Знаете ли, София е изключително красива, стига да вдигнеш очи нагоре и видиш нейните сгради.
Улисани в ежедневието и проблемите си, ние вървим със забит в земята поглед. Гледаме си в краката, както майките ни са ни учили, за да не настъпим нещо, дето не трябва или пък да хлътнем в дупка или отворена шахта.
Дори да вдигнем поглед на горе и да погледнем към софийските сгради, ние не ги виждаме. Очите ни преминават през фасадите без да осъзнаят красотата и изяществото им.
Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в столицата при първите ми посещения преди години, бяха жълтите сгради! Толкова много и във всевъзможни оттенъци на жълтото… Оттогава насам за мен столицата е жълта.
София е противоречив град с невероятна атмосфера. Веднъж потопил се в нея, се усещаш как дори неприятните качества на града ти харесват, защото подправят невероятния му облик и оставят уникален привкус.
Едно от любимите ми неща е да се разхождам из улиците на столицата в притихнал неделен следобед, да разглеждам забележителните къщи и да си представям какво ли би било, ако живея в някоя от тях.
Без значение дали са вече грохнали като старици, по чиито черти все пак се е запазила част от славната им младост или са реставрирани и издигат аристократична осанка, старите къщи на София ме привличат неудържимо!
Бих предпочела да живея в тях, пък дори и канализацията да е стара, стълбите да скърцат, а таванът да е събрах прахът на далечните десетилетия.
Но уви, мога само да им се наслаждавам отстрани и да се доверявам на въображението, за да ме разхожда из сумрачните стаи, наситени с аромат на мелахнолия.
Представям ви моите любими софийски къщи, чиято история не знам и честно казано, дори нямам нужда да научавам. Видът им говори достатъчно!
Това е една от двете къщи-близнаци на кръстовището на ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Ако имам само онази стая под заострения връх, ще съм щастлива!
Друга моя много любима къща на ул. Шипка. Не знам какъв е случаят с главата на жената, но си представям, че е направена в чест на първата господарка на дома.
Тази къща се намира в локалното на бул. Черни връх и до нея има абсолютно идентична, така че може да се каже, че имаме две двойки къщи-близнаци. И двете са населени с хора, за които само се надявам, че знаят и оценяват какво съкровище притежават.
Прекрасна, сгушила се жълта къща с разкошна зеленина! Сякаш излязла от приказките, но всъщност се намира отново на ул. Оборище.
Невероятен еднофамилен дом, чийто стълби бих премитала всеки ден с удоволстие!
Няма как да не сте виждали тази особена сграда, находяща се до Славянска беседа. Това не е къща, както се вижда, но винаги ме е радвала с нетипичната за нашите географски ширини архитектура. Надявам се само скоро да я реставрират, за да се запази красотата ѝ.
Няма как да не сте я виждали – като поемете от кръстовището на ул. Оборище и бул. Христо и Евлоги Георгиеви към Орлов мост, тя се е сгушила точно след ъгъла. Опасана е от буйна зеленина и сякаш Тайната градина е скрита зад оградата на двора ѝ.
А това е до любимия ми Народен театър (където също бих живяла с удоволствие!) Мисля, че сградата е офисна, но някога е била дом на аристократи, чиито духове със сигурност още не искат да напуснат изумителната сграда.
****
Всички къщи са заснети с MotoZ, който се е превърнал в неразделна част от всяко мое пътешествие, било то и в рамките на града ми. Това не е просто телефон, а верен приятел! Прочетете повече тук.