Сбогом, лято! Благодаря ти, че те имах

Днес сутринта щастливо си карах колелото през софийските улици към офиса и колкото да се радвах на хубавото време, толкова и усещах, че лятото вече си е отишло.

Е да, синоптиците обещават, че септември ще е топъл и идеален за късно море, но баба ми винаги казваше „има ли „Р“ в името на месеца, не можеш да очакваш да е истински топло“.

И е права.

Времето вече е хладно, усеща се първият есенен порив на вятъра и с една скрита меланхолия отбелязваш, че поредното лято отмина.

Лято, през което се случиха толкова много неща и още толкова не се. Лято на дълги дни и кратки топли нощи, на морета, планини и тераси, на пълни с пясък коли и задръствания по пътя за границата петък след работа. Лято на пъпеши, рокли, вдигнати коси, изгорели нослета, нови бански и изгубени джапанки на плажа.

Лято на промени, като всяко друго преди това, на очарования и разочарования, на мързеливи следобеди и щедри разходки, на забравени книги и нови филми.

Лято като лято. То е точно толкова хубаво и дразнещо, както като скочиш в морето, но ти влезе вода в носа. Като да се потопиш целия във водата, след като си бил напечен от слънцето.

Но в смяната на сезоните винаги има едно прекрасно очарование и обещание за нещо ново.

Есента е златен сезон на сладка меланхолия.

Вадене на дрехи от гардероба, купване на нови затворени обувки, смяна на цвета на лака с по-тъмен и по-топъл, сгушване блажено под завивката вечер и събуждане в сутрешен хлад.

Есента, когато много повече ценим слънчевите събота и неделя, защото знаем, че са последните такива. Есента, през която очакваме зимата. Есента, когато повече ни се обикаля из китните европейски градчета, отколкото ни се пече на плажа. Есента, когато с удоволствие обуваме дънки и се намятаме с яке.

Когато с тъга осъзнаваме, че сме остарели с още едно лято… Но и с радост благодарим, че сме го имали.

Лято като лято и есен като есен, един сезон се сменя с друг, спомените се трупат, времето неумолимо ни води напред към утрешния ден, който най-вероятно ще е малко по-студен от днешния.

На нас ни остава единствено да благодарим вътрешно, че и тази сутрин отваряме очи и посрещаме новия ден, а зимен или летен, няма значение, ние правим сезоните пълноценни, а не те нас.