Във времето и географските ширини, в които живеем, е лесно да приемем редица неща за даденост. Като това да ходиш на училище, да решиш дали да учиш в университет или не, дали да правиш секс преди сватбата си, изобщо искаш ли да се омъжиш и ако да, сама да избереш за кого и т.н.
Въпреки това обаче, жените като пол продължават да бъдат подценявани и експлоатирани. Красноречиво свидетелство е грандиозният скандал за сексуален тормоз от страна на мъже към момичета и жени, който още тресе Холивуд. И бъдете сигурни, подобни проблеми далеч не се случват само там.
Та, дори и у нас на местно ниво всяка се е сблъсквала с дискриминация и нечестно отношение, защото е жена. Примерите са много, но нека нахвърляме някои от най-големите – вероятността да не бъдеш наета на работа, защото може да излезеш в майчинство е огромна, както и високият процент сигурност, че няма да получиш повишение, защото вече имаш деца и това налага излизане в болничен и ангажираност със семейството повече, отколкото при един мъж (който спокойно ще замине на командировка или ще остане до късно на работа, защото се налага, без значение болни ли са децата или пък имат специален проект, по който да се подготвят за училище и някой трябва да им помогне).
Още много може да се изброява, особено за забележките, които получаваш от всички – млади, стари, колеги, семейство, приятели, мъже и жени, не мислиш ли вече за семейство и деца, как така не готвиш, защо излизаш толкова много по срещи, ще ти излезе име и т.н.
Истината обаче е, че за да има промяна, трябва да я направим самите ние. Като започнем от това взаимно да се подкрепяме много повече и да не се съдим (защото жените много обичат да се нареждат взаимно на коя е лоша майка, домакиня, съпруга, клюкарка и т.н.) и се стигне до това да не си мълчим и да се борим за правата си. Няма как да очакваме или да искаме каквото и да било в този живот да ни падне даром в скута.
Решихме да ви споделим част от брилянтна реч на великата Мерил Стрийп, която тя изнася пред колумбийския „Barnard College“. Речта е от 2010 г., но посланието в нея е от огромно значение и сега, в размирните времена, когато жените отново търсят мястото си в света, а също така трябва да се предаде и на следващите поколения, за да помнят нашите уроци и да се учат от грешките ни и да не се повтаря историята.
Целувки във въздуха, целуване на задници, престорено целуване и разбира се – истински целувки. Също като проститутките и ние актьорите трябва да го правим с хора, които може би не харесваме или дори не познаваме. Преструването или актьорската игра е много важно житейско умение и всеки от нас го практикува. Не искаме да бъдем хванати, че го правим, но е важна част от адаптацията ни като вид. Ние променяме самите себе си.
В гимназията исках да бъда по-забележима, затова започнах да изучавам образа, който си мислех, че искам да бъда – на красивата девойка. Опитвах се да имитирам косата ѝ, червилото, миглите, дрехите…
Всички красиви неща, които виждах в другите популярни и красиви гимназистки. А целта на всички ни беше само една – да бъдем привлекателни за момчетата, а в същото време да се харесваме и на момичетата.
И така достигнах момента, в който се превърнах в нея и тя в мен – привлекателното талантливо момиче, което знае кога и как да се смее на всяка глупост, казана от момчетата, как да навежда очите очите си и как да замълчи, когато момчетата я прекъснат и поемат разговора.
Докато в един момент мозъкът ми не се събуди. Надигнах глава, надскочих досегашното си Аз и преоткрих отново себе си. Аз можех да бъда шантава, разпалена, агресивна, открита, забавна, силна… И приятелите ми ме оставиха.
Станах истинска, вместо измислено плюшено зайче.
Сега нещата са различни. Това е вашето време и може би всичко, което имате, ви се вижда нормално, но всъщност не е. Съществуват единствено промяна, съпротивление към нея и пак промяна.
Никога преди в историята на страната ни жените не са получавали толкова много дипломи за висше образование. От зората на човечеството няма и 100 години откакто ние дори сме допускани в тези сгради, освен ако не ги чистим (има предвид университетите – без. ред.).
Жените по целия свят, доскоро отритнати и бедни, вече могат да притежават имот, а само до преди това самите те са били точно това – нечия собственост.
Мерил говори основно за проблемите, пред които са изправени жените в САЩ, но думите ѝ са релевантни към всички нас по останалата част от света. Най-важното послание в речта ѝ е това за емоцията! Именно чрез нея ние се придвижваме в живота напред. И както казва мерил в речта си:
„Не може да има трансформация от тъмнина към светлина, от статичност към движение, без емоция!“
Стрийп завършва с прекрасне цитат на вече покойния Ленард Коен: „Обръщай внимание на пукнатините, защото през тях навлиза светлина„.
Речта на Мерил можете да видите тук.
Винаги пазете светлината в себе си, защото от нея единствено можете да получите сила да постигнете амбициите си и да сбъденете мечтите си! И винаги се гордейте с това, че сте жени, защото ние държим съзидателната сила. Трябва само да не забравяме как да я използваме 🙂
Pingback: Жените, разбиващи стъкления таван над всички нас – Vita Morena