hfhgfh

Съдбата ни дарява желаното тогава, когато сме се научили да живеем без него. Ако това е вярно, значи ще ми се случиш толкова скоро…

Раят е там, където сме двамата, а адът – във всяка песъчинка време, когато те няма.

Винаги всичко започва и свършва с това на кого искаш да кажеш първо добрите новини в живота си. Аз искам да ги споделям единствено на теб.

Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб. По пътя на тази логика – вероятно и ти мислиш за мен 25 часа в денонощието… Поне така се надявам…

Ти си взрив, който избухва в моето мъничко сърце, в моята мъничка Вселена, всеки път, когато те видя.

Чувствата ми са рани, покрити с лейкопласт. И да ме нараниш жестоко, и да ме извисиш на върха на щастието, просто трябва да дръпнеш рязко лепенката от кожата ми. Да ме заболи от печал или от удоволствие, ти ще решиш.

14591116_326658054362957_8071646856733523968_n

Знам, че ти е трудно, когато нямаш сили да тръгнеш, нито причина да останеш.

Никога няма да ме намериш там, където си ме оставил някога. От цялото ти безмълвие осъзнах, че това, което не можеш да кажеш, много ти личи.

Сякаш съм създадена да те разбирам, но не и да бъда разбрана от теб…

Убедена съм, че бих могла да преживея всичките ти зими, за да бъдеш моето лято.

Вярно се оказа, че опиташ ли да обикнеш човек, да го почувстваш, да разбереш, че без него не можеш да живееш, той ще те убие…

14099846_1646683272312706_1817773743_n

Аз безмълвно ще продължавам да следвам слънцето в очите на този любим човек, ти, дето все го няма.

И нека ми се сбъдне онова, за което мълча…

Реклама

Съдбата ни дарява желаното тогава, когато сме се научили да живеем без него

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s