младата двойка скоро е белязано от ревност и интриги, които водят до фатален край.

Наталия Николаевна Гончарова е дарена с невероятна красота, която бързо ѝ печели прозвището на най-красивата жена в Москва и куп ухажори. Като всеки гений, Александър Сергеевич не е никак лек характер.

От една страна е щастлив, че има до себе си жена като Наталия, която предизвиква завист и възторзи и привлича интереса на самия цар, но с времето вниманието към съпругата му го прави все по-неуверен и наранява егото му.

„Жената на поета“ на Дженифър Лам започва от най-трагичния дуел в историята, за да ни пренесе назад към пищния блясък на руския императорски двор и да ни плени с образа на една жена, решена да следва сърцето си. Тук исторически факти и литературна класика се преплитат с интимен поглед към ежедневието на гениалния поет и неговата забележителна съпруга, създавайки свят, в който читателят неизбежно се влюбва.

Дженифър Лам проследява хронологично живота на Александър Пушкин от момента на запознанството му с Наталия Гончарова до смъртта му, но историята е разказана от гледна точка на неговата съпруга.

През осемте години на връзката им, Наталия е не просто съпруга на поета и майка на четирите му деца, но и негова муза. В полето на тефтера си Пушкин надрасква стотици нейни скица – краката ѝ, обгърнати от панделките на балетните пантофки; стройният ѝ силует с дълга шия и лицето, обрамчено с рамка от тъмни къдрици.

Опиянен от любов ѝ изпраща писма, шеговито наричайки я „своя 113-та любима“ (преди да срещне Наталия, Пушкин е известен донжуан), подписвайки се с „Целувам върховете на крилата ти“ и заявява: „Едно е сигурно, без теб щях да съм нещастен през целия си живот.“

Част от писмата на поета са запазени и до днес. Писмата на Наталия до него, за съжаление, не са съхранени, но „Жената на поета“ използва магията на литературата, за да пресъздаде техния дух. Дженифър Лам умело рисува образа на жена, разкъсвана между предаността към съпруга си и собствения си копнеж към творчество и предизвикателства за ума.

Бракът не е точно това, което си е представяла Наталия – финансовите проблеми, променливите настроения на мъжа ѝ и дворцовите интриги не са лек товар. Но любовта между двамата е вдъхновяваща и дава сили на младата жена да устои на предизвикателствата. Любовта и изкуството. Освен че първа чете и преписва поемите на съпруга си, Наталия сама създава поезия и открива необичаен начин да изрази таланта си публично дори в иначе консервативния руски двор. Костюмите, които измисля и шие сама за пищните балове в двореца, са нейният начин да твори. Както и повод да се превърне в обект на обожания и злостни клюки.

 

След фаталния дуел с Жорж Дантес, много от почитателите на Пушкин обвиняват именно Наталия за трагичния завършек на живота му, а в руското общество тя става нарицателен образ за разглезената студена кокетка, която си играе със сърцата на мъжете.

„Макар самият Пушкин да опровергава твърденията за прегрешения на съпругата си, Наталия е възприемана като съучастник или дори виновник за дуела – пише Дженифър Лам в бележките към „Жената на поета“ и добавя: – За щастие, се появиха и по-благосклонни тълкувания на личната история на Наталия, които отдават дължимото на сложната ѝ емоционалност и ролята ѝ на интригуваща историческа личност. Тези по-нови интерпретации вдъхновиха литературния образ на Наталия в моя роман.

Откъс от романа можете да изтеглите тук – Жената на поета – Дженифър Лам – откъс

****

„Жената на поета“ от Дженифър Лам
превод Марин Загорчев, корица Радослав Донев
304 страници, 17 лева

Цигарки, парички, “лоша реклама няма” и падението на родните “звезди”

Рекламното позициониране на продукти не е нещо ново за Инстаграм. Даже напротив. Стремежът рекламата да се поднесе ненатрапчиво за потребителя дава прекрасни и най-вече ефикасни резултати. Е, разбира се, ако не гледаме родните географски ширини…

Нека първо направя едно малко разяснение относно цялата схема. Различни брандове и рекламни агенции – от козметика, през стоки за дома, до храни, автомобили и услуги, търсят достатъчно популярни хора с профили в Инстаграм, който да рекламират тактично продуктите им.

Тактично е най-точната дума! Целта на всички е крайният потребител да не бъде подразнен от рекламата и да не се постига ефекта на телевизията – да ти спрат удоволствието, за да ти съобщят гръмко и с клишета, че има ново лекарство против запек.

Няколко съвсем малки примера за успешно рекламно позициониране в т.нар. „истории“ в Инстаграм, които потребителите споделят със своята аудитория

Повечето успешни Инстаграм реклами дори не могат да бъдат разконспирирани като такива.

До голяма степен за целта допринасят и самите рекламиращи инфлуенсъри – достатъчно известни и с широка аудитория хора, чието мнение би повлияло на публиката им. Въпросните подбират рекламодателите спрямо личните си интереси и умело филтрират неподходящите предложени. Тоест, един фитнес инструктор трудно ще рекламира новите бургери в града, ако до преди това е “проповядвал” в Инстаграм-постовете си колко е важно здравословното хранене.

И понеже ние – българите, притежаваме грозния талант да “побългаряваме” всичко по най-неправилния начин, не оставаме по-назад и по този рекламен параграф.

Различни именити личности от поп фолка и клюкарските издания като Азис и Николета Лозанова отдавна рекламират по крещящ начин цигари в профилите си. Техните заклети опоненти, непрестанно ревящи, че чалгата е грозна и хората имат нужда от повече качествена музика и култура, бързо ги догониха.

Бременната Мария Илиева, голямата българска певческа гордост, заради представянето на страната на Евро Визия Поли Генова, актьорите, проповядващи срещу изпростяването на нацията Владо Карамазов и Юлиан Вергов, идолът на тийн поколението у нас Гери Никол, другият идол и отскоро писач на книги Криско и още, и още…

Всички те с готовност и пълна липса на тактичност позиционират кутии с цигари по снимките си в Инстаграм и Фейсбук.

Ефектът е освен тъп, и забележително изкуствен, но явно рекламодателят е доволен.

Посланието също е простичко и то крещи “АЗ ПУША!!!”

Браво Поли, Браво Генова…

Без значение, че половината (се титулуват) певци/певици, без значение, че на актьорите гласът е един от най-важните “инструменти” за работа и се тренира специално, без значение, че цигарите са порокът, за който се знае от години, че носи само и единствено вреди! И по-бърза и болезнена смърт, посредством развитие на какви ли не болести, най-често рак я на белия дроб, я на гласните струни или устната кухина…

Някой може би ще каже “какво толкова, и те са хора и имат нужда да печелят”. Е да, ама какво става, като си готов да печелиш на всяка цена? Къде ти отиват принципите, моралът и най-вече достойнството?

Какво те различава от секс-работниците да речем, които също изпълняват услуги срещу заплащане и не се интересуват кой точно им плаща и за какво, след като прибират парите?

Няма как да не отбележа, че снимката на Мария Илиева с безумно поставената кутия цигари насред масата със суши, е качена на 30 септември 2017 година, малко преди певицата да обяви, че е бременна…

Ако си мислите, че дова е единствената рекламна снимка в профила на Мария, то се лъжете. Там присъстват още много подобни примери, можете да ги разгледате тук – @maria_ilieva_official

Нито пък да пропусна идиотският метод на Юлиан Вергов да си изпълни “таргета” може би към рекламодателя, качвайки на 20 декември м.г. своя лятна снимка, на която е захапал цигара, след като очевидно си почива от колоездене сред природата…

Че за какво ти е чистият въздух и широките бели дробове, ако не палнеш една цигарка!

Гери Никол от своя страна, която е на едва 19 години, изобщо не се притеснява да се търкаля сред кутии цигари по снимките си, но пък тя все пак се старае винаги да докаже, че годините нямат значение за желанието да се изложиш или да заявиш, че искаш да ти барат “дупарата”.

Знам, че ще прозвучи не особено добре, но от Азис, Галена, Николета Лозанова и останалите от тяхната ниша, някак не съм изненадана, че рекламират цигари (както в личните си профили, така и в музикалните си видеа). Така или иначе те никога не са претендирали да правят нещо повече от това да забавляват масите. Цялото им творчество е посветено на задоволяване нуждата на народонаселението “да му отпуснем края”, а песните им да пасват най-добре с отрупана софра и размътени от алкохол глави.

Така че от тях не идва като голяма изненада допълнителното заработване като рекламни лица на тютюневи фабрики и винпроми.

Николета винаги създава впечатлението, че за нея парите не миришат, без значение как са спечелени

Но от тези, които не пропускат да натъртят колко е трудно в България да се прави “качествена” музика и стойностно изкуство, и как винаги отправят по някоя косвена или директна злобна забележка към поп фолка, който развалял младите и т.н., да стоят на същото ниво, е тъжно да се гледа.

Вместо финал ми се иска само да кажа, че от много отдавна и в прекалено много страни, най-вече тия, които все даваме за пример и искаме да стигнем, тютюнопушенето отдавна е спряло да бъде модерно, още по-малко пък признак на някакво бохемство или бунтарство.

То се възприема като вреден и смръдлив лош навик, който става все по-нетолериран и отритван от всички останали.

И ако някой все още тъгува за времената, когато навсякъде можеш да запалиш цигара или пък роптае срещу забраните за тютюнопушенето, то нека си знае, че докато стои вторачен в пепелника, светът го подминава с облекчение и го оставя да тъне в собствената му слабохарактерност и глупост.

Още снимки можете да видите във фейсбук страницата на „Shmatko„, от където са взети и ползваните в материала изображения, както и в официалните профили на споменатите (че и други) лица.

Тя получава 1000 долара, той – 1,5 милиона. И сега накъде?

Че жените са ощетени откъм заплащане, се знае отдавна, но улисани в ежедневните си грижи и битовизми забравяме лесно за този факт, а като ни се напомни, махваме бързо с ръка (дори самите ние – жените) и продължаваме напред с належащите си проблеми.

Последният месец обаче ярък пример за нечестното заплащане на половете изтрещя като шамар върху лицата на всички ни.

За случая на кратко – легендарният режисьор на Холивуд Ридли Скот обяви месец преди премиерата на последния си филм “Всички пари на света”, че Кевин Спейси – обвинен от мнозина мъже в сексуални посегателства, ще бъде изцяло премахнат от лентата и неговата роля ще бъде поета от друг актьор.

Решителността на Скот да “изчисти” продукта си от опетнения Спейси звучеше невероятно на фона на това, че обявлението дойде месец преди официалната премиера на лентата. В Холивуд обаче всичко е възможно – както да презаснемеш почти всички сцени на вече готов филм, така и да оплескаш жестоко първоначалната си идея за “справедливост”.

Кадър от филма „Всички пари на света“, чиято премиера в България бе на 5 януари т.г.

Оказа се, че на Мишел Уилямс, която изпълнява главната роля във филма, са ѝ платени смешните 1000 долара за презаснемането на всички сцени с участието на Кевин Спейси, докато на Марк Уолбърг, който изпълнява второстепенна роля и има далеч по-малко сцени от нея, е написан чек за 1 500 000 долара!

Още по-интересното е, че и двамата актьори ползват услугите на една и съща агенция, която се грижи за техните професионални интереси и най-вече за заплащането на труда им.

Разразилият се скандал след тази случка е по-голям и доста по-сериозен дори от този, довел до отстраняването на Кевин Спейси от проекта, най-малкото защото в неговия случай все още предстои да бъде разследвано имало ли е наистина злоупотреба от негова страна и отправяне на неприлични сексуални желания към други, докато чековете със заплащането на Мишел и Марк са вече написани, че сигурно и осребрени.

Важно е да се уточни, че вината в случая е изцяло в агентите на актьорите и най-вече този на Уилямс. Защото именно те са лицата, договарящи условия на работа и заплащане за своите клиенти, от които после пък получават заплатите си.

Разбира се, този, който финално решава какво заплащане за кой актьор може да си позволи, носи най-много отговорност, тъй като чудесно е знаел, че плаща на жената с 1500% по-малко, отколкото на мъжа, въпреки че тя ще свърши доста повече допълнителна работа.

И докато Мишел мълчеше засрамена, Марк успя да намери правилния начин на реакция.

Той не носи вина, че е получил толкова солиден чек, особено след като не е знаел за огризките, подхвърлени на колегата му. Но какво да направи сега, както несправедливостта лъсна в цялата си обидност?

Той реагира по най-правилния, джентълменски и точен начин, като обяви официално, че ще дари целия си хонорар на фонда за правна защита “Time’s Up”, който помага с правни консултации и защита на жени, пострадали от дискриминация и сексуално насилие.

Уолбърг сподели в изявлението си, че подкрепя изцяло равноправното заплащане на труда на мъже и жени, като с дарението си го доказва.

Агенцията на актьорите от своя страна също обявиха, че ще дарят 500 000 долара на същия фонд, явно за да замажат гафа си с договорените заплати на своите клиенти.

И вместо финал ни се иска само да споменем, че в Исландия вече е противозаконно да се заплаща на мъж повече отколкото на жена за извършването на един и същи вид работен ангажимент.

Надежда за промяна има, че и самата промяна се случва, но зависи от самите нас – жените, да се борим за нея, като на първо място не позволяваме да ни подценяват нито чрез думи, нито с жестове, нито пък чрез заплащане.

Приказното японско селце, сгушено в снега

Япония е страна, която мечтаем да посетим един ден.

След като видяхме снимките на Naagoshi, сме решени още по-категорично един ден да видим Страната на изгряващото слънце.

22-годишният фотограф е снимал китното селце Ginzan Onsen, известно с натуралните си минерални извори. По това време местенцето е сгушено под бели преспи сняг и изглежда истински магически.

Можете да се уверите сами: