25 | март | 2017 | Vita Morena

Преди седмица-две ви разказах за краткото ми пътешествие до Бари – един от най-подценяваните и в същото време прекрасни южни италиански градове. Тогава споменах за кратко и Матера. Исках да разкажа за този град в отделен материал, защото го залсужава.

Може би не сте чували никога за Матера, но заедно с Пловдив градът ще е Европейска столица на културата 2019. Освен това именно там се помещава едно от най-старите и запазени европейски селища. Става дума за стария град, който е нещо вълшебно.

Решихме да отскочим до Матера – аз и най-добрата ми приятелка, след като нейн познат ѝ беше казал задължително да отидем да го видим, щом ще сме близо. И наистина бяхме близо – към два часа път с влак и 5 евро за билет.

Пазете си билетите, защото само с този QR код можете да излете от гарата (а също и да отидете до тоалетната, като го маркирате)

Разкошно е да пътуваш през Италия с влак. Първо, за разлика от нашето нещастно БДЖ, там влакчетата са спретнати, чисти, пътуват по стриктен и богат график, тоест – имате различни опции за часове и дни, в които да стигнете от А до Б без проблем.

Този транспорт е и предпочитан както от местните, така и от туристи като нас.

Та, в съботния ден избягахме от смрачилото се време в Бари и се озовахме в слънчева Матера.

Градчето е много малко, изключително подредено и китно.

Чувстваш се като в декор на някой романтичен и стар италиански филм, като в същото време не ти липсват всички удобства на модерния живот като силен wi-fi, например.

Единственото нещо, което имате нужда да знаете, като отидете в Матера, е Sassi или казано иначе Старя град.

Нямате нужда от карта или навигация, защото е невъзможно да се загубите там.

Навсякъде има табелки накъде да вървите, за да стигнете Sassi-то, така че няма страшно.

Веднъж, като го откриете, ще остане впечатлени първо от стила на архитектурата там, после на самите цветове и не на последно място – географските чупки и капризи на природата в района.

Какво имам предвид – ние влязохме в града, като слязохме по стъбли надолу, а самият град е на възвишение. Самите улички ту се спускат, ту издигат и ти постоянно се изкачваш или спускаш. Затова са нужни изключително удобни обувки, но повярвайте ми – заслужава си.

За обяд, който както вече уточних в предходните материали за Италия, се случва между 13 и 14ч, всички околни заведения се пръскаъ по шевовете, така че е добре да се ориентирате от по-рано. Не ни направи впечатление цените в ресторантите да са кой знае колко по-високи, при положение, че обядвахме в заведение в центъра.

Из града обаче щъкат онзи нахален тип хора, които се лепват за теб и ти предлагат срещу 20лв да ти направят туристическа обиколка и да ти обяснят кое какво е.

Личното ми мнение е, че това е абсолютно излишно харчене на пари, съвсем спокойно можете да разгледате сами града и да прочетете по табелките пред съответните забележителности (или в интернет) кое какво е. Въпросният екскурзовод най-много да ви разкаже някоя и друга измислена история, за да ви накара да си мислите, че не сте се минали, като сте му платили.

Този, който се лепна за нас, след като разбра, че сме българки, извади нашенски пари и визитна картичка на някакъв българин, като по този начин явно искаше да ни докаже, че е надежден, познава България и няма от какво да се притесняваме, а да му дадем всяка по 20 евро, за да ни покаже всичко, което вече бяхме видели и сами.