Ленард Коен към първата си любов: „протегни ръка и ще ме докоснеш“

На 7 ноември на 82 години почина Ленард Коен, който най-простичко може да бъде описан като канадски поет, писател, автор и изпълнител на песни.

Аз обаче го възприемам като един от певците с най-красив и дълбок глас.

Ако затвориш очи, докато го слушаш, имаш чувството, че потъваш в красива приказка, в която властват любовта и скритата, сладка тъга по отминали щастливи дни.

leonard-cohen-quotes-ftr

Творчеството на Ленард Коен и цялото му излъчване като мъж ти дават увереността, че не всичко романтично, нежно и джентълментско е потънало във въртопа на съвременната арогантност и пошлост.

Едно писмо, което той написал преди няколко месеца и изпратил до умиращата му първа любов, и което след смъртта му стана особено популярно, ме накара да се замисля за странностите на живота.

Унесени в ежедневните си проблеми и моментни страсти, си мислим, че контролираме нещата, че вървим по път, който сами сме си начертали и че знаем какво да очакваме. В един момент обаче се будим на 80 години, заобиколени от спомени. Няма да забравя как милата ми прабаба, вече минала 90-те години, от време на време въздъхваше и казваше сякаш на себе си „кога остарях толкова… кога минаха тези години…“

Но нека ви разкажа за Ленард Коен. Преди няколко месеца получава вест, че една негова голяма и далечна любов – Мариан, умира от левкемия. Оставали ѝ броени дни живот. Ленард ѝ написал писмо, което тя получила два дена преди да умре:

„Е, Мариан, дойдохме до момента, когато сме толкова стари, че телата ни се разпадат и имам усещането, че съвсем скоро ще те последвам. Знам, че съм толкова близо зад теб, че ако протегнеш ръката си, ще ме докоснеш. Знаеш, че винаги съм те обичал заради красотата и мъдростта ти, и няма нужда да казвам нищо повече, тъй като ти знаеш всичко достатъчно добре. Искам обаче да ти кажа, че ти пожелавам леко пътуване.
Сбогом, стара приятелко. Ще се видим в края на пътя.“

Близките на Мариан ѝ прочели писмото и споделят, че тя била истински щастлива да получи вест от него. И протегнала ръката си, сякаш за да го докосне. Два дена след това изпаднала в безсъзнание и починала. Тогава близките ѝ написали писмо до Ленард, за да го известят за смъртта ѝ, а и за да му кажат още нещо.

Скъпи, Коен,
Мариан напусна този свят вчера вечерта. Тя бе спокойна и заобиколена от най-близките си приятели. Писмото ти дойде, когато тя все още беше в съзнание и можеше да говори и да се смее с ясно съзнание. Когато ѝ го прочетохме, Мариан се усмихна така, както само тя може. Повдигна ръката си, когато ти казваш, че си толкова близо зад нея, че ако протегне ръка, ще те докосне.
Това, че ти знаеше за състоянието ѝ, ѝ даде истинско спокойствие. Благословията ти ѝ даде сили. Близките ѝ, които видяха какво въздействие имаше писмото ти върху нея, ще сме ти винаги благодарни, че успя да ѝ пишеш толкова бързо и с толкова любов и състрадание.
В последния ѝ час тананикахме Bird on a Wire, докато тя едва забележимо дишаше. Когато душата ѝ напусна тялото и се отправи към своето ново приключение, я целунахме по челото и прошепнахме думите ти „Сбогом, Мариан“.

Ленард Коен и Мариан се запознават в далечната 1960 година в Гърция.

Той е на 26, а тя на 25 и току що изоставена от бащата на 6-месечния ѝ син.

gettyimages-173474240-1713aac6-426d-4bac-887d-2d2e56d8040a

Ленард и Мариан, заедно със сина ѝ, в Гърция през 1060 г. Снимка: James Burke/ The LIFE Picture Collection

Двамата се влюбват и заживяват заедно в малкото апартаментче, което Коен е наел в Хидра, Гърция, срещи 14 долара на месец. По-късно заживяват заедно в Монреал, Канада. Романсът им продължава почти 10 години, а какво точно е довело до раздялата им, вече не се помни. Коен обаче посвещава няколко песни на любовта им, като най-известната от тях е „Сбогом, Мариан“.

По-късно той се влюбва в други жени, една от тях го дарява с две деца, а той посвещава най-големите си хитове на своите любови. Сам казва, че никога не се е оженил поради „липса на кураж“ и „страх“.

Близките на Ленард казват, че той е усещал, че е близо до смъртта и ненапразно е написал тези думи до любимата му Мариан.

Може би тя го е изчакала в края на пътя, както той ѝ заръчва в последното си писмо до нея. Може би сега двамата са поели към своето ново приключение ръка за ръка и с усмивка. Точно както някога са се запознали в Гърция – необременени от теглото на живота. Заедно по пътя на едно ново начало…

Реклама

Говорим си с Искра Иванова за тялото, изкуството и The Space in Between

„The Space in Between“ е изцяло авторски танцов проект, реализиран и менажиран от хореографа Искра Иванова и културолога Светлозара Христова. Представлението е колаборативна творба, базирана на импровизация и интеракция с публиката.

„The Space in Between“ изследва темата за комуникацията помежду ни в контекста на съвременната консумативна епоха, заплашваща възприемането на човешкото същество основно през аспекта на телесността.

В навечерието на танцовия пърформанс (тази вечер от 18:00 ч в „Червената къща“ на ул. „Любен Каравелов“ 15) ви срещаме с Искра. Тя се съгласи да отговори на няколко наши въпроса, за което ѝ благодарим.

705124_10200931275703036_1444994571_o

  1. Моля, представете се с няколко думи за читателите ни, които не ви познават.
    Искра Иванова е от Варна, хореограф, танцьор, преподавател по съвременен танц, майка, съпруга, дъщеря, сестра, приятел…
  1. „The Space in Between“ е определен като “изцяло авторски танцов проект“, реализиран и менажиран от вас и културолога Светлозара Христова. Какво още можете да кажете за постановката?

The Space in Between е танцово представление с участието на публиката; то се занимава с темата за срещата между хората – онази, за която можем да кажем, че се е случила, онази, в която знаем, че се разминаваме, онази, която помним, онази, която бързаме да забравим… С проекта изследваме възможностите за комуникация помежду ни, които все повече като че ли се концентрират във виртуалното пространство и по някакъв начин закърняват човешката сетивност. Зрителите са поканени да си партнират с изпълнителя в опит да излязат от зоната си на комфорт, да усетят възможността за осъзнат избор, който бивайки пасивен или активен, винаги води до множество следстивия.

  1. Как бихте определили професията на хореографа с три думи?

Хореографът създава реалност в реалността. Той е конструктур на пространство. И често се оказва в позицията на терапевт.

  1. Как бихте определили културната сцена у нас? Достатъчно активна и разнообразна ли е, или нещо ѝ липсва?

В последните години можем да кажем, че има по-сериозно раздвижване. Отвъд познатите фестивали за танц и пърформанс като Антистатик и One Dance Week, определено можем да кажем, че сцената се разширява и доказателство затова е фактът, че за първа година АСТ фестивала за свободен театър е с международна програма, във Варна пък след броени дни започва третото издание на Vertigo фестивал за съвременен танц и пърформанс, а Перник тази година също изненада с първо издание на фестивала Body Graphics, в който освен международни продукции, имаше и богата програма от танцови ателиета. Това, което към момента се случва спорадично (повече в столицата, отколкото в страната) е културна програма в сферата на изпълнителските изкуства отвъд фестивалното време.

  1. А как бихте определили публиката на вашите спектакли?

Публиката на нашите представления са смели и любопитни хора на всякаква възраст. Те са заинтригувани от възможността да бъдат активни зрители, да избират, пряко да участват, да партнират. Отворени и сетивни.

  1. Въпросът за това дали е лесно или трудно да оцеляваш като артист в България и да правиш изкуство тук, е толкова пъти задаван и на толкова различни творци, че вече леко се е поизтъркал. Въпреки това обаче е важен, затова искаме да го зададем и на вас.

Разбира се, трудно е да си артист в България, но не бихме могли да кажем, че е много по-лесно и извън страната. Това, което би могло да спомогне са повече пространства, в които да се представят и да се реализират проекти, повече финансови грантове за продуциране и разпорстранение на проекти, както и повече културни мениджъри, които работят с гъвкави модели.

the-space-in-between-pic

  1. Едни казват, че тялото е ненужна обвивка, а други – че е храм на душата. Какво за вас е човешкото тяло?

Човешкото тяло е доказателство за съвършенството на природата. Неговият потенциал и памет са невероятно вдъхновение.

  1. Къде откривате вдъхновение?

В потенциала на тялото, в музиката, както и от конкретни ситуации от живота.

  1. Споделете ни какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме от вас занапред?

Предстоящите фестивали, на които ще покажем проекта в България, подготовка на международно турне със същия проект.

12 ноември 2016, 18:00ч., Червената къща, АСТ фестивал
15 ноември 2016, 20:00ч., Социалната чайна, Vertigo фестивал

The Space in Between е част от АСТ фестивала за свободно изкуство (за който вече ви споделихме и можете да си припомните тук).

За хляба и виното – по какво си приличат и как да ги комбинираме

Никой не е по-голям от хляба, а виното е нектарът на боговете. Тъжен би бил животът ни без тези две неща.

Библейската комбинация хляб и вино е актуална и днес, a виното и хлябът имат обща история още от древна Гърция. Напоеният хляб с вино е била всеобща закуска, което в интерес на истината се е срещало и по нашите географски ширини като закуска за здраве.

Запитвали ли сте се обаче защо виното и хлябът се комбинират толкова добре? Вкусове и аромати от различни видове тесто за хляб могат да бъдат открити в някои видове вина. Любопитно е, че дрождите и естествената ферментация са съставка на виното и на много видове хляб.

photo-1470158499416-75be9aa0c4db

Отделно на това хлябът се използва за прочистване на небцето при дегустация на различни вина.

”Нека тази приказка за неизчерпаемата любов между хляба и виното стигне до нашите, българските потребители, за да бъдат информирани и да имат възможност за избор. Тази приказка показва, че българските хлебопроизводители и винопроизводители имат какво да показват, защото знаят тайните на добрия хляб и доброто вино”, каза Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

Хлябът дава на човешкия организъм не само въглехидрати, но и белтъци, минерали, всички витамини от групата на В, както и фибри. Когато се премахне от пшениченото зърно обвивката, с нея се премахват 40% от витамините от групата на В, витамин К, фибрите. В същото време калориите на белия и пълнозърнестия хляб са около 260 на 100 г. А виното е натурална алкохолна напитка, в която калориите не са „празни” и е добър антиоксидант”, обясни проф. д-р Донка Байкова.

photo-1413745000559-46fdd2d81cd7

Разбира се, и двата продукта са полезни, когато не се прекалява с тях.

Хлябът като ястие дава възможност на любителите на виното да експериментират различни съчетания. Студената зима може да бъде сгрята с чабата с риган и маслини и чаша Каберне.

Сухото бяло вино като Шардоне се допълва чудесно с ароматен царевичен хляб. Селският хляб с трици комбинирайте с розе или младо плодово червено вино, а черният ръжен хляб с различни семена е най-подходящ за отлежали червени вина.

Всички видове хляб със стафиди или плодове и ядки вървят с Ризлинг.