Тази история ме хвана в период, непознат за мен. Труден, разместващ пластовете земя под нозете ми, реалността се пренареждаше, без да се допитва до мнението ми.

Нямах нужда от помощ, а просто от усещането за присъствие и подкрепа; че не бях сама срещу света; че има поне една душа, луда и необуздана като мен, която ще устои на духащия срещу мен вятър от изпитания и ще се държим заедно.

Не задължително хванати за ръце, но с доверие, че няма да се предадем взаимно.

Знаех, че ще се справя и че е въпрос на време и нагласа емоционалното ми земетресение да утихне и да ме обвземе онова приятно и познато усещане за спокойствие.

Но дотогава просто имах необходимост от онова кротко и сдържано

Всичко ще бъде наред

„Всичко ще бъде наред“, което така и не получих…

А аз единствено това да видя исках…

Tash-Capstick-photography10

Сега, малко след този ураган от вълнения, и добри и малко лоши, знам, че жена никога не бива да бъде оставяна да се бори сама срещу суровата природа на света.

И колкото и силна да изглежда и бъде действително, да знае твърдо, че до нея има мощна, крепка и издръжлива душа. Човек, на когото може да разчита…

Всяка жена може да пренесе багажа си сама. Да носи тежки торби, без да помоли за помощ. Да страда тихо и да плаче нощем, без никой да я види, а на сутринта, да покаже най-широката усмивка, на която е способна просто, за да избегне въпроса „Какво се е случило?“

0011685721b63861d6cd8846ea4fb9cb

Всяка жена може да си отвори вратата сама, да се издържа сама, да се оправя сама с грижите за себе си, за дома, за автомобила си, да си сипе сама вода от стъклената бутилка в чашата, когато е на ресторант. Да шофира в най-тежките условия, за да свърши отговорно задачите, които е поела.

Всяка жена може да работи за себе си и да се справя сама с живота.

Но всяка жена трябва да може да си позволи поне веднъж да е онази, слабата, ранимата, нежната, мрънкащата, оплакващата се колко ѝ е трудно да се справя с всички тези неща сама; колко ѝ е писнало всеки ден да мултитасква и да мисли за всички детайли просто защото няма на кого да се довери…

Capstick_N_D5web

Доста дълго сдържах слабостта и неприязънта си към различни ситуации в себе си. Бях тиха, умерена и дори нещо да провокираше гнева ми, го потисках вътре в мен. Все да бъда разбиращата, поставящата се на ответното място, проявяващата солидарност, доброта и благородство. И не, днес няма да спра добра!

Просто ще бъда онази, мрънкащата, която ще заяви себе си с всички неща, които обожава и които я дразнят – тук и сега, на мига.

Без да преглъща и запазва горчивината в сърцето си. Ще бъда онази, която ще си каже какво не ѝ е наред, какво я дразни, какво я вбесява, какво я кара да полудява от любов, какво я разнежва и разтопява.

Tash-Capstick-photography7

Ще знам, че мога да се справя с всичко сама, без който и да било да ми помагам, но няма да го искам.

Защото съм създадена с поглед – който изкаже почитта ми към онзи, който ще бъде до мен.

Защото съм създадена с устни – който да изрекат „Благодаря“, когато съществото ми получи подкрепа.

Защото съм създадена с ръце и душа, които да бъдат хванати здраво в труден момент и копнеещи просто да знаят, че „всичко ще бъде наред“.

Дори и сега да не е.

В крайна сметка все някога всичко се подрежда. Както трябва да е. Но дотогава разумът просто търси начин да устои. И никой не заслужава да преминава сам до там – нито аз, нито ти…

3551

Реклама

Приятно ми е, аз съм онази, мрънкащата, която може да направи всичко сама!

Едно мнение за “Приятно ми е, аз съм онази, мрънкащата, която може да направи всичко сама!

  1. Pingback: Обичам ли те? Не, манипулирам те! – Vita Morena

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s