Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

Първа част на историята, както и полезни съвети как се пътува с животно в самолет, можете да прочетете ТУК

Стигайки във Франфурт в 21ч местно време се оказа, че всички гишета, както и колцентровете на AirBerlin са затворени и трябва да чакам до 3 часа сутринта на следващия ден (иначе казано – да прекарам нощта на летището), докато отворят и ми дадат информация.

Питах всеки възможен човек на информация, почти се разплаках пред един, но никой не можеше да направи нещо различно за мен.

И така, с Кота останахме на летището да чакаме от 21ч в петък до 3ч сутринта в събота някакво спасение.

Налагало ми се е да спя на летището в Скопие и трябва да ви кажа, че там беше в пъти по-удобно. Но какво да се прави, задоволих се с металните груби седалки във Франкфурт, който имаха дръжки за ръце между местата, за да не можеш да легнеш.

Заредих си телефона в един ъгъл, седнала на земята, където имаше и други изтерзани души като мен, използващи контактите в стената.

С Кота обаче какво да правя? Вече ѝ се събраха повече от 5 часа в тая клета (от 16ч в петък, когато тръгнахме за летището). Дойде ми гениалната идея да ползвам инвалидната тоалетна, тъй като само тя беше с плътно затваряща се врата без една педя дупка c пода, а освен това беше доста широка и добре затоплена.

Инвалидните тоалетни (поне в чужбина) са много по-чисти от другите, тъй като се използват много по-рядко. Това също беше плюс и с Кота поне 5 пъти ходихме за по 10-15 мин в тази тоалетна, където пусках горкото животно от клетката да се раздвижи малко и да пие вода.

Притесних се, когато в един момент не искаше вече да пие, а бяха минали часове без да се хидратира. Тогава ѝ намокрих едно хубаво лапите и муцуната, че поне като се облизва, да поема влага.

Стана 4ч сутринта и гишето, което обслужваше AirBerlin отвори за моя огромна радост! Аз вече бях проверила всички възможни полети и имаше директен на Луфтханза до Копенхаген, излитащ след няколко часа, на който можеха да ме качат.

Да, но не… Симпатичната служителка много мило ми обясни, че BulgariaAir носят отговорност за ребукването на билета ми, след като съм изпуснала прикачванията по тяхна вина. А техните офиси (които са в София, не и на летището във Франкфурт) още не са отворили, затова трябва да чакаме до 7ч местно време, когато нашенците ще започнат работа.

А това, че служител на ЕърБерлин ме е заблудил с информация!? А това, че прекарах цялата нощ на летището!? А това, че ми дължат поне един сандвич, ако не настаняване в хотел за тяхна сметка, заради това закъснение?!

“Съжалявам, ръцете са ми вързани, докато не отвори офисът на компанията…”

Тих ужас за Кота и горчиви сълзи за мен, като вече се чувствах напълно отчаяна и убедена, че от тук няма да излетя никъде.

Какво да правя? Да се върна в София? Да потърся влак/автобус? Да си купя друг билет за друг полет?

Връщането отпадна като вариант, все пак бях минала половината път.

Влак имаше, но пътуваше за 9-10 часа до Копенхаген, а и тръгваше след 4 часа, през които все пак имах време да си разреша случая с полетите. Да купя друг билет се оказа изключително скъпо, а и следващите удобни полети бяха най-рано след 5 часа, нямаше смисъл да бързам.

Поне имах късмет, че на летището бяха отворени няколко магазинчета, от които да си купя вода и някакви неща за ядене, та 50-те евра, които баща ми набута в ръцете на тръгване, а аз му изсумтях, че в Дания ползват крони, ми подействаха чудесно (мислено се извинявах на баща си поне 10 пъти).

И най-сетне дойде заветния момент – българският офис на BulgariaAir отвори, но о, чудо – никой не вдигаше телефона!!! И аз, и милата служителка звъняхме нон стоп като на пожар на всички възможни телефони, включително и на вътрешните, които тя – служителката, имаше. Но никой не вдигаше…

Аз вече бях претръпнала към несгодите и реших, че тъпата родна администрация не може да ме изплаши. Щях да си купя билети за полета (пак на AirBerlin), който щеше да ме закара до Копенхаген (пак с прикачане на Берлин тегел), за да съм сигурна, че няма да пропусна и тази възможност. А и останалите удобни полети, след като изпуснах директните на Луфтханза, бяха чак в 14ч, което вече беше прекалено късно.

Служителката обаче, реши да дадем още 10 мин време на българите да отговорят, като допълнително реши да им пусне и имейл с описан моя проблем.

И така, в последните 20 мин, в които можех да купя билети за полетите, които ми трябваха, БългарияЕър не вдигаха, а аз вече вадех кредитната си карта, за да се разделя с 800лв за мен и 120лв за Кота за нужните полети, когато чудото се случи!

Милата, разбрана и толкова прекрасна, че исках да я разцелувам, служителка реши за последно да си погледне пощата и видя отговор от българите, че ми ребукват билета!!!!

Казват, че немците били студени, груби хора, криещи емоциите си дълбоко в практичните си души. Е, ако бяхте видели как тази сладурана зад гишето вика, пляска с ръце и подскача на място, ще разберете, че това са пълни глупости. Момичето беше толкова щастливо, а аз толкова невярваща какво се случва, че трябваше да има камера отстрани да снима, а бабите пред телевизора да плачат.

Вече бях спокойна, щастлива и свежа като репичка! След няколко часа щях да съм в Копенхаген, прикачването в Берлин изобщо не ме вълнуваше, на Кота все още ѝ оставаха 7-8 живота, така че всичко щеше да се оправи.

Наложи се отново да минем проверка на багаж, тъй като офисът наAirBerlin беше в публичната обща част на летището.

Сега по нов начин провериха Кота – накараха ме да я извадя от кутията и да я гушна, след което много бързо прекараха софтбокса през скенера да видят, че не нося бомба вътре и ми ги върнаха обратно, за да вкарам котенцето.

Трябва да ви кажа, че Кота беше абсолютен герои! Не само, че не се дърпаше, не драскаше и не изпадаше в истерии, а даже с желание и готовност влизаше в софтбокса си след всяко изваждане оттам. Тази кутия ѝ даваше чувство на сигурност и защита от околната непозната, враждебна и шумна среда, така че с готовност си стоеше вътре.

В дългите часове през нощта, докато чаках някаква развръзка на случая си, бях взела Кота, гушната под връхното ми яке. Тя се нагушваше плътно в мен, с муцунка под мишниците ми и така двете успяхме да поспим за час-два. Е, не може да се нарече точно сън, по-скоро дрямка, защото емоциите не ти дават да се отпуснеш, но все пак беше почивка.

Най-хубавото беше, че котето ми топлеше, защото дори и през август вечерно време на летищата става студено.

И така, към 13-14ч в събота вече бях в Копенхаген (за справка, от летището в София трябваше да излетя в 18ч и да пристигна в Дания в 22:30 същата вечер) и се чувствах истински щастлива и благодарна.

Тъй като идвах от Германия, дори не ми провериха паспорт на граничен контрол, а както вече казах – Кота не представляваше интерес за абсолютно никого никъде от всички места, на които бях с нея през последните 24 часа.

Изумителното беше, че за цялото това време, тя нито беше пишкала, нито нещо друго, а аз бях убедена (и подготвена), че няма да издържи и ще се изпишка в софтбокса си.

Кота обаче е страшен пич и за отрицателно време овладя изкуството на уюта и щастието – хюге. Сега живее като щастлива котка, похапваща датска храна и зяпаща през терасата преминаващите датчани с техните велосипеди.

Искам да ви споделя още, че след този случай съм искрено благодарна всяка вечер, като се сгушвам в собственото си легло в топлите завивки. Нещо, за което не се замисляме, но реално трябва дълбоко да оценяваме – че имаме къде да спим спокойни и защитени.

Ако някой има някакви въпроси относно пътуване с животни или друго подобно и смята, че мога да съм му полезна, или пък иска да сподели своя приключенска история за пътуване с животни, нека пише на editors@vitamorena.com

Реклама

Специфики на пътуването с котка в самолет

В началото на август месец т.г. ми предстоеше окончателно преместване в Копенхаген. Да се разбира, че се разделих с целия си гардероб, вещи и книги, освен един сак с най-важното.

Може би звучи като фрапираща загуба на ценности, но реално беше като чудесно “почистване” в буквален и преносен смисъл на живота ми 🙂

Хората не се усещаме колко много, ужасно много излишни неща трупаме и си мислим, че са ни важни, че трябва да ги пазим, а реално само заемат място, събират прах и ни “тежат”.

Та, не страдам по вещите си, освен по милите ми книги, но и те намериха добър дом – половината останаха в библиотеката на родителите ми, другата половина дарих на читалището в Дряново, което е активно действащо и се радва на голяма посещаемост от деца и възрастни.

Едно от нещата, които не можех да оставя след себе си, беше котката ми – прекрасна, 4-годишна красавица с най-пухкавата опашка, която сте виждали, и тигрова украска. Носи звучното (и не особено оригинално) име Кота.

Кота получих като подарък за рождения си ден през 2013 година от страна на особено стиснато гадже, което си мислеше, че е голям хитрец с тая постъпка. Реално да подариш животно е изключително безотговорна постъпка, освен ако човекът, на когото го даваш, ти е много близък и не си убеден на 100%, че иска и най-вече може да се грижи за това животно.

Във всеки друг случай е лоша идея за подарък и именно в следствие на подобни “оригинални” подаръци, броят на изоставените животни расте.

Аз обаче не можех да изоставя моята Кота. Нито тогава, когато я получих и изобщо не бях финансово готова за отглеждането ѝ, нито сега, когато ми предстоеше сериозно пътуване и всички ми казваха да ѝ намеря нов дом и да не си причинявам главоболията.

С Кота сме имали редица приключения, тя е сменяла заедно с мен квартири, великодушно търпеше останалите кучета и котки, на които ставах приемен дом през годините, вечер спеше до главата ми, а сутрин ме събуждаше заедно с алармата.

А и не само това – чувствах се отговорна към животното и знаех, че ако сега я дам на други хора, защото ще ми е по-лесно, ще усещам това винаги като голяма своя вина и абсолютна грешка. За мен това е изоставяне и изключително егоистична постъпка. Ще си гледам животното, пък живеем в 21 век, колко може да е трудно да закарам едно коте от България до Дания?

Е, оказа се, че е по-трудно от очакваното, че и доста по-скъпо.

Бих искала да споделя опита си, за да послужи на някой друг, който е решил да прави подобни маневри и търси инфо и съвети. Защото аз лично търсих и почти не намерих.

Защо котка в самолет, не може ли с друг транспорт

Първоначално проверих дали няма някакъв начин Кота да бъде закарана по земя до Копенхаген. Открих в интернет зоотакси, което предлага транспортиране на животни както на територията на България, така и в Европа. Оказа се обаче, че могат да закарат Кота само до Германия срещу приблизителна сума от 400 евро (!!!), а оттам вече аз да си поема “внасянето” на животното в Копенхаген. Отделно, че ще пътува в клетка в микробус в продължение на дни. Този вариант отпадна много бързо. Оставаше опцията да лети заедно с мен в самолета.

Как се купува самолетен билет за котка

Нека започна от купуването на самолетни билети – трябва да проверите коя компания позволява пътуване на животни на самолетите си и при какви условия.

Тук беше първият студен душ за мен – единствено WizzAir летят директно София – Копенхаген, абсолютно никой друг!!! Дори да искам да дам 1000лв за билет, няма кой да ми предложи услугата, а Wizz като нискотарифна компания не допускат животни при каквито и да е обстоятелства на самолетите си.

С всички компании, позволяващи ми да летя с котка до Копенхаген, трябваше да прикачам полети… Къде едно прекачване, къде три, къде за 5 часа, къде за 16. А цените бяха фамозни. В крайна сметка се спрях на AirBerlin и най-изгодният откъм време и цена полет с две прикачвания от София към Копенхаген.

Първо прикачах във Франкфурт (голямото летище, не на Хан или друго), след това в Берлин Тегел и накрая стигам Дания. Цената на билета за мен беше към 400лв, за Кота – 120лв, а общите часове за летене бяха към 6.

С ужас установих, че във Франкфурт ще имам само 50 мин “дупка” между кацането и излитането, за което време трябваше да сменя терминалите. Кожата ми настръхваше всеки път, като мислех за това, отделно че прекарах дълги часове в гледане на клипове в Ютуб на хора, обикалящи това летище (учудващо, има много такива).

Оказа се, че самото летище имат схема като слънце на сайта си, която ти помага да се ориентираш, както и приложение за смартфон, което също те улеснява с навигацията си.

Берлин Тегел e много малко летище, където щях да имам час и малко време за прикачане, така че него не го мислех.

И така временно се успокоих, че всичко ще бъде наред. Сега се чудя, ако тогава знаех как щяха реално да се развият нещата, дали щях да тръгна?

След като проверих цените, трябваше да се запозная и с условията за пренос на животни. Изискванията при различните компании могат да се различават, затова четете внимателно информацията в сайта им. В повечето случаи, какъвто беше и моят, животно до 8 кг общо тегло с транспортната кутия, може да пътува в кабината при пътника.

В специалните багажни помещения за животни се приемат по-тежки индивиди, като за там цените са по-високи, а и животните са в пъти по-стресирани.

Изискване животното да е приспано по време на полета НЯМА! Нямам идея от къде е тръгнал тоя мит, но моля ви, не му вярвайте и в никакъв случай не приспивайте животното, мислейки си, че така е по-добре за него и за вас. Пълните упоики са опасни точно толкова, колкото и при хората, така че се прилагат само в крайно наложителни случаи, каквито не са пътуванията със самолет, кораб или друго превозно средство.

Има обаче доста стриктни изсквания към транспортната кутия, като в случая на AirBerlin беше да е т. нар. soft box, което е съвсем различно от типичните клетки, в които виждаме да носят кучетата и котките. Такива “меки кутии” за животни се продават, като не са особено изгодни, но с повече търсене, можете да откриете добри оферти.

Кота се бе сдобила с чуден софтбокс от вторите употреби в Копенхаген, който бях донесла при предходно пътуване. Цялото нещо приличаше на сак за път, имаше удобна дълга дръжка и мека постелка отвътре за самото животно.

След като проверите за размерите на транспортната клетка и преди да купите билетите, е изключително важно да се обадите на самолетната компания и да попитате за полета, който сте си избрали, има ли други животни и ако ви кажат “не”, заявявате, че вие ще сте с котка. Това се прави, заради изискването да няма повече от две котки на борда при пасажерите.

В моя случай трябваше да звънна първо на AirBerlin, а после на BulgariaAir, който се оказа, че изпълняват първия ми полет (София – Франкфурт) и които също си имат изисквания за пренасянето на животни.

Цялата логистика оттук насетне става малко сложна, ще се опитам да обяснявам ясно и точно, но и вие внимавайте 😉

Ако ви се налага да комуникирате с BulgariaAir, ви съветвам да им пишете имейл на посочените контакти, тъй като с колцентъра е почти невъзможно да се свържеш и е безкрайно дразнещо, тъй като след няколко свободни сигнала, разговорът приключва и трябва да набереш пак.

В крайна сметка, се оказа, че и на трите полета няма да има други животни, така че мога спокойно да си летя с Кота. Купих билетите и тук дойде другото объркване и произтекъл проблем – за животни се заплаща допълнително, като се оказа, че аз за трите си полета е трябвало да платя директно на BulgariaAir в деня на полета, когато съм на летището.

Никой обаче не ми го каза това, та платих на AirBerlin за двата полета с тях (Франкфурт – Берлин – Копенхаген) и отделно на BulgariaAir за София – Франкфурт.

Както се казва – здраве да е!

Изисквания за котката – паспорт, ваксини, обезпаразитяване

Имаше още неща по подготовката на Кота за път, а те са – абсолютно задължителен паспорт, в който е отбелязан номер и дата на поставяне на абсолютно задължителния чип, годишна ваксина против бяс и отбелязано обезпаразитяване – вътрешно и външно, на животното 48 часа преди полета.

Всичко това го направих и познайте! НИКОЙ не провери нито паспорт, нито нищо на тая котка на което и летище или граничен контрол да бях! А аз толкова се притеснявах, че нещо може да не е наред. Можех да прекарам каквато си пожелая котка без паспорт, ваксини или чипове, защото никой не ѝ обърна внимание, освен да каже “ауу, колко е сладка!”, а минах през две проверки на багаж – в София и във Франкфурт.

И тук започна другото ми притеснение – проверката на багаж и съответно на клетката на Кота.

Как се проверява котката на летището

На летището в Копенхаген, като се връщах към България още преди “голямото” ми пътуване, питах как протича процедурата и ми казаха, че задължително изкарвам животното от софтбокса, за да проверят клетката на скенера.

Това искрено ме притесни, защото как си представяте да успеете да задържите супер изплашена котка в ръцете си, докато ѝ проверяват клетката и най-вече – после да успеете да я върнете в тая клетка! Който е гледал котка, знае за какво говоря.

Какви ли не варианти не обмислях, включително писах до Animal Rescue, които изпращат постоянно кучета към Германия и Холандия. Консултирах се и с една разкошна дама от Let’s Adopt Bulgaria, която също е спец в изпращането на котки със самолет за чужбина.

Общо взето точна рецепта нямаше, но случаи на изпуснати и изгубени на летище животни колкото искаш.

Сигурното беше, че ще взема успокоителни на билкова основа за Кота. Ако не знаете за тях, то нека да ви кажа, че са уникални и не вредят на животното. Най-разпространени са CalmVet, които са под формата на меки ампули. Ако е куче – ще го изяде без проблем, ако е котка – късаш ампулата в края ѝ и изсипваш съдържанието в устата на котката. Това е доста трудно и почти невъзможно, но и по муцуната да остане е достатъчно, тъй като котката веднага ще започне да се ближе, за да се почисти и така ще изяде всичко.

Другото супер успешно успокоително, което съм прилагала на Кота, е пипета с разтвор без мирис, направен от валериан и други билки, която се покапва между плешките на животното. Действа на момента и я “държи” няколко дни, без да мирише неприятно или да ѝ причинява какъвто и да е дискомфорт.

С такава пипета буквално спасих Кота от едно кошмарно тежко и дълго разгонване, което преживя, преди да я кастрирам.

Оставаше обаче въпросът как ще я извадя и върна в кетката ѝ при проверката на багажа?! Мен и без котка ми е напрегнато при тая процедура, заради бързането, с което се налага да минеш, пък какво ли остава като съм с малката косматка.

Реших да разчитам на късмета си и да взема нагръдник с каишка за чихуахуа, които да сложа на Кота и да съм сигурна, че и да се опита да бяга, ще я хвана. Проблемът беше, че тя никога не е носила каишка или нещо подобно и буквално полудява, когато ѝ сложиш нещо около врата и тялото.

В крайна сметка реших, че няма да ползвам нагръдника, защото ще я притесня и нервирам повече, но ако вашата котка е свикнала, това е чудесно решение за подобни ситуации.

На новия терминал на нашето летище обаче ми казаха, че животното може да си остане в клетката и така да мине през скенера, което аз реших, че е най-разумното. Знам, че не е добре да се облъчва, но това все пак не ѝ се случва всеки месец, а за първи (надявам се и единствен) път през живота ѝ.

Минах без проблем само, за да отида до гейта и да видя, че сладурите от BulgariaAir имат час и половина ЗАКЪСНЕНИЕ на полета за Франкфурт. Беше сигурно, че ще изпусна прикачването, но реших да не се панирам и звъннах веднага на AirBerlin. Те ми обясниха, че в такъв случай като стигна Франкфурт да намеря на летището там техния офис и оттам ще ми ребукнат билета за друг полет. ЧУДЕСНО! – казах си аз, ако това не беше една огромна лъжа.

Продължението на одисеята и какво още се обърка можете да прочетете във втора част на разказа ТУК. Там се споменава повече за моите премеждия, но давам и изпитани съвети как да процедирате, когато сте с котка на летище и ви очаква 10-часов престои.

Ако имате въпроси относно пътуването с животно или друго подобно и мислите, че бих ви била полезна със съвет, можете да ми пишете на:
editors@vitamorena.com

 

Стилна и удобна есен с обувките на HUMANIC

Едно от най-хубавите неща на есента е обновяването на гардероба!

По-хладното време се отразява изключително благотворно на стила, като вече не се чудим как хем да скрием косъмчетата по краката си, за които не ни е останало време да махнем, хем да ни е прохладно.

Най-важната покупка за есенния сезон е правилният чифт обувки. Те трябва да са едновременно удобни, надеждни и разбира се – красиви.

На нас лично много ни допаднаха моделите на HUMANIC за есен/зима 2017/2018. С тях имаме надежда за по-стилна и удобна есен.

Флоралните принтове, меката вътрешна облицовка и блестящата материя ги правят задължителни за нашия гардероб през настоящия сезон!

Споделяме ви част от новите им модели, които най-много ни харесаха:

 

Елате на Absolut парти с вход свободен по време на Нощ/Пловдив 2017

Absolut стартира новата си инициатива #дасечувамеповече за повече толерантност между публиките на различни музикални стилове на официалното парти на Нощ/Пловдив 2017. На 16 септември в Концертна зала на държавната опера в града под тепетата от Виена ще пристигне австрийският DJ Stefan Obermaier, който ще изненада публиката с неочаквана и впечатляваща колаборация с култови български артисти, които ще останат тайна до нощта на събитието.

Необикновеното артистично пространство, специалните Absolut коктейли и светлинно шоу ще подсилят кулминацията на фестивалната програма в абсолютната съботна нощ.

В началото на вечерта зад пулта ще застанат момчетата от Nordic Soundscapes – Мартин (Martin) и Самуил Кефайов (Sayulke) – български диджеи, които са посланици на скандинавската инди и електронна сцена у нас.

Сетовете им преминават през широка гама стилове, преплитайки хаус, хипнотичен поп, трип-хоп, електроника и диско. Стилът им е повлиян от Röyksopp, Trentemøller, Prins Thomas, Little Dragon, Todd Terje, Lindstrøm, Múm, Bjork, GusGus, Lulu Rouge, Lykke Li, Kasper Bjørke, MØ и още безброй познати и непознати имена от северната част на Европа.

Kулминация на партито ще бъде австрийският DJ Stefan Obermaier. Израснал с класическа и джаз музика, вдъхновен от виенската сцена от началото на 90-те, той е взимал участие в различни фънк и джаз проекти.

В музиката си смесва класически стилове със съвременно електронно звучене. Stefan е изградил името си с впечатляващи соло проекти, както и с култови ремикси на парчета на Richard Dorfmeister, Tosca, Supermax, Mark Murphy, Rodney Hunter, Megablast and M (‘Pop Muzik’).

Той е единственият активен DJ със своя постоянно озвучена изложбена зала във Виенската Къща на Музиката с над 250 000 посетители годишно.

Мястото на събитието е Концертна зала на площад Централен в Пловдив на 16 септември от 23:00 ч. Входът е свободен.

Студено кафе, горещи страсти и кой спечели в Starbucks Barista Championship 2017

За втора поредна година Starbucks България, представен от AmRest, проведе състезанието Starbucks Barista Championship 2017. В него премериха сили шестте най-добри баристи на веригата у нас, а победителят ще представи страната ни на финалите в Полша.

„За нас беше изключително удоволствие да проведем този шампионат и да видим с каква страст нашите баристи приготвят кафе. Участниците се справиха отлично с поставените задачи. Сигурен съм, че победителят ще представи достойно България на финала.“ – заяви Иван Георгиев – регионален мениджър на Starbucks България и член на журито на шампионата.

Победителят в Starbucks Barista Championship 2017 – Теодора Байрактарова, беше избрана единодушно и наградена с почетна престилка и специализиран уред за приготвяне на студено кафе.

„Благодаря на журито за това признание! Кафето е моята най-голяма страст и се вълнувам за финала на шампионата. Вярвам, че всеки човек трябва да се изявява, за да сбъдне мечтите си!” – сподели Теодора.

Кафе надпреварата се проведе в 3 етапа: дегустация с френска преса, лате арт и дизайн на собствена напитка.

Всеки от участниците беше избран с конкурс от своето заведение, за да се състезава на национално ниво с баристите от останалите обекти на веригата. Победителят от България ще се изправи срещу колегите си от другите държави.

В последния етап от шампионата състезателите приготвиха напитки по техен дизайн с нестандартни цветове и съставки:

• Garden Forest – ягодов сироп, сметана и босилек;
• Coco Dream – бяла мока, течна сметана, фрапучино чип, кокос;
• Caramel Chai Frappuccino с индийско орехче;
• Aero Cream Frappuccino с ванилия, течна сметана и мока;
• Tiramisu Frappuccino – кафе, лешник, ванилия, карамел, карамелен топинг;
• Spice Double Chocolate Cream –  чай, шоколад, индийско орехче, джава чип и шоколадова сметана.

Състезателите бяха оценявани от авторитетно жури от професионалисти, включващо Иван Георгиев – регионален мениджър на Starbucks България, Васил Николов – управител на Starbucks Съборна, Свилен Лалев – управител на Starbucks The Mall и почетния член – блогъра Звезделина Цолова. Те следяха за качеството и вкуса на кафето, креативността и начина на представяне на напитките.

Домакин на шампионата беше най-новият обект на американската верига в София – на ул. Съборна. Организаторите обещават да изненадат своите фенове с още интересни събития в следващите месеци.

Прочетете още за Starbucks:

Три нови изкушаващи вида кафе ни посрещат в Starbucks

Любимото място между работата и дома