Покажи си ги, онези, малките…

“Няма нищо по-важно за мен от това една жена да цени малките жестове, които правя към нея”, сподели ми наскоро един близък човек от противоположния пол.

Беше искрен и копнеещ. И за него точно тези мънички знаци на признателност, уважение и обич символизираха всичко, което иска да даде и получи от любовта.

Кратко, с няколко думи: държеше да показва чувствата си като показва онези, малките… малките неща.

Разбирах го и знаех гледната му точка…

Ако в работата са важни големите мащабни идеи, в любовта в крайна сметка значение имат малките неща.

Под онези, малките неща, имам предвид:

да ти направи сантиментален подарък;
да те завие, когато си заспала в съботния следобед;
да ти сготви любимия десерт;
да ти помогне за нещо, от което хич не разбира, но иска да ти бъде полезен;
да ти държи ръката, докато пресичате улицата;
да ти напише мило писмо с нещата, които обича в теб;

Тогава се в сърцето ми нахлуха едновременно разнопосочни вълнения – да, прекрасно е някой да те дарява с щастие, поднасяйки ти всеки ден усещане или емоция, на която не можеш да устоиш…

Но след като на любовта ѝ е писано да е нещо голямо и велико, имат ли място малките неща до нея… биха ли могли да изпълнят целия ѝ капацитет, да я обгърнат, да добавят пространство и материал за подхранването ѝ.

И така се замислих, че онези, малките неща, които правим към хората, които обичаме, които уж не изискват нищо друго освен нашето желание да дарим им дарим щастие… всъщност са огромни неща, гигантски неща, космически, безкрайни, неизмерими неща!

Любовта изисква големи неща от нас, големи жертви на характера, големи чувства и голяма смелост. И мънички… те се виждат само в очите на получаващия.

Защото той не е видял какво сме жертвали, за да ги случим. И да изкривим устните му в усмивка, а душата му в благодарност и обич…

Онези, малките неща, вярвам, оказват се най-големите!

Дори и най-големият пъзел не може да се нареди без хилядите малки частици, които сглобяват цялостта му. Язовирът не може да се напълни и да напои земята с живот, ако милиарди миниатюрни капчици не разтворят своята благодатна мощ във водите му.

Малките неща са важни, но те създават цялостта. Те са малките прашинки от света, които само заедно могат да достигнат съвършенството.

И пак ще се върна на думите на моя приятел… Да, всеки трябва да цени малките жестове, защото без тях никога няма да оцени любовта, в нейната пълнота и изящество.

Свикнали сме да показваме какво ли не пред познати и непознати… Да измерваме самочувствието си в социални мрежи, пари и материя.

Но ако трябва да си ги покажем, онези, малките… неща? Кой на какво би бил способен от любов, от желание, от обич? Кой би могъл да превърне малките жестове в нещо голямо и значимо…

Предизвикателство е. Понякога изглежда жалко, трудно и невъзможно. Сякаш не си струва. Но все пак малките неща си заслужават – да направиш някого щастлив с 0,00 лева, да дариш увереност или да вдъхнеш живот.