Има една кратичка притча за живота и човека. Вторият имал много трудности и попитал първия кога ще го дари с радост.
„Ще направя живота ти щастлив. Но първо ще направя теб силен!“ – така отвърнала съдбата.
И така, между щастието и душевната сила да се бориш с проблемите, някъде безшумно започва и свършва любовта…
В началото, отдадена към по-позитивния нюанс на тези емоции, в края – към негативния.
Когато една любов „се прецака“ или иначе казано изгние толкова много отвътре, че белезите на разяждането личат вече и на повърхността, всички се питаме дали трябва да сме щастливи или силни?
Да се радваме, че нещо мъртво се откъсва от нас или да бъдем корави, защото ни предстои страдание, изживявайки я…
Когато една любов „се прецака“ това не означава непременно, че ще приключи.
По-скоро ще донесе равносметки, опит, мъдрост, себепознание. Възможно е да бъде преоткрита, да покаже една нова светлина на душите и телата.
Любовта има точно 2 състояния – щастие и сила. Когато е пълноценна и здравословна, важи първото, когато боли и ни разочарова – трябва да се стегнем и да устоим на бремето, което носи.
Любовта „се прецаква“ заради хората в нея. Заради его, заради несподелени ценности, заради нежелание да се поставиш на мястото на другия „в отбора“, заради неспособността да пречупиш разбиранията си, за да станеш по-добър човек в тази връзка.
Но все пак, крепи ни осъзнатият факт, че ако любовта „се прецака“, значи просто не е тази любов, която ни е нужна.
Накрая разбираме, че тези, които искат да бъдат до нас, са до нас и без да ги молим…
Че никой не може да ни даде онова, което друг може да ни обещае. Но ние все пак искаме действията, не приказките.
И в крайна сметка, истинската любов не се прецаква, тя просто се случва. И се запазва…
Както казват мъдрите хора, да започнеш любовта е прекрасно, но да останеш в нея завинаги е велико!
Vita Morena 