Текстът е изпратен до редакцията ни от Илина Василева. Всяко последвало републикуване или цитиране трябва да посочва името ѝ като автор и Вита Морена като източник.
Случката е безкрайно смешна: мол, приятелка, кафе – разбира се, безкофеиново, другото не ми понася.
По някаква причина обаче кафето се оказва недотам безкофеиново. Резултатът: пиша тази статия в 5:01 сутринта.
Както си будувах, се сетих за популярната мисъл
Когато не можеш да заспиш, не брой овце, а благословии
И започнах.
Изброих няколко благословии, които ми се случиха в последната година:
- Смених професията си;
- Станах social media гуру;
- Станах част от невероятен стартъп проект;
- Срещнах любовта;
- С любовта си намерихме страхотно жилище;
- Намерих си ново хоби;
- Подобрих отношенията със семейството, приятелите и колегите си;
- Много се забавлявах.
После се сетих и за няколко трудности:
- Направих няколко кофти грешки на работа;
- Наложи се да се изправя срещу доста хейтъри в социалните мрежи;
- Стартъп проекта ми докара няколко мини нервни кризи;
- Наложи се да направя няколко мини компромиса в името на хармоничните отношения с партньора;
- Понякога умирам от студ в новото жилище;
- Първоначално новото хоби изглеждаше като задължение;
- В началото колегите ми не ме харесваха;
- Понякога забавленията излизаха извън контрол.
После осъзнах, че трудностите, които преживях, са още по-големи благословии, защото без тях нямаше да оценя положителните неща, които ми се случват.
Същата нощ си татаниках на ум една песен на Криско:
Да ти кажа ли thank you или fuck you?
Повярвайте, никога не съм очаквала, че ще го цитирам. Но понякога и той е прав.
Бях бясна на човека, който ме излъга, че кафето е „декаф”. После написах този текст и си казах: по-добре thank you.
Благодаря на Вселената и на „безкофеиновото” кафе за всичко това.
А нас вас – за вниманието. Сега отивам да спя. Предизвиквам ви да изброите вашите благословии и ви пожелавам да бъдете благословени. Лека нощ.
Автор: Илина Василева
Vita Morena 