Като малка обичах да си представям къде живее Дядо Коледа. Всички филмчета – игрални и анимационни, както и книгите, посветени на белобардия старец, насърчаваха въображението ми и си представях невероятна земя на снежна зима.
Всичко е потънало в бляскава красота, топлина и уют, точно като в най-хубавите коледни приказки.
И разбира се, в страната на Дядо Коледа не е студено. Там цари онзи студ, които само леко те щипе по нослето и ти дава да си играеш в снега без да измръзнеш.
Къщичките са дървени и затрупани от бели преспи.
Цялата обстановка е празнично застинала в тишина и всеки момент знаеш, че ще чуеш веселите звънчета на шейната с елените.
Когато поораснах и разгледах истински снимки на Лапландия, се оказа, че не съм била далеч от истината. Е, студът не е точно приятен и безобиден, но за сметка на това Северното сияние създава истинска магическа реалност.
Все още само на снимка мога да видя всички тези невероятни красоти, но пък и това е нещо.
И понеже красотата трябва да се споделя, ето някои от най-добрите снимки на Лапландия – да им се полюбувате и да се убедите, че щом има такава чиста красота някъде по света, значи този живот си заслужава да се живее.
И няколко любпитни факти за Лапландия: *Това е най-северната финска провинция. *Столицата е Рованиеми – град, разположен изцяло върху Полярния кръг. Население – 35 000 души.
*В Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Това се дължи основно на факта, че страната, особено столицата, е слабо заселена и основният поминък на населението е отглеждането на тези чудни животни.
На 11 декември 2016 г., на 73-годишна възраст си отиде Есма Реджепова – една от най-забележителните жени на нашето време.
Есма с пълно право е определяна за най-талантливата и популярна певица за своя музикален жанр, но освен това отличие, тя е два пъти носител на Нобелова награда за мир и е майка на 47 деца, всичките осиновени.
Нека обаче започна разказа за нея от самото начало.
Есма е родена на 8 август (зодия лъв) през 1943 година в село Шуто Оризари, което тогава е било част от Царство България, а днес е квартал на Скопие, Македония. Тя е второто поред дете от общо шест. Семейството ѝ се определят като цигани, но произходът им е сложен, което дава на Есма мюсюлманска, еврейска и циганска кръв.
Невероятният глас и музикална дарба на малката Есма си проличават в ранно детство. Заедно с някои от братята и сестрите си пее на различни селски събори, сватби или просто ей така за настроение и забавление. За музикални училища и учители не може да става и дума, но Есма се учи от уличните музиканти и най-вече се доверява на вътрешното си чувство.
На 9 години Есма започва да пее с цигански оркестър, където усвоява сложни ритми и напевки без проблем. Дебютът ѝ като певица е през 1956 година, когато ѝ предлагат да се яви на певчески конкурс, организиран от Радио Скопие. Есма се съгласява, но не споделя на родителите си, притеснявайки се, че може да я спрат. Решава да участва с циганската песен „A bre babi“, която се превръща в първата от този жанр, пусната в ефира на радиото. Есма печели състезанието, като побеждава всички останали 57 опонента и получава 9 000 динара награда.
Въпреки парите, родителите ѝ остават крайно разочаровани от нея и не искат да я подкрепят в певческата ѝ кариера. Причината е, че не виждат какво повече може да стане от нея, освен кръчмарска певица. Все пак всички останали примери на певци и певици от ромски произход са точно такива.
Съдбата обаче си знае работата, а Есма не иска да спира да прави това, което най-много обича – да пее.
Стево Теодосиевски – македонски музикант и певец в народен оркестър, е изключително впечатлен от таланта на Есма и ѝ предлага да се присъедини към неговата музикална формация. Самият той е самоук певец и музикант, идващ от най-бедните квартали, но убеден, че музиката е неговото признание. Успехът на оркестъра е голям и предложението му е билетът на Есма към музикалните среди в родината ѝ. Родителите ѝ все още са против тя да пее по кръчми и кафенета, но Стево им обещава, че Есма ще пее само в „квалитетните“ заведения с добра репутация и няма да позволи да ѝ се случи нищо лошо. Той е готов да обещае всичко, тъй като усеща какъв успех ще има, добавяйки уникалния глас на момичето към звученето на бенда си. И се оказва прав.
Теодосиевски се грижи за Есма и се старае тя да развие певчевския си талант, затова и я записва в Музикалната академия в Белград, където тя учи и тренира гласа си в продължение на 2 години.
Като приключва образованието си, Реджепова тръгва на турне с оркестъра на Теодосиевски, с когото през 1968 година решават да се оженят. По това време тя сама написва песента „Chaje Shukarije“, която се превръща в абсолютен хит на целия Балкански полуостров и до ден днешен остава една от най-обичаните от публиката ѝ песни.
Стево Теодосиевски
Голямата слава води и до големи проблеми. Есма се превръща в обичан от медиите и обществото обект на расистки подигравки. Образът ѝ е обрисуван като млада циганска с гореща кръв, чийто талант е дошъл с гените и тя не полага никакви усилия като певица, а се е отдала на весел разгулен живот. Стево, който е и неин мениджър, използва някои от тези стереотипи, ако прецени, че биха помогнали за увеличаване на популярността и печалбите ѝ.
Двамата обаче развиват активна дейност за насърчаване на музикантите от ромски произход, като включително отварят музикално училище.
Около тях се създава кръг на певци и музиканти, които съставляват тогавашните най-успешни балкански изпълнители.
Кариерата на Есма Реджепова е дълга и богата на успехи. Заедно с оркестъра и своя партньор в личния и музикалния живот – Стево, обикаля целия свят и изнася концерти пред милиони публика.
Есма споделя:
„За мен музиката е всичко – въздух, хляб, вода“
Освен с музика обаче, тя се занимава и активно с благотворителна дейност.
Със съпруга си така и не успяват да имат свои деца, но за сметка на това осиновяват 47 момчета, за които успяват да се грижат пълноценно, като им осигурят любов, добро образование и не на последно място – финансова стабилност до края на живота им.
Стево, който е с 19 години по-възрастен от Есма, умира през 1997 г. Тя продължава да пее и през 2010 година чества 50-годишен юбилей в кариерата си.
Близо 600 записа, в това число 108 сингъла, 20 албума, 6 филма, 8000 концерта в повече от 30 държави е грубата сметка за кариерата на Есма.
Тя притежава и уникално модно чувство, което изразява пъстротата и жизнерадостта на душата ѝ.
Характерни за облеклото ѝ са широките ръкави и тюрбаните, които тя носи с гордост, без да се притеснява кой какви расистки обиди ще ѝ отпрати.
Интересно е, че едни от любимите ѝ изпълнители са българската народна певица Недялка Керанова и Лучано Павароти.
Влюбих се в гласа и цялото излъчване на Есма в първия момент, в който я чух.
Не си спомням кога е било това, но беше далече назад във времето. Тогава не знаех коя е, от къде идва, какви музикални успехи е отбелязала и какви тежки концерти изнася.
Не знаех нищо за нея и не ме интересуваше.
Исках само да слушам гласа ѝ, да затварям очи и да се отдавам на чувствата, които музиката ѝ предизвиква в мен.
Мисля, че именно в това се корени световния успех на Есма Реджепова и точно за това хората я обичат – защото те кара да забравиш расови, религиозни и всякакви други разлики и да се отдадеш на чувствата и музиката.
Искрено съжалявам, че тя напусна този свят толкова рано. 2016 е годината, през която прекалено много музикални легенди решиха да си отидат и Есма се присъедини към тях в звездния небосклон.
Благодаря на Вселената, че ни изпраща ярки личности и чисти души като Есма Реджепова, които да ти напомнят, че на света стойностните неща не се крият в личния интерес и стремежа да задоволиш себе си, а в радостта на другите. Защото само когато споделяш радостта, усещаш щастието.
Vita Morena 