Марина Абрамович е родена на 30 ноември преди 70 години в Белгард, част от тогавашна Югославия. Детството ѝ не е било леко, като причината за това до голяма степен се корени в родителите ѝ.
„Майка ми и баща ми имаха ужасен брак“, споделя в свое интервю през 2013-а Абрамович. Тя разказва за различни епизоди на тежки скандали и домашно насилие, белязали съзнанието ѝ още от малка. Дали това е била причината тя да се насочи към експресивното изкуство и да посвети живота си на изследване лимитите на човешкото тяло и съзнание, не може да се каже със сигурност. Факт е обаче, че Марина е една от първите и най-известни творци на съвременно изкуство. С пълно право тя се определя като „бабата на пърформанса“.
Реших да ви разкажа за един нейн показателен за човешката природа експеримент от далечната 1974 година. В арт-галерия в родния ѝ Белград тя се изправя в рамките на шест последователни часа сама пред публиката. До нея са нередени 72 различни предмета – от зехтин, през рози до остри предмети, камшик и зареден с истински патрони пистолет. Хората могат да направят каквото искат с нея, да позлват който преценят предмет, а тя просто ще стои седнала на стола си, вгледана някъде пред себе си, без да говори. След шест часа експериментът приключва и Марина си тръгва окървавена и разплакана. С цялата си сериозност и силен балкански акцент тя казва на английски „Имаше зареден пистолет, бях готова да умра. Каква късметлийка съм“
Сигурно ще си кажете, че Абрамович е просто една луда жена, която се занимава с глупости, които нарича изкуство. Истината обаче е, че експериментът ѝ е изпълнил целта си – изследвал е връзката между артиста и публиката и е разкрил природата на човека. А какво всъщност е тя? Склонна към насилие.
Чрез болката, която причиняват, хората очакват да видят реакция в страдащия. Ще се съпротивлява ли? Ще вика и плаче или ще страда безмълвно? Ще отвърне ли на насилието? И докато търсят своите отговори, хората се опияняват от силата, която имат и емоцията заразява всички.
Един се престрашава и посяга да нарани човека пред себе си и околните събират смелост да се включат, докато в един момент всички са опиянени от насилието и силата, която упражняват.
Ключова роля играе и безнаказаността – Марина стои и търпи безропотно, никой не те спира, ти можеш да продължиш с действията си. Прекрасен илюстративен пример за всички извращения в човешката история (като робството) и мащабни прояви на унищожаващо насилие (всички войни). Хората винаги ще намерят някаква причина и повод, които да оправдаят действията им и най-вече – да увлекат и други в своята идеа (Хитлер, Сталин и т.н.)
За този експеримент на Марина Абрамович се сетих, докато гледах първите епизоди на Westword. Това е нов сериал на HBO, създаден от Джонатан Ноан и Лиса Джой, с ненадминатия Атъни Хопкинс в една от главните роли.
Сериалът представя сюрреалистична среда на развито общество, което предлага на богатите интересно забавление – вкарва ги като гости в изглеждащ почти като истински свят на дивия американски запад. Редовните жители на този свят изглеждат като реални хора, с малката разлика, че всъщност са перфектно създадени хюманоиди, програмирани по определен начин. Новодошлите богаташи могат да правят каквото си пожелаят, включително да нараняват, насилват, измъчват и убиват жителите.
Андроидите изпитват болка и ужас също като нормалните хора, с разликата, че са програмирани така, че да забравят всичко, което им се е случвало и да живеят един и същи ден години поред.
В развитието на сериала се изследват човешките реакции – как си склонен да изнасилиш, измъчваш и убиеш друго същество, да се опияняваш от болката му и да се чувстваш всемогъщ господар, като приятно приспиваш съвестта си, че това не са истински хора и те са създадени, за да ти служат както ти прецениш.
Също както хората са продавали като роби други хора, които са били лишени от абсолютно всичките си човешки права, защото се приема, че са по-нисък клас човеци или пък се казва, че нямат душа, защото да речем са чернокожи.
Също и както по-силната група хора надделява над по-слабата и дори я унищожава, оправдавайки действията си с геополитически причини и религиозни различия.
Също както по-силният решава да наложи волята си чрез физическа сила, без никаква конкретна причина, освен лична агресия и криворазбрано чувство за правота (пресен пример от родината ни можете да видите тук)
Истината е, че след всички години на развитие и стремеж към съвършенство, след горестното прекланяне пред различни религиозни учения, проповядващи любов към ближния, човекът продължава да желае смърт и разрушение, и продължава да си играе на бог.
Човекът иска да създава и да унищожава, да дава живот и да го отнема, да обича и да мрази, да гали и да бие. Продължава сам да се опиянява от себе си, да се поставя на върха на всяка пирамида, да вярва, че е определен за велики дела, но да се отдава на низки страсти и злост.
Човекът продължава сам да се ограничава и да използва насилието, като основна своя сила.
Къде остава доброто? То продължава да живее в душите на различни хора и малко или много да се проявява по различни начини. Дали обаче сме склонни да дадем воля на градивното или предпочитаме да работим по-бързо с деструктивното, не става ясно. Съврменениият свят сякаш става все по-объркан и несигурен в бъдещото си развитие, благодарение на действията и бездействията на хората и тяхната личностна морална система.
Докъде ще доведе всичко това? Не знам. Ако Марина проведе отново експеримента си от 1974, реакциите на хората същите ли ще бъдат? Също не знам, мога само да гадая. Ще се превърне ли сюжетът на Westworld един ден в реалност? Може би да. Прекалено примамващо и доходоносно звучи, и според мен единствената пречка още да не се е случило нещо такова, е фактът, че науката не е достигнала до нужното ниво, показано в сериала.
Каква е съдбата на човечеството? Най-вероятно да се самоунищожи, за да започне после отначало.
Дали съм прекалено черногледа? Въпрос на мнение.
Важно е само какви избори правим днес и как се държим, когато никой не ни гледа. Точно тогава показваме истинската си страна, останалото е просто маска.
Vita Morena 