В навечерието на Коледа реших вместо традиционните празнични пожелания да ви припомня постиженията на едни от най-великите жени в науката. Без техните открития светът нямаше да изглежда така, както го познаваме днес.
Няма да се уморя да казвам, че добрите примери трябва да се споделят и именно те могат да ни подействат вдъхновяващо и да ни насърчат да бъдем повече себе си, да гоним мечтите си и да живеем по-щастливо.
Дороти Ходжкин
Тя успява да подобри техниката на рентгеновата кристалография – метод, използван за определяне на триизмерната структура на биомолекулите. Сред най-големите ѝ и значими открития са потвърждаване на структурата на пеницилина, която Ернст Борис Чейн и Едуард Авраам преди това само са предполагали, и структурата на витамин B12, за което тя е наградена с Нобелова награда за химия през 1964 година.
През 1969 г., след 35 години работа и пет години след спечелването на Нобеловата награда, Ходжкин успява да разчете структурата на инсулина. Рентгеновата кристалография става широко използван инструмент и е от решаващо значение за по-късното определяне на структурата на много биологични молекули, където познаването на структурата е от решаващо значение за разбирането на тяхната функция. Тя е призната като един от учените пионери в областта на рентгеновите кристалографски изследвания на биомолекулите.
Розалинд Франклин
Розалинд е биофизик, с много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита. През 1951 г. работи в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър”, в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК, но за жалост по това време Розалинд Франклин вече не е между живите.
Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова. Нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). През 1953 г. тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).
Барбара Макклинтък
Родена на 16 юни 1902 г. в Хартфорд, Кънектикът, в семейството на лекар. Учи в Университета „Корнел“, където през 1927 г. защитава докторат по ботаника.
Там тя започва изследванията си на царевицата, като през следващите десетилетия се налага като един от водещите цитогенетици в света.
През 1983 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на транспозоните.
Умира на 2 септември 1992 г. в Хънтингтън.
Мария Гьоперт-Майер
Мария е физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1963 година и втората жена след Мария Кюри, носител на тази награда. Мария Гьоперт завършва Гьотингенския университет.
По-късно се жени за калифорниеца Джозеф Майер, също физик и заедно заминават за Америка. По време на Втората световна война работи по едни от най-секретните проблеми на разработването на атомната бомба. По-късно в Чикаго тя открива слоестия модел на атомното ядро.
Именно за тази си работа получава и Нобелова награда. От 1960 до края на живота си работи в Калифорнийския университет – Сан Диего.
Умира на 20 февруари 1972 година в Сан Диего на 65-годишна възраст.
Гертруд Елион
Гертруд е биохимик и фармаколог. През 1988 година получава Нобелова награда за физиология и медицина за откритията си на важни принципи за лечение на наркомании. Споделя наградата с Джордж Хичингс.
Елион завършва Hunter College през 1937, а след това – през 1941 година, получава магистърска степен по химия от New York University.
Става помощник Хичингс във фармацевтичната компания Burroughs Wellcome през 1944 г. и в продължение на 23 години работят упорито по разработването на лекарства за лечение на херпес, малария и имунни нарушения, както и за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи.
Мария Кюри
Мария е физик и химик, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализирана френска гражданка. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.
Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.
Ирен Жолио Кюри
Ирен е френски химик, физик и жена политик, дъщеря на известните физици и химици Мария Кюри и Пиер Кюри, съпруга на Фредерик Жолио-Кюри (след брака приемат общата фамилия Жолио-Кюри), с когото през 1934 г. откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получава Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиация.
Хеди Ламар
Хеди Ламар (която многократно сменя имената си през шестте си брака) е първата жена, заснела сексуална сцена на големия екран, в която симулира оргазъм (в чешката романтична драма „Екстаз“ от 1933 г). Тогава Ламер е на 18 години и се подвизава в Европа под името Хеди Кислер.
С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор, с нейния приятел композитора Джордж Антийл, на патент, заведен под номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радио-управлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба в американската армия. Техниките биват въведени през 1960-те години, когато патенът на двамата изобретатели е изтекъл, но по-късни трудове признават първоавторството на Ламар и Антийл.
Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации, през 1997 г. Ламар и Антийл получават наградата на фондацията „Електронна граница“.
Лиза Майтнер
Лиза Майтнер е родена на 17 ноември 1878 г. в еврейско семейство във Виена и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва във Виенския университет през 1901 г., където изучава физика. През 1905 г. става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм в Берлин, където започва съвместна работа с Ото Хан под ръководството на Макс Планк.
През 1926 г. става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази длъжност в която и да е научна област.
След откриването на неутрона през 1932 г., възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между Ърнест Ръдърфорд в Англия, Енрико Ферми в Италия, Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на ядрени оръжия.
Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра — на барий и криптон, отделят се неутрони и голямо количество енергия. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на Алберт Айнщайн за еквивалентност на енергия и маса.
По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през 1939 г., а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник Ото Фриш Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт, който в резултат създава проект Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.
През 1944 г. Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През 1949 г. получава наградата „Макс Планк“ и става шведски гражданин, а през 1966 г. ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.
През 1960 г. Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 г. само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.
Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.
Vita Morena 