Искам да ви разкажа историята на една жена. Случилото се с нея е злополучно и може да се определи просто като “лош късмет”, но с лекота всяка от нас може да бъде на нейно място и да понесе нейната съдба. Защо ли? Защото никой не е застрахован от нещастията, както и никой не определя сам в коя точка на света и в какво семейство ще се роди.
Но от всяка една от нас зависи как ще подреди живота си и ще се справи с всичко – и хубаво, и лошо, което съдбата ѝ поднася.
Дамата, за която ще ви разкажа, се казва Муниба Мазари.
Родена в Пакистан в типично строго патриархално семейство, тя никога не си е помисляла да възроптава срещу волята на баща си.
Така на 18 години встъпва в брак с мъж, който е избран от семейството ѝ. В новия си дом и със съпруга си Муниба не е усещала щастие или комфорт, но не се е оплаквала, приемайки съдбата си. Две години след сватбата, докато пътуват заедно в личния им автомобил, мъжът ѝ заспива на волана и причинява катастрофират.
Съпругът се измъква от разбитата кола, но оставя жена си вътре, затисната и почти смазана от ламарините.
Муниба има редица тежки контузии, но когато най-сетне идват помощ за нея, тя бива така неправилно и грубо извадена от колата, че нараняването на гръбначния ѝ стълб става още по-лошо и резултатът е завинаги прекъснати гръбначни връзки.
Престоят ѝ в болницата след катастрофата е почти 3 месеца, а лошите новини идвали една след друга. Първо ѝ казали, че заради множеството фрактури по ръцете, раменете, гръдния кош и гръбнака, няма да може да рисува. Голямата ѝ мечта е била да стане худижник…
След това идват новините, че нараняването на гръбнака е толкова тежко, че никога повече няма да може да ходи. Няколко дни след тази новина, лекарите ѝ съобщават че заради степента на увреждане на гръбнака, която има, никога няма да може да износи дете.
На 20 години Муниба остава прикована в инвалидна количка.
Докато е още на болнично легло, тя моли един от братятя си да ѝ донесе пастели и листове за рисуване, защото вече не издържа да гледа белите стени около себе си и да страда за така стеклите се обстоятелства.
Въпреки нараняванията, които съсипали мускулите на ръцете, с всяка следваща рисунка, пръстите ѝ ставали по-уверени и сръчни. Така започнали да се раждат картините на Муниба.
Споделя, че всички били възхитени от богатството и яркостта на цветовете в картините ѝ, но никой не можел да види колко мъка и горест с заключени в тях. Чрез рисуването тя лекувала разбитата си душа и търсела успокоение и нова надежда.
Отново чрез четката и бялото платно Мануба осъзнала колко много страхове са се наслоили в нея. В един момент решила да запише всички тях на лист хартия, за да им даде плътност и направи реални, за да ги види и да събере сили да се пребори с всеки един от тях.
Първият в списъка бил страхът от развода… Когато обаче осъзнала, че това е само лошо чувство, с което трябва да се справи, се усетила толкова освобена и окрилена, че след време станала достатъчно емоционално силна, за да се зарадва искрено за втората сватба на бившия си мъж и да му пожелае щастие.
Вторият страх в списъка бил това, че никога няма да бъде майка. Замисляйки се върху положението си, Муниба осъзнала, че има още толкова много начини да се сдобиеш с дете и толкова много деца по света чакат да бъдат осиновени от любящ родител! Процесът отнел две години, но търпението ѝ било възнаградено, когато тя най-сетне се осиновила и станала майка.
Муниба заедно със сина си
Муниба споделя за един от най-големите страхове на инвалидите – това, че няма да бъдат приети от останалите в обществото. Общество, което винаги търси перфекционизма и красотата…
Затова решила да бъде колкото може по-активна и обществено ангажирана. Започнала да изнася лекции, да се среща с различни неправителствени организации, да участва в телевизиянни предавания, да бъде модел, да се явява колкото може повече пред познати и непознати хора, било то и в инвалидна количка.
Така стига до поста на официален говорител за правата на жените в Пакистан и влиза в списъка на ВВС за 100-те най-забележителни жени за 2015 година, както и в 30 под 30 на Форбс за 2016 г.
Защо прави всичко това? За да може да отправи своето силно послание не само към жените, но и към всички останали, без значение вероизповедание, цвят на кожата, пол и т.н.
“Когато приемаш себе си такъв, каквъто си, светът също ще те приема. Това е начинът да бъдеш щастлив… Животът е пълен с пречки, но справянето с тях ни определя като личности.
Няма нищо лошо в това да изпитваш страх или да плачеш, но трябва да знаеш кога да престанеш и да продължиш напред! Няма нищо лошо в провала, защото когато паднеш, трябва да се изправиш и именно така продължаваш да се движиш.”
Историята на Муниба е една от многото, но личности като нея ни доказват за пореден път, че колкото и клиширано да звучи, пред човешкия дух няма пречки!
Дали ще бъдеш щастлив и ще живееш пълноценно зависи само от теб и от личната ти нагласа.
И не на последно място – нищо не идва даром, за всичко трябва да се бориш и да го извоюваш. Щастието е в ръцете ни, ако не го виждаме, значи лесно ще го загубим.
Профилът на Муниба във фейсбук можете да видите тук, а видеото с истрията ѝ лично разказана от нея тук.
Прочетете още:
Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович
Жените, на които се възхищавам: Кайла Итсинес
Кои са били едни от най-значимите и силни жени в историята и какви са историите им
Vita Morena 