Дует WEIL – България има повече талантливи музиканти, отколкото си мислим

Много обичам да научавам за успехи на сънародници в чужбина! Така или иначе прекалено често чувам по новините за поредната банда българи, заловени някъде по широкия свят и обвинени за трафик на наркотици, цигари без бандерол, фалшиви пари, телефонни измами, просия и какво ли още не.

Затова когато науча за успех на нашенци в областта на изкуството, модата, науката или филантропията искрено се радвам и се старая новината да стигне до повече хора.

Днес реших да ви споделя за успеха на Мая и Пламен (Папи) Ковачеви, по-известни като струнен дует Weil. Те се завърнаха от Щатите с престижно отличие в категорията “Най-добри инструменталисти”.

Преди броени дни в Лас Вегас те пребориха конкуренция от цял свят и бяха обявени като едни от фаворитите на наградите Most Famous Awards Show 2016. Бронзовата статуетка, която получиха, е еквивалент на наградите Грами в областта на модерната класическа музика.

Отличието им бе връчено в хотел Ballys, където се провеждат големите шоу програми във Вегас. Водещи на церемонията бяха Мат Галант от MTV и Естер Голдбърг, американски актьор и шоумен. Събитието протече като концерт, който откриха именно Мая и Пламен Ковачеви. Музикалното семейство от Пловдив представи авторски парчета, както и техни версии на класика и рок.

На полуфиналите дует Weil елиминираха американски музиканти, които в последната вечер на гласуване излезли да свирят на улицата, за да призоват публиката да даде гласа си за тях. Въпреки това на финала Мая и Пламен се изправиха срещу цигуларка от Украйна, но надделяха и над нейното изкуство.

Родните творци грабнаха журито и публиката с авторска музика, въпреки че това не е задължително условие за участие в конкурса Most Famous Awards Show. Сред важните критерии са и сценичното поведение, както и умението да представяш нещо ново на публиката. Нашенците впечатлили публиката и журито с авторските проекти “Инвазия” и “On The Top”, които са част от албума им “Инвазия”.

Наградата от Most Famous Awards Show 2016 включва и запис за световна музикална компания.

“Вратите, които могат да се отворят, са много, но е важно в коя човек си струва да влезе“, категорични са музикантите, които след събитието имали възможност да се запознаят с продуценти от цял свят.

“Това е глобално мероприятие, в което участваха артисти от цял свят – Франция, Русия, Украйна, Германия, Австралия, Еквадор и от къде ли още не. За всеки изпълнител, който има авторска музика е особена привилегия тя да е оценена по-високо от това да представиш популярните и очаквани мелодии”, разказват още за събитието семейство Ковачеви.

Пламен и Мая са заедно на сцената и в живота от 7 години. “Началото беше  като на шега. Ние и двамата свирихме в други формации. Не е тайна, че в България, когато човек се раздели с нещо и някой дори и в служебен план и особено когато продължи да търси своето място в същата област среща подсечки и скептицизъм. Ние ги подминахме. Някак, знаехме, че има път в посоката, която рискувахме да поемем. Защото другото е да не поемаш никакви рискове, да заложиш на сигурното и никога да не опиташ вкусът на това,което сам можеш да създадеш”, редят мъдрости за живота си родните творци.

 

Кои са Мая и Пламен от дует Weil

Мая има класическо музикално образование. Пламен (Папи) също. Двамата са завършили НУМТИ „Д. Петков“ в град Пловдив. След това Мая продължава образованието си в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а Пламен завършва Московския държавен институт за изкуства и култура. През 2009 г. те сформират дует Weil, чието име е съкращение от думите Wonderment, Emotion, Inspiration, Love. В творчеството си Мая и Папи непрестанно експериментират с ефектите от съчетанието на цигулката и китарата, двата класически инструмента, които те първи са обикнали. Любимият им стил е неокласически и мелодичен рок. Двамата са семейство и имат три деца.

Реклама

12 нови парфюма, които всяка истинска жена ще оцени

Парфюмът е нещо повече от ухание, което трябва да подчертава женствеността. Той е задължителен елемент в излъчването и сексапила на жената.

Една истинска дама може да поддържа визия без грим, с небрежна прическа, но никога без своето характерно ухание.

Направихме специална селекция, която разкрива актуалните имена сред ароматите. Всички те са лансирани през октомври и ноември 2016-а или предстои да бъдат лансирани през декември или януари 2017-а.

Споделяме ги, защото тези 12 изкушения за сетивата ще се оценят подобаващо от всяка една истинска жена. Идеални за личен подарък или жест към любимата, това са най-добрите парфюми, които ще можем да подушим през следващите 3-4 месеца:

1) La Vie Est Belle Limited Edition Lancome

За романтичната…

Ухае на сладко съчетание от ирис, жасмин, портокалов цвят, круша, касис, пачули, ванилия и шоколад.

2) Armani Code Cashmere

За изкусителната…

Ориенталски цветен аромат с ухание на портокалов цвят, жасмин, бадемово мляко, ирис, тамян и пачули.

3) Nina Ricci L’Air du Temps Eau Sublime

За чувствената…

Разкошен, ослепителен и чувствен аромат на карамфил, бегония и мускус.

4) Jimmy Choo L’Eau

За смелата…

Улавя уханията на хибискус, бергамот, мускус, борова гора, нектарини и божур.

5) Michael Kors Turquoise

За обичащата приключения…

Съставът е флорално-дървесен с стествената свежест на краставица и зелен лимон, водна лилия, в контраст с топлината на дивата орхидея и жасмин, мускус и кедър.

6) Elie Saab Nuit Noor

За специалната…

Интригуващо съчетание между уханията на роза, мед, иланг-иланг, пикантни дървесни нотки, черен пипер, тамян, пачули и смола.

7) Cartier La Panthère Noir Absolu

За стилната…

Магнетичен, пристрастяващ и омаен аромат на  пристрастяване и омаен аромат, който съчетава чувствеността на гардения, мускус, естествени смоли и дървесна кора.

8) Dior Poison Girl Eau De Toilette

За забавната…

Горчиво-сладък флорален аромат на грейпфрут, роза, сандалово дърво, бадем и ванилия.

9) Marc Jacobs Decadence One Eight K Edition

За сексапилната…

Ароматът на слива, ирис, шафран, роза, жасмин, течен кехлибар и ветивер.

10) Chloe Love Story Eau Sensuelle

За мечтателната…

Уханията са портокал, ванилия, хелиотроп и сандалово дърво.

11) Roberto Cavalli Paradiso Assoluto

За авантюристката…

Включва аромати на небесна градина: червен пипер, глициния, жасмин, лилия, пачули сандалово дърво и ванилия.

12) Victoria`s Secret Scandalous Dare

За кокетната…

С ухание на сливов цвят, тубероза и жасмин.

Жалки свалки, разгорещени ветеринарки или тези жени нормални ли са?

Винаги съм считала себе си и жените в приятелския ми кръг за стилни, класни, стойностни жени. Жени, които са секси не само с телата си, но и с проницателността, ума и интелекта си. И с умението си да разкриват себе си по различен начин на правилните места и пред правилните хора.

Добрите ми обноски и възпитанието, което имам, пък са ме научили, че сексапилът (ако изобщо го имаш) не е онова, което трябва „да крещи“, едва поместил гърдите си в плачещо за внимание селфи в социалните мрежи.

Напротив – смятам, че истинският сексапил е онова, което дори и непарадирайки с него и ненавирайки го в лицата на хората, отново ще бъде забелязан и оценен от мъж с висока летва.

Затова този текст няма да бъде за онези жени, които явно смятат, че единственото нещо, с което могат да впечатлят съмнителната си аудитория, са базовите първични белези на женствеността им…

Защото тези действия всъщност изглеждат жалки. А това, което ще ви споделя сега всъщност имат много по-различна стойност. Доста по-висока и ценна от стойността именно на този тип жени.

И ако вече се питате кои точно, веднага разказвам.

Със сигурност знаете „онези“ жени… Които всеки ден публикуват минимум 2 свои разголени селфи снимки във Фейсбук и трепетно чакат лайкове. Онези, които се снимат с котенца и правят безумни изражения на лицето си, за да ги мислят за сладки.

Поривът ми да говоря по темата дойде от именно една такава девойка. Готино момиче, симпатично, чаровно, образовано, работещо, изкарващо парите си честно, издържащо се само, ветеринар, обичащо животните…

По пътя на коя изкривена логика една такава мацка постоянно ще навира гърдите си в моя виртуален свят?

По дяволите, ако наистина всичко, с което разполагаш и излагаш на показ, са само гърдите ти, започвам да ти вярвам, че това е единственото, което имаш!

И кога тази персона и всички подобни на нея жени, защото, убедена съм, и вие поназнавате такива, започнаха да правят този акт на търсене на някакво измамно утопично внимание? Кому е нужна такава показност? Кой я иска, кой истински, ама истински има нужда от нея…

Нормални ли са тези жени?

Понякога имам усещането, че сърцата на тези женици са пълни с намачкани топчета хартия, ей така, просто да са запълнени с нещо, та да не изглежда кухо под сутиена. Вкарват жалките си свалки на мъже, попаднали в жалък момент от живота си и чакат поредния like.

Едва ли биха могли да ти дадат смислен разговор, да ти подарят качествен секс или да те накарат да се почувстваш стойностен мъж. Техният сексапил, убедена съм, че започва и свършва с това да бъдат красиви за едното селфи.

Сигурно „търсят подходящия“, но не могат да го открият, защото критериите им за мъж са трайно увредени и изкривени. Та човек, който качва абсолютно еднообразни снимки с акцент цепката между гърдите си по три пъти на ден, със сигурност има някаква грешка в системата.

Често си мисля, че в този объркан свят може би е по-добре да си животно отколкото човек. Да, светът ти ще бъде неразбираем, но ще е семпъл и опростен. Далечен на суетата, на пошлостта… Поне до момент, в който хипотетично попаднеш на такъв ветеринар.

Всъщност е много смешно да виждаш как една жена отчаяно се нуждае от внимание, особено когато ти се чувстваш уравновесена в емоциите си и не си вчерашна за тези номера с навирането на поредните гърди в лицата на пренаситените от еротика и крещящ визуален секс мъже.

Забавно е, защото всяка жена има гърди или пък поне може да си сложи такива. И оказва се, това да си ги покажеш явно, е все едно да си снимаш пръстите на краката… Всеки ги има!

Хем чукаш на дърво да не „ти се разхлопа чак толкова емоционалната дъска“, че да стигнеш до тяхното ниво, хем те удря на хумор, хем ти е тъжно… И в крайна сметка 2 секунди след тези умствени главоблъсканици вече си на следващия пост в нюзфийда си.

Просто защото знаеш, че винаги ще има жени, които „ще си го търсят“ по евтиния начин. Точно както винаги ще има дъжд през есента, комари през лятото и алергенни полени пролет. Неизменна част от житейската статистика.

Но това не значи, че не можеш да се справиш с това. Или просто да не му обръщаш внимание. Все пак обикновеният Фейсбук потребител е видял толкова много гърди, че един чифт повече или по-малко никога няма да направят кой знае какво впечатление.

Ако обаче считаш себе си за стойностна жена, дано само не са твоите…

Търси се: мистър Декември

Писна ми от жестоко ледени мъже!

Писна ми от мъже, които ти обещават да е горещо… Ала просто опожаряват сетивата ти и те разочароват.

Измамници с топла външност, изричащи топли думи, стрелкащи те с топъл поглед, но със студени мисли! В които виждаш юлска и августовска поквара, но сърцата им прозират с празнотата си. Невъзможни, неспособни нито да приемат, нито да излъчат любов.

Обичам онова време от годината, когато става толкова студено, че единственото, за което имаш дързостта да мислиш, става смразяващото усещане, че си сам, но всъщност ужасно силно ти се обича…

Търся си мъж, студен отвън, със студени очи, напомнящи на хладен изгрев над Алпите, но с приветливи и жарки желания към мен…

Търся си… мистър Декември!

Да се наслаждаваме заедно на снега, да ни е толкова слънчево в душите, че минусовите температури да са просто цифра.

Да се разхождаме в заснежената гора на малкото градче, където ще избягаме от света за уикенда, да се топлим пред камината, да пием горещ шоколад и да вярваме в приказки.

Да ни е вълшебно! Да ни е превъзбудено… Да ни е вдъхновено един от друг!

Да сме наивно глупави, облечени в коледни пуловери на елени и пухкави чорапи, почти допрени до горящия пред нас огън.

Да се разтапяме от ласките си в горещия басейн, да релаксираме в сауна с аромат на билки и етерични масла, да се прегръщаме и правим любов.

Такъв го искам. Декември. Или просто Д…

Да ми бъде дом на сърцето, в който ще се чувствам уютно. Да е моята хармония, да е пристанът, който ще ме накара да усетя мир и спокойствие, дори навън да върлува снежна виелица. Да ми каже стабилно „Всичко ще бъде наред“ и да бъда напълно убедена, че ще е точно така!

Да знам, че щом погаля брадата му и се гушна, забила лице в ключицата му, ще бъда напълно защитена от всички злини на планетата.

Такъв ми трябва – да е студен, но само за мен парещ…

Като декември, мразовит, строг и хладнокръвен, но с мисълта, че в края историята няма да завърши подло, а с празници и фойерверки. С изригвания, с празненства, с усмивки. Точно както дванадесетият месец от година приключва с Коледа и Нова Година, дори да е бил труден, изпълнен с оросяващи ума равносметки и хладина.

Мисля, че се наситих на априлски и юнски мъже. Мечтая си за декемврийския… Обича ми се!

И вярвам, че този декември ще ми се случи!

Първото оригами-парти в столицата

Знаете ли какво означава „оригами“? Така се нарича древното японско изкуство, която превръща лист хартия в животно, цвете или друга фигура без употребата на ножици и лепило. Оригами се наричат и самите хартиени произведения, като най-известни са жеравите. Те са се превърнали в символ на изкуството.

А знаете ли, че 26 ноември е официлният празник на оригами? У нас денят ще бъде отбелязан с гранде парте в София, организирано от Absolut (вижте къде, кога и как тук).

Събитието е част от новата платформа Absolut Nights, която представя нестандартни поводи за празник всеки ден на www.abslt.bg

Специално за оригами-партито в България пристига диджеят от лейбъла Defected – Enzo Siffredi, който ще е музикалната звезда на вечерта. Очертава се доста забавно събитие, което мислим да посетим. Заповядайте и вие 🙂

Как поддържам косата си бляскава за 2 лева

За мен косата е институция!

Винаги съм обожавала дългите бляскави прави коси, подстригани на черта, с естествен нюанс, които изглеждат точно „като на рекламите“ само че са съвсем реални…

И когато и аз самата успях да си „отгледам“ такава коса преди около 3-4 години, за мое голямо удивление успях да я задържа в такъв вид и то без да допускам да се изтощава.

И така, моята дълга коса, чиято „възраст“ (ако можем така да го наречем, защото започнах да я пускам регулярно през 2010 година) е на приблизително 5-6 години, минава през следните етапи всяка година:

1) Фризьор – посещавам фризьорката си около 4 пъти в годината, където обичайно махам около 2-3 пръста от дължината в края ѝ. Разбира се, нацъфтелите връхчета се обират старателно. Доверявам се на услугите на фризьор в провинциален град, където просто бива измита, подстригана и изсушена със сешоар. Това е единственият ми досег с фризьорския салон – 1 път на 3 месеца.

2) Не боядисвам косата си. Досега съм я потъмнявала няколко пъти с безамонячната боя Loreal Casting, както и с шампоан оцветители, но през последните 4 години единственото агресивно въздействие, което ѝ причиних, бе направата на омбре изсветляване (което 6 месеца по-късно подстригах).

3) Вярвам в натуралните съставки – редовно си правя маски за коса. Основно 2 вида: единият е да разбъркам 1 яйце и 2 лъжици зехтин и да го размажа навсякъде по главата си, след което да стоя с найлонов плик, увит около косата за 2 часа, преди да се изкъпя; другият е да сторя същата процедура – само че с кокосово масло (студено пресовано, купувам си го от био магазин). И двата варианта действат много добре върху косата ми и усещам благоприятен ефект.

4) Грижа се и сама за добрия ѝ вид. Какво значи това ли? Че си имам една малка козметична ножичка (можете да си вземете такава от всеки магазин за козметика), с която често сама си обирам цъфтежа в косата. Така не ми се налага да чакам подстригването при фризьора, за да премахна тези светли връхчета, които така дразнят всяка жена.

5) Мия косата си 1 път или 2 пъти в седмицата, в зависимост от това колко се е омазнила, с шампоан на яйчена основа или с коприва. Установила съм, че например Teo Botanical с яйце и манго, който струва около 2 лева в търговската мрежа, прави косата ми толкова бляскава и жива, колкото дори и скъпи шампоани за десеторно по-голяма сума не са правили с нея. Ползвам основно именно този шампоан, но го редувам с билковия на Garnier, онзи с екстракт от коприва, който също не е особено скъп (купувам си го за около 3-4 лева). Това са двата шампоана, с които основно третирам косата си под душа.

6) При всяко миене на косата с шампоан си слагам и маска за коса. От 1 година ползвам една голяма кутия на Seri (1000 mg), която се води защитен крем за коса с палмово масло, и наистина резултатът ми допада. Цената на кутията е между 12 и 15 лева. Тъй като косата ми в краищата е суха, тази маска улеснява по-лесното ѝ разресване след като изсъхне. Продуктът ми стига за около година, дори и малко повече.

7) Олиото за коса е моят спасител в разресването. Имам наистина голям проблем с разресването и сплитането на кичури вследствие на сухотата в краищата на косъма. От около 2 години всеки път след миене на косата, си слагам няколко капки олио за коса Loreal Elseve Extraordinary Oil (цената е около 15 лева), което наистина ми помага доста в справянето с този проблем с прическата. 1 шишенце от него ми стига за около половин година.

8) Старая се да не суша всеки път косата си със сешоар, в 50% от случаите я оставям да изсъхне натурално. Ползвам преса за коса. Често използвам пудра за коса (малката зелена опаковка на Taft, Хайди Клъм ѝ е рекламното лице), както и сух шампоан (онзи на Velnea, има го във всички Lilly Дрогерие). Пудрата струва около 6-7 лева, сухият шампоан около 5-6.

И май с това изчерпахме всичките ми ритуали за красива коса. В общи линии се старая да огранича до минимум продуктите, които слагам по нея и залагам на тествани марки. А и така, сумирано като разходи за козметика за коса, накрая на годината сметката ми излиза доста изгодна за резултатите, които имам.

Но убедително мога да заявя, че моето лично откритие за блестяща коса е яйченият шампоан на Тео. Никога не съм предполагала, че такъв, за 2 лева, може да направи косата ми толкова сияйна след измиване.

Съветът ми към всички жени, които искат да имат дълга и красива коса, да я третират с минимално малко козметика, да я подхранват с повече блага на природата и да се хранят здравословно, с по-богато на протеини меню (защото храната също има огромно значение за вида на косъма).

И ако косата ви често капе, бъдете спокойни, това става защото се обменя. На мен това ми се случва всяка пролет и всяка есен, като е съпроводено от много стабилно падане на косми. Затова пък лятото и зимата се радвам на здрава коса и малки нови косъмчета, които поникват в корените.

В кварталната градинка

Разказът е предоставен от своя автор – Петър Дончев, за публикуване във Вита Морена. 

– Хайде на гоненица!

Двете момиченца скачат от пейката в ляво от моята и започват да се изпитват коя първа ще гони.
Внимателно сгъвам пенсионерския си седмичник и го пъхам в джоба на сакото. Всеки ден с нетърпение чакам да дойде ред на тази игра, струва ми се, че тя ме подмладява, връща ме десетлетия назад.

След мнутка кварталната градинка еква от смеха и виковете на гонещите се деца.

– Деси, не се отдалечавайте много! – дава наставление майка й. – Да сте ни пред очите винаги!
– Добре, мами…

Поглеждам часовника си. Двайсетина минути забавление ми е гарантирано – толкова обикновено продължава гоненицата. Те тичат само по алеята, на която са нашите пейки, тъй че мога да проследя цялата игра, без да изпусна нищо.

Толкова са мънички, откъде тази енергия, Боже…

Срещу пейката на децата е пейката на майките. Вече ги познавам така добре, че без да ги гледам, мога да кажа какво прави всяка от тях в момента.

Най-отсам седи Люлеещата майка. Тя държи дръжката на количката и непрекъснато я поклаща. Никога не спира, защото това просто е невъзможно. Един път преди няколко дни спря за миг, за да извади носната си кърпа, но малкото в количката нададе такъв писък, че спящият наблизо в пожълтялата трева помияр се сепна, подви опашка и панически хукна да бяга.
До Люлеещата майка седи майката на Деси. След нея е Кърмещата майка. Нарекох я така, защото отрочето ѝ е непрекъснато на гърдата, дори когато спи. Ако се опита да го дръпне, то жално започва да плаче.

– Ох, изморих се, стига толкова на гоненица!
– И аз се изморих.

Двете деца сядат на пейката и се захващат с куклите.

Последна е Мълчаливата майка. Количката с бебето ѝ е до нея, но тя не го люлее. Не си спомням досега, толкова дни вече, да е обелила и една дума.

Петата, майката на другото момиченце е винаги права, с лице към останалите и е центъра на компанията. Димящата майка. Не спира да говори, а цигарата никога не слиза от устата ѝ.

Това е нашето малко градинско общество.

Сутрин чакам октомврийското слънце да понапече, затова отивам в градинката чак към 10 часа, когато майките са вече там. Подпирайки се на бастуна, бавно минавам покрай тях.

– Добро утро! – поздравявам и с два пръста повдигам периферята на сламената си шапка.
– Добро утро, добро утро… – в нестроен хор отговарят майките.

Отпускам се тежко на моята пейка.

– Здравей, дядо! – изчуруликват децата от съседната пейка.
– Здравейте! – отвръщам. – Как са днес моите малки приятелки?
– Добре. А ти как си, добре ли си?

Колко са мили… Кимам утвърдително.  Добре съм, щом и днес съм в градинката и се радвам на слънцето…

После вадя от джоба си две ментови бонбончета и им ги подавам. Те благодарят и ги налапват. Заричам се, като получа пенсия, да им купя по едно малко шоколадче.

– Деси, казахте ли мерси? – попита първия път майка ѝ.
– Не, мами, казахме „благодаря“.

Не издържах и прихнах да се смея, след мене се разсмяха шумно и майките. А дечицата мигаха и не можеха да проумеят на какво толкова се смеят големите.

– Не ми се играе на кукли вече!
– И на мене.

Двете момиченца сядат едно до друго, нацупват се и започват да си клатят краката. Скучаят.
Понечвам да ги поканя да играем на „Дай бабо огънче“, но бързо се отказвам – ще ми се смеят – това е игра за бебета, а те са големи, на по четири години вече. Колко време са скучали не зная, защото изглежда съм позадрямал, погален от нежните лъчи на есенното слънце.

– Сетих се! – вика Деси. Отърсвам се от дрямката и наострям уши, за да чуя каква ще е следващата игра. – Хайде да играем на майка и дете!
– Добре, да играем! Пу, аз съм майката!
– Е, няма пък!… – недоволства Деси, но бързо се подчинява на правилата, приятелката й първа си е заплюла ролята. – Добре, но после аз съм майката!

За първи път ще играят на тази игра и не зная защо ролята на майката е предпочитана,  но се надявам да разбера.

– Така… Аз съм на пазар, а ти си играеш у дома – нарежда детето-майка.

Детето-дете веднага се захаща с куклата си, а другото се отдалечава на няколко крачки. После, превивайки се под тежестта на въобржаема торба спира пред въображаема врата и пъха въображаем ключ в несъществуваща ключалка.

Възхитен съм от пантомимата – какви актьори са децата!

– Отключ, отключ. Отвоооор!

Детето-майка влиза в стаята, оставя торбата и веднага започва да вика:

– Виж какво си направила пак!
– Какво?
– Разхвърляла си цялата къща!
– Не съм, мамо, само с куклата си играя.
– Млък! Да не си посмяла да ми отговаряш! – в очите на детето-майка присветват зли пламъчета.- Нали виждам колко е разхвърляно!

И започва да събира въображаеми разхвърляни предмети.

– Друг път да не правиш така!
– Как правя, мамо?
– Така…Така както аз казвам… – детето-майка се обърква и от това се разярява още повече. Втрещих се. Не можех да повярвам, че това е същото усмихнато и приветливо дете. – Ама ти май си търсиш боя?!

И докато успея да мигна, зашлеви шамар на детето-дете. То ревна с пълен глас, макар че шамарът никак не беше силен, но навярно така изискваше ролята.

Сърцето ми лудо задумка, помислих, че децата ще се сбият и понечих да стана и да ги разтърва, но за зла участ бастунът ми падна. В този миг майката на Деси също скочи да спасява рожбата си, но Димящата майка, която и без друго беше права, изпревари всички. С два скока се озова на полесражението и крясна на дъщеря си:

– Какви ги вършиш? Защо биеш детето?!

Момиченцето гледаше гузно, разбрало, че е преиграло.

– Казвай, защо я биеш?!
– Не съм я била…
– Млък! Нали видях всичко! Казвай, защо…

И съвсем неочаквано Деси, която до този момент мълчеше, я прекъсна:

– Не ме е била, лельо, ние просто си играехме…

Димящата майка се стъписа за миг, после отново се развика:

– Какви са тези лоши игри, дето се биете?
– Не са лоши, мамо, ние…
– Не ми отговаряй, май си търсиш боя!

Димящата майка премести димящата цигара в лявата си ръка и… пляс! Шамарът беше толкова силен, че детето залитна, но пейката зад него го задържа и то седна. Не заплака, но очите му се напълниха със сълзи. От обида.

Майка му се хвърли към пейката, хвана детето за рамото и здраво го разтърси.

– Казвай, каква беше тази игра! – беше съвсем освирепяла и аз, учудващо бързо за самия себе си вдигнах от земята падналия бастун. За всеки случай. – Ще кажеш ли на какво играехте?
– Да, ще кажа. – детето беше ледено спокойно. – На майка и дете играехме. Това лошо ли е?

Настъпи такава тишина, че се чу падането на пожълтял лист от дървото.

Кърмещата майка се изкиска, но съседката й я сръга в ребрата и тя млъкна.

Димящата погледна към мене, след туй към пейката на приятелките си, като че търсеше подкрепа или разбиране.

После наведе глава, сякаш мислеше нещо, отиде до близкото кошче за боклук и изхвърли фаса.

Върна се, хвана дъщеря си за ръка и без да погледне никого я поведе бавно към изхода на градинката. Знаех, че няма да ги видя никога повече – Димящата майка и момиченцето, чието име така и не научих.

Още от същия автор:
Култура на бита по света и у нас

Италианска лъвица и муза на Ботичели – коя е била Алената графиня?

Херцог Галеацо, един от последните представители на миланската династия Сфорца, е оставил име на жесток и брутален владетел, баща на неясен брой деца от неясен брой майки.

Но сред четата от отрочета Галеацо боготвори едно – извънбрачната си дъщеря Катерина. Отличаващо се с впечатляваща красота, наследило неговия пъргав ум, безстрашие и безцеремонност, момичето расте под специалните му грижи, получава солидно образование, учи военно дело и фехтовка наместо ръкоделие.

Мълвата за красотата на младата Сфорца стига до Рим и папа Сикст IV я иска за жена на сина си Джироламо, като дарява семейството с два града – Имола и Форли.

Катерина влиза триумфално в Рим като графиня и започва бляскав живот.

Ала времената се менят, съпругът ѝ бива убит и Катерина поема сама управлението на своите градове. А в тези времена управлението означава и войни.

Младата графиня печели битка след битка, управлява с твърда ръка и в разрез с обществените порядки приема открито любовниците си.

Но папа вече е Александър VI, а неговият незаконен син Чезаре Борджия държи върховенството над цялата военна мощ на Светата църква. Той не е забравил, че преди години красивата графиня го е отблъснала…

Вълнуващата история на една от най-знаменитите жени на италианското Възраждане, чиято страст и воля не знаят граници, можете да прочетете в новата книга на изд. „Емас“ – „Катерина Сфорца, Алената графиня“.

Романът е част от поредицата а издателската къща, посветена на най-силните жени, променили хода на историята.

Можете да си ги припомните тук:
Втора част на поредицата за най-великите жени в историята
Кои са били едни от най-значимите и силни жени в историята и какви са историите им

Новите букети – от плодове, зеленчуци и подправки

Без значение какво казват, без значение дали изглеждат романтични или практични, жените обичаме да получаваме цветя. Неоспорим факт.

И когато получим букет, сме толкова поласкани и щастливи, че не се сдържаме да не се похвалим на целия свят като качим снимка в социалните мрежи. Затова и Инстаграм прелива от снимки на неприлично големи и разкошни букети и някакви щастливи жени около тях.

Даже Алла Пугачова е възпяла отчаяно влюбения художник, който разпродал цялото си имущество и картини, за да купи милиони алени рози и да ги подари на актрисата, която обичал.

Създаването на букет е истинско изкуство, като се иска много повече от два цветни стръка и малко целофан с панделка, за да направиш красиво изглеждаща цветна изненада. Все по-актуални стават по-нестандартните предложения като слънчогледи, декоративни зелки, дори храстчета люти чушлета.

Една находчива дама обаче вдига летвата много високо, като решава да предлага букети от плодове, зеленчуци и подправки.

Звучи леко налудничаво, но Valgoma (както се казва студиото) създава истински запомнящи се, оригинални и забележително красиви букети, които съвсем спокойно можете да сготвите (това може би е насочено към по-прагматично мислещите дами и господа, които не искат да дават парите си за нещо, което ще увехне след 3 дена).

Valgomа споделя, че направата на един букет ѝ отнема между един и два часа, а призведенията ѝ тежат межу два и три колограма.

Интересното е, че букетите се радват на все по-голяма популярнос, а ако трябва да сме честни, на нас също много ни харесват. Повече информация можете да намерите в сайта на дамата тук.

Как се правят фигурки от кафе и каква е тайната на перфектното еспресо

Днес бяхме гости на едно чудесно събитие, посветено на кафето – Saeco Social Club. Наред с това, че се представиха автоматични кафемашини Saeco Incanto, един професионален бариста ни научи как да правим различни фигурки върху пяната на кафето.

А що се отнася до тайните на перфектното еспресо, оказа се, че те се крият в съвсем логични неща –качеството на зърната кафе и самата кафемашина. Ако тези две неща са както трябва, то може да сте сигурни, че ще получите прекрасна напитка с плътен вкус и омайващ аромат.

На самото събитие имахме възможността сами да си направим чаша кафе с интересна фигурка върху пяната, като за щастие всички присъстващи бяхме насърчени да си снимаме кафетата и да ги споделим в социалните мрежи, та не се наложи да го правим тайно (защото сме от онези хора, които снимат и споделят както пият и ядат, колкото и това вече да е old fashion)

Толкова се улисахме в търсенето на перфектния филтър, за да изглежда снимката ни по-добре, че за малко щяхме да пропуснем Пощенската кутия за приказки на Гери Турийска и компания. Прочетоха се много интересни и забавни, истории посветени на кафето, а машините Incanto направиха сигурно 100 чаши кафе за отрицателно време.

Радваме се на такава машина и в офиса, като най-най-хубавото в нея е, че с едно натискане на едно копче ти прави каквото желаеш. Има нужда от малко вода и кафе на зърна, от време на време да се изхвърли утайката и спокойно можем да кажем, че това е една от най-лесните за ползване кафемашини.

Ето и малко снимки от събитието: