Жалки свалки, разгорещени ветеринарки или тези жени нормални ли са?

Винаги съм считала себе си и жените в приятелския ми кръг за стилни, класни, стойностни жени. Жени, които са секси не само с телата си, но и с проницателността, ума и интелекта си. И с умението си да разкриват себе си по различен начин на правилните места и пред правилните хора.

Добрите ми обноски и възпитанието, което имам, пък са ме научили, че сексапилът (ако изобщо го имаш) не е онова, което трябва „да крещи“, едва поместил гърдите си в плачещо за внимание селфи в социалните мрежи.

Напротив – смятам, че истинският сексапил е онова, което дори и непарадирайки с него и ненавирайки го в лицата на хората, отново ще бъде забелязан и оценен от мъж с висока летва.

Затова този текст няма да бъде за онези жени, които явно смятат, че единственото нещо, с което могат да впечатлят съмнителната си аудитория, са базовите първични белези на женствеността им…

Защото тези действия всъщност изглеждат жалки. А това, което ще ви споделя сега всъщност имат много по-различна стойност. Доста по-висока и ценна от стойността именно на този тип жени.

И ако вече се питате кои точно, веднага разказвам.

Със сигурност знаете „онези“ жени… Които всеки ден публикуват минимум 2 свои разголени селфи снимки във Фейсбук и трепетно чакат лайкове. Онези, които се снимат с котенца и правят безумни изражения на лицето си, за да ги мислят за сладки.

14553196_584921601707816_8227359388516483072_n

Поривът ми да говоря по темата дойде от именно една такава девойка. Готино момиче, симпатично, чаровно, образовано, работещо, изкарващо парите си честно, издържащо се само, ветеринар, обичащо животните…

По пътя на коя изкривена логика една такава мацка постоянно ще навира гърдите си в моя виртуален свят?

По дяволите, ако наистина всичко, с което разполагаш и излагаш на показ, са само гърдите ти, започвам да ти вярвам, че това е единственото, което имаш!

И кога тази персона и всички подобни на нея жени, защото, убедена съм, и вие поназнавате такива, започнаха да правят този акт на търсене на някакво измамно утопично внимание? Кому е нужна такава показност? Кой я иска, кой истински, ама истински има нужда от нея…

Нормални ли са тези жени?

Понякога имам усещането, че сърцата на тези женици са пълни с намачкани топчета хартия, ей така, просто да са запълнени с нещо, та да не изглежда кухо под сутиена. Вкарват жалките си свалки на мъже, попаднали в жалък момент от живота си и чакат поредния like.

Едва ли биха могли да ти дадат смислен разговор, да ти подарят качествен секс или да те накарат да се почувстваш стойностен мъж. Техният сексапил, убедена съм, че започва и свършва с това да бъдат красиви за едното селфи.

14553124_535403159992070_1214208523257249792_n

Сигурно „търсят подходящия“, но не могат да го открият, защото критериите им за мъж са трайно увредени и изкривени. Та човек, който качва абсолютно еднообразни снимки с акцент цепката между гърдите си по три пъти на ден, със сигурност има някаква грешка в системата.

Често си мисля, че в този объркан свят може би е по-добре да си животно отколкото човек. Да, светът ти ще бъде неразбираем, но ще е семпъл и опростен. Далечен на суетата, на пошлостта… Поне до момент, в който хипотетично попаднеш на такъв ветеринар.

Всъщност е много смешно да виждаш как една жена отчаяно се нуждае от внимание, особено когато ти се чувстваш уравновесена в емоциите си и не си вчерашна за тези номера с навирането на поредните гърди в лицата на пренаситените от еротика и крещящ визуален секс мъже.

Забавно е, защото всяка жена има гърди или пък поне може да си сложи такива. И оказва се, това да си ги покажеш явно, е все едно да си снимаш пръстите на краката… Всеки ги има!

Хем чукаш на дърво да не „ти се разхлопа чак толкова емоционалната дъска“, че да стигнеш до тяхното ниво, хем те удря на хумор, хем ти е тъжно… И в крайна сметка 2 секунди след тези умствени главоблъсканици вече си на следващия пост в нюзфийда си.

15043421_1139304322783969_923373949520183296_n

Просто защото знаеш, че винаги ще има жени, които „ще си го търсят“ по евтиния начин. Точно както винаги ще има дъжд през есента, комари през лятото и алергенни полени пролет. Неизменна част от житейската статистика.

Но това не значи, че не можеш да се справиш с това. Или просто да не му обръщаш внимание. Все пак обикновеният Фейсбук потребител е видял толкова много гърди, че един чифт повече или по-малко никога няма да направят кой знае какво впечатление.

Ако обаче считаш себе си за стойностна жена, дано само не са твоите…

Реклама

Търси се: мистър Декември

Писна ми от жестоко ледени мъже!

Писна ми от мъже, които ти обещават да е горещо… Ала просто опожаряват сетивата ти и те разочароват.

Измамници с топла външност, изричащи топли думи, стрелкащи те с топъл поглед, но със студени мисли! В които виждаш юлска и августовска поквара, но сърцата им прозират с празнотата си. Невъзможни, неспособни нито да приемат, нито да излъчат любов.

Обичам онова време от годината, когато става толкова студено, че единственото, за което имаш дързостта да мислиш, става смразяващото усещане, че си сам, но всъщност ужасно силно ти се обича…

Търся си мъж, студен отвън, със студени очи, напомнящи на хладен изгрев над Алпите, но с приветливи и жарки желания към мен…

Търся си… мистър Декември!

15085624_1878514019050834_8566638248642236142_n

Да се наслаждаваме заедно на снега, да ни е толкова слънчево в душите, че минусовите температури да са просто цифра.

Да се разхождаме в заснежената гора на малкото градче, където ще избягаме от света за уикенда, да се топлим пред камината, да пием горещ шоколад и да вярваме в приказки.

15057128_1170576649658480_834269449895804928_n

Да ни е вълшебно! Да ни е превъзбудено… Да ни е вдъхновено един от друг!

Да сме наивно глупави, облечени в коледни пуловери на елени и пухкави чорапи, почти допрени до горящия пред нас огън.

Да се разтапяме от ласките си в горещия басейн, да релаксираме в сауна с аромат на билки и етерични масла, да се прегръщаме и правим любов.

15170775_1879818485587054_6595457191906965565_n

Такъв го искам. Декември. Или просто Д…

Да ми бъде дом на сърцето, в който ще се чувствам уютно. Да е моята хармония, да е пристанът, който ще ме накара да усетя мир и спокойствие, дори навън да върлува снежна виелица. Да ми каже стабилно „Всичко ще бъде наред“ и да бъда напълно убедена, че ще е точно така!

Да знам, че щом погаля брадата му и се гушна, забила лице в ключицата му, ще бъда напълно защитена от всички злини на планетата.

Такъв ми трябва – да е студен, но само за мен парещ…

Като декември, мразовит, строг и хладнокръвен, но с мисълта, че в края историята няма да завърши подло, а с празници и фойерверки. С изригвания, с празненства, с усмивки. Точно както дванадесетият месец от година приключва с Коледа и Нова Година, дори да е бил труден, изпълнен с оросяващи ума равносметки и хладина.

14561781_1865542967013915_8100336881788518400_n

Мисля, че се наситих на априлски и юнски мъже. Мечтая си за декемврийския… Обича ми се!

И вярвам, че този декември ще ми се случи!