Свободен театър, свободен фестивал и един „Бал с каски“

Знаете ли, че у нас има Асоциация за свободен театър (ACT)? Питаме, защото ние разбрахме съвсем наскоро за тях, както и за организирания от тях АСТ Фестивал за свободен театър и честно казано, почувствахме се леко засрамени… Та това се случва за шеста поредна година, а ние нищо не сме разбрали! Затова и решихме да го споделим, за да стигне до повече хора.

Фестивалът ще се проведе в София от 11 до 17 ноември и ще покаже 10 от най-откроилите се български и 4 международни представления, станали определящи за световната независима сцена през последните години.  Важно е да се отбележи, че 10-те български спектакли в програмата на фестивала са представителна селекция от българската изпълнителска сцена, продуцирани в периода 2015 – 2016 и избрани от селекционна комисия в състав:
*Снежина Петрова (актриса и преподавател)
*Демна Димитрова (журналист)
*Войн де Войн (визуален артист)

Друго важно за отбелязване е, че за първи път тази година ежегодното събитие идва с нов формат и със седем фестивални дни, както и че представя първото си международна издание, което ще посрещне чуждестранни спектакли от Германия, Франция и Полша.

Мотото на тазгодишното шесто издание на фестивала е – празник на  свободната творческа воля и будното самосъзнание на независимите артисти. През 2016-та фестивалът насочва вниманието към ситуацията в света около нас, като същевременно с това отбелязва артистично пиршество на естетическото разнообразия.

Освен представления, седемте фестивални дни ще включват още форуми, работилници, срещи за международни артисти и професионални събития, представящи проекти и конкретна визия за близкото бъдеще на независимата сцена у нас. В изданието ще вземат участие международни гости от Германия, Франция, Полша, Любляна, САЩ, Македония и други държави, развиващи свободната изпълнителска сцена.

Вдъхновението на организаторите на фестивала за тазгодишната тема “Бал с каски” идва от значението на фестивалите в световната културна история.

В ситуации на огромни социални, политически или икономически катаклизми, хората винаги са намирали спасение в празника. “Балът” днес се случва в подобна ситуация на всеобща тревожност и постоянна промяна на светa около нас.

Във време на катаклизми, тероризъм, ескалация на напрежение, несигурности и крайности, АСТ Фестивал идва да oтбележи артистичното пиршество на естетическото разнообразие. Фестивалът е празник, които чества съвременните функции на театъра, а именно: да задава актуални въпроси и не винаги до предлага “точните” отговори; да свали маските, които са ни наложeни, но да бъде готов да постави каските, които понякога са необходими.

 

Реклама

„Мръсната“ история зад една снимка на 59 години

Има една снимка, която ще остане вечна, колкото и време да минава от годината, в която е била направена, а именно 1957-а.

Макар кадърът да е заснет преди почти 60 години, той продължава да приковава общественото внимание заради двете дами, които са главните героини в кадъра, както и най-вече заради емоциите на София Лорен (вляво), породени от деколтето на Джейн Майнсфийлд (вдясно).

По времето, когато черно-бялата фотография все още е свеж актуален фотос, София Лорен е току-що прохождаща в кариерата италианска актриса на 20 и няколко, а Джейн Мансфийлд, дръзка нахакана нейна колежка от американската школа, на приблизително същата възраст, секс икона, с неподправеното холивудско излъчване и размах.

Двете жени от съвсем различни вселени се озовават на един и същи прием в Бевърли Хилс. Лорен, по-консервативна, сдържана по италиански, семпла и премерена и Мансфийлд, смела, натрапваща сексуалността си, без никакви задръжки – пълен ураган на морала за времето си, 50-те години на XX век.

Така съвсем спонтанно (или не) се ражда и този кадър, които остава завинаги в холивудската история.

София, „втрещена“ от деколтето на американската си колежка, което е шокиращо дълбоко за онова време, та дори и за настоящето, и Джейн, показваща прекалено голяма част от апетитния си, иначе наистина красив бюст пред обективите на папараците.

Каква обаче е била целта на Джийн? Да прикове вниманието единствено към себе си в голямата нощ на София. Все пак, двете актриси колкото и да са различни, са конкуренти в безмислостния свят на Холивуд.

Десетки години по-късно Лорен в свое интервю ще сподели, че в този момент тя наистина си е мислела онова, което всички виждаме изписано на лицето ѝ.

“Парамаунт” организираха прием за мен. Всички от киното бяха там, беше невероятно. И тогава пристигна Джейн Майнсфийлд – дойде последна. Точно този момент за мен беше изумителен… Насочи се право към моята маса. Знаеше, че всички ни гледат. Седна. И беше почти… Вижте, просто погледнете снимката. Къде е погледът ми? Зяпам зърната ѝ, защото си мислех, че ще изпаднат в чинията ми! На лицето ми е изписан страх! Бях ужасена, че всичко ще се изсипе от роклята ѝ и – бум! – ще се разпилее по масата.”

И макар да не отрича, че е прекарала приятно онази „фатална“ нощ в компанията на Масфийлд и двете цяла вечер да са разменяли сладки приказки и усмивки, Лорен все пак и до ден днешен отказва да дава автографи точно на тази снимка.

82-годишната днес София, която зад гърба си има участия в над 90 филма и 2 награди Оскар, не иска да се идентифицира с тази снимка най-малкото от уважение към паметта на Джейн Мансфийлд, която остава завинаги на 34 години, загивайки в автомобилна катастрофа 10 години след създаването на този кадър.