Там, където живее добротата – остров Лесбос

Представете си, че както се разхождате на брега, виждате човек да се дави. Можете да му помогнете, стига да искате, но ако не го направите, той почти със сигурност ще умре.

Какво ще сторите? Ще нагазите ли във водата, за да подадете ръка, или първо ще попитате човека коя религия изповядва, за кого би гласувал и какво му е отношението към абортите?

С трепет изгледахме видеото на Johnnie Walker България, разказващо за хората от остров Лесбос и бежанската вълна.

За острова сме свикнали да чуваме какви ли не неща, повечето предизвикащи смях и закачки, но колко от нас знаят, че няколко от жителите на Лесбос, като представители на целиш остров, тази година са номинирани за Нобелова награда?

Това са рибари, вехти баби, пенсионери… Обикновени хора, които бихте срещнали във всяко едно селце във всяка точка на света. Те със сигурност са имали своите големи мечти и трепетни вълнения, амбиции и копнежи, но когато бежанската вълна буквално залива бреговете на островчето им, те не са мислели за тях. Мислели са само как да спасят тези хора и децата им от удавяне. Хора също като тях, макар и говорещи друг език.

Един от интервюираните каза нещо изключително хубаво и важно:

„Не можеш да стоиш безучастно, когато нещо такова се случва. Не може да гледаш как 10 човека се давят и да си кажеш, че не е голяма работа. Утре това може да съм аз. Може аз да се качвам на лодка и да напускам дома си с моето бебе. И докъдето и да стигна, би ми се искало някой да е там, за да ми помогне.“

Може да говорим на чужди езици, да имаме различна кухня, да се кланяме на различни богове или да не вярваме в божественото, може да ядем месо или да го отричаме, може да сме бедни или богати, но всички изпитваме глад и болка…

Всеки от нас си мечтае за по-добър живот, всеки иска да бъде обичан, всеки таи в душата си някакво съкровено желание. Всички си пожелаваме да сме живи и здрави, да ни се случват хубави неща и да имаме късмет.

Всеки от нас е склонен бързо да забравя и лесно да съди…

Всеки гледа околните през собствената си призма и тайничко си мисли „това няма да се случи на мен“, но светът е голям и се върти наистина бързо.

Може утре ти да си изхвърлен от бясно движещата се вътрележка на съдбата и да се озовеш в ситуация, за която да бъдеш напълно неподготвен.

Но добро не трябва да се върши с единствената мотивация да се „застраховаш“ пред кармата и да трупаш червени точки. Доброто трябва да се случва спонтанно и винаги навреме, защото то ни прави хора.

Реклама