През последните 10 месеца животът ме постави пред няколко предизвикателства: трябваше да сменя жилището си 4 пъти, трябваше да изляза от зоната си на комфорт, трябваше да се сбогувам с много материални любими придобивки, защото нямаше как да ги пренасям с мен на всяко едно ново място, на което местих „дома“ си.
Трябваше да изхвърля голяма част от по-старите си дрехи – вярно, не толкова ползвани, но от онези, към които имаш сантимент и все пак носиш от време на време.
Трябваше да се освободя от много предмети, към които чувствах привързаност, защото нямаше къде да ги побера…
Така от 14 чувала и 17 кашона с материален личен багаж, първо се оказах с 9 чувала и 12 кашона, после с 5 чувала и 7 кашона, после 3 чувала и 5 кашона, докато най-накрая цялото ми „материално състояние“, ако мога така да го нарека, се равняваше на 1 чувал с летни дрехи, 1 чувал със зимно облекло и 2 кашона с всички останали предмети, които ми бяха необходими, за да живея що-годе нормален живот.
Дните ми приличаха на емоционално влакче на ужасите.
И макар да знам, че има места по света, където хората нямат питейна вода, пътуват по 2 часа за работа или пък „са били уредени“ да сключат брак с някого, когото въобще не познават или харесват, все пак считах и собственото си битие за сриващо духа.
Всяка жена би ме разбрала, ако споделя, че из всичките тези премествания не можех да открия 70% от козметиката си, бях изгубила поне 20 чифта дрехи, които обичах и носех постоянно, а на всичкото отгоре малкото, които все пак откривах по някакво нелепо стечение на обстоятелствата, бяха хванали молци…
Имах 2 избора: да изпадна в паника, да проклинам съдбата задето ме е накарала да стигна дотук, да мрънкам и да се оплаквам за всичките си проблеми (включително и финансови) или просто да се взема в ръце, да си ударя 2-3 мислени шамари по лицето и да осъзная, че това е изпитание.
И след него щях да науча един от най-ценните уроци в живота си.
Ние, жените, наистина можем да живеем със съвсем малко (от материална гледна точка).
Погледнах житейската ситуация, в която бях изпаднала, от различния ъгъл: през тези 10 месеца ми се случиха всички онези прекрасни неща, за които мечтаех от 2 години…
Пътувах много повече отколкото съм пътувала през последните 24 месеца, имах любов, получавах вниманието, което ми липсваше дотогава, осмелих се да превъзмогна някои от страховете си, започнах отново да спортувам. Чувствах се жива!
Да, повечето ми любими ми бели тениски с черни надписи (от които сигурно имам дузини), бяха изядени от молци, пренасях всичките си базови необходимости в малка текстилна чанта, но започвах малко по малко да чувствам наистина силен прилив на енергия…
Сякаш планетите се бяха подредили в най-правилната позиция, за да се чувствам спокойна, балансирана и на мястото си! За първи път от много време насам.
И ако допреди бях обсебена от идеята всички мои неща да са около мен (кутии, дрехи, джунджурии, прахосъбирачки…), осъзнах, че мога да живея приветливо, събрано и прекрасно с 2 чифта дънки, бели кецове, жилетка и 3 тениски…
Вече знам защо мъдрите хора казват, че трябва да колекционираме мигове, а не вещи.
Една суетна жена, обсебена от себе си и от материалните придобивки, едва ли би могла да го постигне.
Но едно обичащо живота и щастието момиче със сигурност може да живее и с 2000, и с 200, и с 2!
Повярвайте ми, когато се освободите от всички материални зависимости, към които сте привикнали, започвате много по-силно да усещате необходимостта да се наслаждавате на онова състояние „тук и сега“.
И започвате да копнеете за пътешествия, за хубава вечеря с любимия човек, за щуро изживяване с приятелките, а не само за лятната разпродажба в Паоло Ботичели.
Научете се да живеете с малко материални облаги и така ще имате повече мотивация, желание (а и бюджет) да сбъднете всичките си нематериални мечти.
А повярвайте, те са много по-трайни и важни!
(И молците не могат да ги унищожат!)
Vita Morena 