Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Реклама

Цветът на 2018 въплъщава мистериите на Космоса и откривателския дух

По традиция всяка година владетелите на цветовете – компанията Pantone, обявява кой ще е цветът на идните 12 месеца.

За 2018 това ще е ултра виолетовото, което е под номер 18-3838 в каталога на Pantone.

Вдъхновението за цвета идва от нощното небе, научните открията и технологичната ера, в която се намираме.

„Сложен и съзерцателен, Ultra Violet въплъщава мистериите на космоса, интригата на предстоящето и откритията отвъд мястото, на което сме застанали сега. Огромното и неограничено нощно небе е символ на новите възможности, както и продължава да вдъхва желание да преследваме свят, намиращ се далеч от нашия собствен“ – казват от компанията за избрания цвят.

Ултра виолетовото е било любим нюанс на икони като покойните вече Принс, Джими Хендрикс и Дейвид Бауй. Лилавото само по себе си е един от т.нар. „кралски цветове“ и винаги символизира артистократизъм, охолство и добър вкус.

В исторически план виолетовото се е свързало със спиритуализма, извисяването на духа и медитацията, що се отнася до източните култури.

Според Pantone ултра виолетовото символизира още и желанието за експериментиране, както и насърчава творческите заложби у всеки и желанието на хората да оставят свой уникален белег върху заобикалящия ги свят.

Ние лично от Вита Морена можем да споделим, че от много години насам лилавото и всичките му нюанси са ни любими цветове, които идват с приоритет при избора на дрехи, аксесоари, интериор и т.н.

Приветстваме цвета на 2018 и си пожелаваме новата година да ни очарова с още много неща, освен с официалната си цветна украса 😊

Нова тенденция в anti-age процедурите – траен резултат без болка

Суха и отпусната кожа, пигментни петна и уморен вид – това са само част от процесите на стареене, с който хиляди жени водят ежедневна борба. Рано или късно всяка жена повежда своята лична битка с нежеланите ефекти на времето. Годините оставят своят отпечатък първо върху нашето лице и шия.

В Jewel Skin Clinic технологията Microneedling слага край на болезнените anti-age процедури.

Според специалистите две са основните причини за стареенето – вътрешни и външни. Вътрешните причини са резултат от естественото остаряване, докато външнитe са предизвикани от агресивните въздействия на околната среда, тютюнопушене, нездравословно хранене, липса на сън и др.

Кожата на лицето и шията е най-податлива на нежелани изменения, именно затова нейната деформация  вследствие на времето е най-видима в сравнение с другите части на тялото.

„Преди години хирургичните операции бяха смятани за единственият начин за ефикасно забавяне на стареенето.“ – обяснява д-р Анелия Здравкова, дерматолог от Jewel Skin Clinic и допълва: “Microneedling предлага ефикасна и надеждна алтернатива не само на пластичната хирургия, но и на процедурите с ботокс, лазер, както и на химическия пилинг. “

Нов колаген за сияйна кожа

Човешкият организъм произвежда колаген на 100% до 25 годишна възраст. След това производството му намалява, което води до намалената еластичност на кожата, нейното отпускане, а понякога и свръхпигментация.

Процедурите с Microneedling освобождават естествените фактори на растежа и стимулират кръвообращението и регенерацията на клетките.

“Също така спомагат за образуването на нов колаген, еластични влакна и хиалуронова киселина.“ – категорични са специалистите.

Основното действие на Microneedling процедурите е да стимулират производството на нов колаген бързо и ефикасно. “Използвайки способността на кожата да се възстановява сама, чрез пробиването на дермата с микроскопични игли ние предизвикваме обновяването на клетките по изцяло естествен начин. В следствие на това кожата връща своят баланс, лицето ни изглежда по-свежо и младо.” – казва д-р Здравкова.

Сигурни резултати с траен ефект

„Microneedling е процедура, в основата на която стои специално устройство, наречено „дерма пен“ с множество малки миниатюрни игли в самия връх, които могат да бъдат между 0,5 и 2,5 милиметра. – разяснява процедурата д-р Анелия Здравкова и допълва: “Иглите създават микро-пробождания в кожата, чрез което се предизвиква желаната регенерация. Кожата се уплътнява, нейната структура се подобрява, а бръчките се изглаждат и заличават.

“Друг положителен  ефект от лечението според специалистите е и повишеният капацитет на абсорбция на кожата за вещества като хиалурона, които могат да бъдат въведени в тъканта.

По-бързо възстановяване с по-малък риск

„Microneedling е напредък в областта на дерматологичната медицина поради способността си да стимулира регенерирането на клетките по естествен път. Сравнено с други anti-age процедури, Microneedling носи значително по-малко риск от неприятни усложнения“ – коментира д-р Здравкова.

“Самата терапия протича около 20 – 30 минути, а възстановяването след нея е бързо и безболезнено. В началото се наблюдава зачервяване на кожата, което отминава в рамките на 1 до 2 дни.

Трябва да се има предвид, че крайният резултат може да се види няколко седмици или дори месеци след процедурата, тъй като обновяването на тъканите продължава за по-дълъг период от време. Промяна обаче се забелязва още след първата процедура“ – завършва специалистът.

Край на несъвършенствата по кожата

Microneedling е ефективна технология, с която успешно се третират всякакъв вид несъвършенства като белези от акне, разширени пори, хиперпигментация, стрии, изгаряния и др. Това е възможно именно поради цялостната регенерация на кожата, стимулирана от лечението.

“Подходящ е за всеки тип кожа, но не се препоръчва при бременност и кърмене“ – съветват дерматолозите.

„Важно е да се отбележи, че медицинският Microneedling се различава значително от Microneedling за самолечение“. – категорична е Д-р Здравкова. За постигане на реални резултати терапията трябва да бъде проведена от специалист в подходящи условия.

Ефектът е повече от сигурен – намаляване  на бръчките и белезите,както и  на стриите, избледняване на пигментните петна. Кожата е по–здрава, по-еластична и сияйна.”

Библиотеката, за която мечтаем

Къща без книги никога не може да бъде дом. А мястото на книгите е подредени в библиотека. Не захвърлени в някой шкаф, в никакъв случай не зарязани в кашон, най-малкото пък скрити от погледите на хората.

Библиотеките са като портали към тайнствени светове и пазители на знания, спомени, забавления и още толкова, толкова много.

Освен това са и особено красиви! Придават аристократичен нюанс на жилището, особено ако са избрани с вкус и поддържани добре.

Има обаче и истински оригинални и красиви библиотеки, издаващи творческото и оригинално мислене на създателя си. Попаднахме на една такава съвсем скоро и решихме, че трябва да ви я покажем.

Библиотеката е изключително нетипична и учудващо впечатляваща. Джесика и Синклер Брийн – родители на две деца и големи ентусиасти, решили сами да си я направят, след като видели модела някъде из Пинтерест.

Добре, че таткото е сръчен и след като направили проект, поръчали плоскостите и отделили малко време и желание, библиотеката била факт.

Благородно им завиждаме за нея и си пожелаваме един ден в нашия дом също да имаме такава 🙂

И нека повече хора ценят книгите и местата, на които се съхраняват!

Как да придадем коледен вкус на кафето

Ароматът на кафе е класически и любим на мнозина. Ароматите на Коледа пък са типично сезонни и идват от цитрусови плодове, печени сладки, борови клонки…

Lavazza дават няколко идеи как двете неща – коледните празници и кафето, да се комбинират с успешна, вкусна и още по-ароматна напитка.

Специалистите на компанията предлагат три лесни рецепти и съветват как да експериментираме с кафето, като добавим ванилия, канела или портокалови кори, смлян кардамон или черен пипер на зърна преди варене.

В предложенията дозировката е за двама и може да се ползва както за кафе машина с филтър, така и за кафеварка с 12 грама кафе.

Кафе с ванилия

За тази рецепта се препоръчва Lavazza Filtro Delicato, което съдържа в себе си характеристиките на кафето от Южна Америка. Бразилските натурални зърна от сорта „Арабика” придават сладост, а внимателеният подбор на зърната „Робуста” осигурява мек шоколадов завършек.

Можете да опитате и с Qualita Oro: селекция от най-фини зърна 100% „Арабика”, отгледани в Латинска Америка, с вкус, който няма как да сбъркате и лек привкус на малц и мед.

Добавете ¼ ванилия в кафеварката, преди да го сварите.

Кафе с черен пипер

За тази рецепта препоръчваме Lavazza Filtro Tradizionale – превъзходна комбинация от внимателно подбрани зърна „Арабика” и „Робуста” със среден интензитет и нотки на сушени плодове и какао.

Опитайте и с Crema e Gusto: перфектна комбинация от интензивен аромат и вкус. Състои се от селекция висококачествени зърна „Арабика” и „Робуста” с приятно шоколадово покритие.

Прибавете три едро нарязани зърна черен пипер в кафето преди варене.

Кафе с канела и портокал

Опитайте и с Qualita Rossa: най-емблематичната марка традиционно кафе на Италия. Той съчетава бразилските зърна „Арабика” и сладостта  на африканските и югоизточноазиатските зърна „Робуста” за интензивност и топли нотки на какао. Богато и ароматно кафе.

Прибавете настъргана кора от портокал и пръчица канела в кафето преди варене.

Прочетете още:

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Античната и романтична Матера

Край езерото Комо – как живеят аристократите

За мъжа на утрешния ден: капсулна колекция на Tommy Hilfiger и Rossignol

Tommy Hilfiger, представен в България от SARKK SA, представя колекцията TommyXRossignol – зимна премиум капсулна колекция за мъже, създадена в партньорство с Rossignol.

Rossignol Group е световен лидер в ски индустрията и има 108-годишна история в създаването на елегантна, комфортна и изискана екипировка. Тя ще бъде достъпна в избрани магазини на марката по целия свят.

„Ските и зимните спортове винаги са били моя страст. От много време исках да създам тази капсулна колекция. Rossignol са най-добрият партньор за това, защото споделят ценностите на Tommy Hilfiger – отличното качество, комфорт и съчетаване на модата и функционалостта.

Заедно създадохме ски екипировка в червено, бяло и синьо, която е подходяща както за пистите, така и за града.“ – споделя Томи Хилфигър.

Капсулната колекция TommyXRossignol включва спортно облекло и оборудване: три подплатени якета, две по-леки якета, пет жилетки с цип и два чифта ски панталони. Логото и на двете марки, както и емблематичните цветове на Tommy Hilfiger червено, бяло и синьо, присъстват във всички дизайни, които са подходящи както за каране на ски, така и за разходка в града.

Четирите модела от колекцията бяха представени по време на изданието за есен/зима 2017 на модното изложение Pitti Immagine Uomo в Италия. Заедно с колекциите Hilfiger Edition, Tommy Hilfiger Tailored и мъжките колекции Tommy Hilfiger, тази колекция беше представена по модерен начин, който отразява стремежа на бранда да свърже традицията с иновацията.

Догодина също се очаква да бъде представена капсулна колекция TommyXRossignol за есен 2018 г., като се очаква тя да включва мъжко и дамско облекло и аксесоари.

 

Време за четене: „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”, носител на наградата „Пулицър”, избран за една от 10-те най-добри книги на десетилетието от списание „Ентертейнмънт Уийкли”, излиза за първи път на български език с логото на издателство „Еднорог”.

Джо Кавалиър, млад евреин със силно сценично присъствие, обучен в класическото магическо изкуство на безсмъртния Хари Худини, току-що е успял да избяга от окупираната от нацисти Прага и е пристигнал в Ню Йорк. Джо има само едно желание – да води докрай своята война със силите на злото, само една мечта – да види близките си спасени.  

Неговият братовчед Сами Клей си търси партньор в измислянето на герои, истории и илюстрации за новата хитова вълна в Америка – комиксите. Така започва историята на едно незабравимо партньорство и приятелство.

От болката, мечтите и загубите си Джо и Сами съумяват да изплетат истории, вълнуващи сърцата на всички, които мечтаят  за приключения. Но най-незабравимо си остава приключението на Кавалиър и Клей, започнало сред вълшебството на стара Прага, в сянката на легендите за Голема, преминало през ужаса на Втората световна война, през артистичния свят на предвоенен Ню Йорк до безмилостните ледове на Антарктика.

Пътят на двамата приятели ги отвежда дълбоко в сърцето на Манхатън и на набиращата все по-голяма скорост рекламна индустрия, тласкана неизменно напред от добрата стара американска амбиция – през  любовни мъки, разочарования и напразни копнежи.

Изкачвайки се от улиците на Бруклин до върховете на Емпайър Стейт Билдинг, Джо и Сами извайват своите кариери щрих след щрих, толкова ярко, сякаш ги рисуват пред очите ни.

Обхващайки различни континенти и епохи, „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” се превръща в една от творбите, дефиниращи модерната американска литература.

За автора
Майкъл Шейбон е роден във Вашингтон през 1963 г. Писал е за „Ню Йоркър“, „Харпърс Базар“, „Ескуайър“ и GQ, негови произведения са поместени в редица антологии. Живее в Бъркли със съпругата и децата си.

Мащабният му роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“  е носител на най-престижната литературна награда „Пулицър” и е избран за една от 10-те най-добри книги на десетилетието от сп. „Ентертейнмънт Уийкли”. Авторът е носител и на наградите „Небюла” и „Хюго” за романа си The Yiddish Policemen’s Union. Майкъл Шейбон работи и в областта на киното и е известен като един от сценаристите на блокбъстърите „Спайдърмен 2” и  „Джон Картър”. Автор е на над десет романа в най-различни жанрове, сред които янг адълт, научна фантастика и комикси. През 2011 г е приет за член на Американската академия за изкуство и литература.

Книгата е носител на Националната награда на критиците, Наградата на Лос Анджелис Таймс и финалист за Наградата ПЕН/Фокнър

„Съвършенство!”
Дейли Телеграф

„Една от книгите, които ни карат да четем трескаво, за да разберем какво ще стане накрая, и същевременно да искаме никога да не свършва.“
Мейл он Сънди

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” ще ви държи будни до малките часове на нощта.”
Гардиън

Идея: Междузвезден подарък за Него

Да избереш подарък за любимия може да е доста предизвикателно, особено ако искаме да му вземем нещо, на което ще се зарадва, а не от което има нужда.

Причината е, че мъжете имат доста по-различен вкус, хобита и интереси от жените. Модата за тях е абстрактно понятие, което се изчерпва до нещо удобно за носене с достатъчно джобове за всичките им джунджурии, аксесоарите са абсолютно непонятни, а истинските им желания и страсти са основно с двигатели с вътрешно горене или сложни характеристики от гигабайти, рам-ове и други предимно неясни за жените неща.

Казано накратко – мъжете винаги ще се зарадват на вид техника. Добрата новина е, че пазарът е необятен, лошата – че да се ориентираш какво точно е добро и качествено, и ще се хареса на твоя човек, е доста трудно…

Единият вариант е внимателно да си го слушала и запомнила, когато той ти е говорил за разни техники и нови технологии, другият е да потърсиш консултация в магазина (където много вероятно да ти набутат нещо излишно скъпо и не толкова добро), а третият е просто да рискуваш с покупката и да запазиш касовата бележка в случай, че се наложи да замените купеното.

Ние ще си позволим да ви дадем едно предожение за добър и оригинален коледен мъжки подарък. Той е комбинация от нещо практично, интересно и модерно. Единственото условие е мъжът да харесва „Междузвездни войни“, за останалото са се погрижили от Philips.

Съвместно с франчайза на Star Wars компанията лансира специалната серия електрически самобръсначки за всеки мъж, готов да носи силата със себе си ежедневно.

В България са налични самобръсначките, които са изцяло вдъхновени от Светлата страна.

Серията комбинира премиални технологии с невиждани до този момент дизайнерски характеристики, подражаващи на различни ключови герои от Междузвездни войни: джедайката Рей, капитан Поу, BB-8 и R2D2.

Лимитираната серия Philips Star Wars вече е налични в големите магазини за техника, а ние ви съветваме да им хвърлите едно око и кой знае, може да се окаже идеалният подарък за партньора, брата, бащата или друг любим мъж 🙂

 

Урок по женственост и сила от Мерил Стрийп

Във времето и географските ширини, в които живеем, е лесно да приемем редица неща за даденост. Като това да ходиш на училище, да решиш дали да учиш в университет или не, дали да правиш секс преди сватбата си, изобщо искаш ли да се омъжиш и ако да, сама да избереш за кого и т.н.

Въпреки това обаче, жените като пол продължават да бъдат подценявани и експлоатирани. Красноречиво свидетелство е грандиозният скандал за сексуален тормоз от страна на мъже към момичета и жени, който още тресе Холивуд. И бъдете сигурни, подобни проблеми далеч не се случват само там.

Та, дори и у нас на местно ниво всяка се е сблъсквала с дискриминация и нечестно отношение, защото е жена. Примерите са много, но нека нахвърляме някои от най-големите – вероятността да не бъдеш наета на работа, защото може да излезеш в майчинство е огромна, както и високият процент сигурност, че няма да получиш повишение, защото вече имаш деца и това налага излизане в болничен и ангажираност със семейството повече, отколкото при един мъж (който спокойно ще замине на командировка или ще остане до късно на работа, защото се налага, без значение болни ли са децата или пък имат специален проект, по който да се подготвят за училище и някой трябва да им помогне).

Още много може да се изброява, особено за забележките, които получаваш от всички – млади, стари, колеги, семейство, приятели, мъже и жени, не мислиш ли вече за семейство и деца, как така не готвиш, защо излизаш толкова много по срещи, ще ти излезе име и т.н.

Истината обаче е, че за да има промяна, трябва да я направим самите ние. Като започнем от това взаимно да се подкрепяме много повече и да не се съдим (защото жените много обичат да се нареждат взаимно на коя е лоша майка, домакиня, съпруга, клюкарка и т.н.) и се стигне до това да не си мълчим и да се борим за правата си. Няма как да очакваме или да искаме каквото и да било в този живот да ни падне даром в скута. 

Решихме да ви споделим част от брилянтна реч на великата Мерил Стрийп, която тя изнася пред колумбийския „Barnard College“. Речта е от 2010 г., но посланието в нея е от огромно значение и сега, в размирните времена, когато жените отново търсят мястото си в света, а също така трябва да се предаде и на следващите поколения, за да помнят нашите уроци и да се учат от грешките ни и да не се повтаря историята.

Целувки във въздуха, целуване на задници, престорено целуване и разбира се – истински целувки. Също като проститутките и ние актьорите трябва да го правим с хора, които може би не харесваме или дори не познаваме. Преструването или актьорската игра е много важно житейско умение и всеки от нас го практикува. Не искаме да бъдем хванати, че го правим, но е важна част от адаптацията ни като вид. Ние променяме самите себе си.

В гимназията исках да бъда по-забележима, затова започнах да изучавам образа, който си мислех, че искам да бъда – на красивата девойка. Опитвах се да имитирам косата ѝ, червилото, миглите, дрехите…

Всички красиви неща, които виждах в другите популярни и красиви гимназистки. А целта на всички ни беше само една – да бъдем привлекателни за момчетата, а в същото време да се харесваме и на момичетата.

И така достигнах момента, в който се превърнах в нея и тя в мен – привлекателното талантливо момиче, което знае кога и как да се смее на всяка глупост, казана от момчетата, как да навежда очите очите си и как да замълчи, когато момчетата я прекъснат и поемат разговора.

Докато в един момент мозъкът ми не се събуди. Надигнах глава, надскочих досегашното си Аз и преоткрих отново себе си. Аз можех да бъда шантава, разпалена, агресивна, открита, забавна, силна… И приятелите ми ме оставиха.

Станах истинска, вместо измислено плюшено зайче.

Сега нещата са различни. Това е вашето време и може би всичко, което имате, ви се вижда нормално, но всъщност не е. Съществуват единствено промяна, съпротивление към нея и пак промяна.

Никога преди в историята на страната ни жените не са получавали толкова много дипломи за висше образование. От зората на човечеството няма и 100 години откакто ние дори сме допускани в тези сгради, освен ако не ги чистим (има предвид университетите – без. ред.).

Жените по целия свят, доскоро отритнати и бедни, вече могат да притежават имот, а само до преди това самите те са били точно това – нечия собственост. 

Мерил говори основно за проблемите, пред които са изправени жените в САЩ, но думите ѝ са релевантни към всички нас по останалата част от света. Най-важното послание в речта ѝ е това за емоцията! Именно чрез нея ние се придвижваме в живота напред. И както казва мерил в речта си:

„Не може да има трансформация от тъмнина към светлина, от статичност към движение, без емоция!“

Стрийп завършва с прекрасне цитат на вече покойния Ленард Коен: „Обръщай внимание на пукнатините, защото през тях навлиза светлина„.

Речта на Мерил можете да видите тук.

Винаги пазете светлината в себе си, защото от нея единствено можете да получите сила да постигнете амбициите си и да сбъденете мечтите си! И винаги се гордейте с това, че сте жени, защото ние държим съзидателната сила. Трябва само да не забравяме как да я използваме 🙂

 

Да погледнеш света през очите на дизайнер

Ранди Люис (Randy Lewis) е дизайнер и творчески директор от Калифорния. Това, с което ни впечатли, е уникалното му светоусещане, което смело споделя със света.

Той създава, благодарение на фотошоп, изумителни изображения, които се заиграват с асоциативното ни мислене и отварят широко портите на въображението ни.

Творбите си Ранди споделя в профил в инстаграм, който можете да видите тук, но ние решихме да ви подберем и представим няколко от тях, които ни впечатлиха най-силно: