21 | октомври | 2016

Винаги съм се чувствала леко неудобно, когато слушам как чужденци хвалят България.

Гостоприемство, природа, история, кисело мляко, жени…

Не ме разбирайте погрешно, аз съм горда българка, но не съм сляпа. Няма как да си затворя очите пред прекалено многото неща, които не са както трябва в милата ни държава и причината е основно и единствено лошо управление от властимащите и лошо отношение от страна на гражданите. Или казано иначе – пълно безхаберие на много нива.

Затова и ми е странно, като чуя някой европеец/американец/друг весело да разправя колко било зелено у нас. Вътрешно си мисля „къде бе, човек, не виждаш ли как всичко се съсипва, колко боклуци има навсякъде, как горите и плажовете изчезват едно след друго“. А когато казват колко сме били гостоприемни, горчиво се усмихвам, защото знам как за средния и дребен търговец в лицето на чужденеца вижда единствено пари и се чуди как да ги измъкне изпод носа му.

Истината обаче е, че мнението ми за нашата си родина е силно повлияно най-малкото от факта, че се събуждам и заспивам всеки ден в продължение на десетилетия на една и съща географска ширина. Ако можех да погледна на страната ни с очите на човек, който попада тук за първи път, със сигурност впечатленията ми щяха да са различни, особено когато става дума за столицата – София.

Попаднах случайно на видео (вижте тук) на SoSofia, в което Ейрин от Норвегия разказва впечатленията си от София. Като много други от нейната порода, и тя споделя, че столицата е учудващо зелен град, че има проблеми с буквите Ж, Ш и Щ, че любимият ѝ израз е еди-кой-си и т.н.

Моментът обаче, в който реших, че ще ви споделя това видео, беше когато Ейрин каза, че за нея София е жълт град.

От първото ми стъпване в града, което е много назад във времето, най-силно впечатление ми направиха жълтите гради. Всевъзможни нюанси, разнообразни сгради, та чак до жълтите павета, които са наказание за всички жени, решили да сложат токчета. И толкова пъти съм обяснявала пред какви ли не хора, че София е жълта, но те просто ми се смеят. Ето, сега имам потвърждението на чужденка!

След като изгледах видеото с Ейрин, ми стана едно такова хубаво, топло и прекрасно. Спомних си как преди години си мечтаех да живея в София, като порасна и ето, че 100 години по-късно това вече е факт. Със сигурност много кореняци софиянци ще смръщят нос, но се чувствам също толкова софиянец, колкото са и те.

Обичам си града, обичам и страната, и със сигурност ако един ден заживя на другия полюс, всичко от тук, дори и нещата, които най-много ме дразнят, искрено ще ми липсват.

Защото София е толкова…. София!