Във Вита Морена сме страстни почитатели на сушито! Много обичаме да си създаваме поводи за щедри суши гощавки, гарнирани с изстудено розе и сладки приказки.
Затова и не останахме безразлични към новата тенденция в приготвянето и поднасянето на малките рибни хапки – суши мозайка. Идеята е изключително простичка и невероятно ефектна – суши парченцата се подреждат като мозайка. Разбира се, нужно е въображение и усет как точно да ги подредите спрямо цветове и т.н.
Решихме да спретнем една галерия с няколко примера, които да ви послужат за вдъхновение, ако решите да приготвите мозайка суши:
Смело можем да заявим, че Лили Роуз е взела най-доброто от родители си – Ванеса Паради и Джони Деп. Поне до този момент дъщерята на двойката показва талант, красота и стил, неподвластен на нито едно от модерните в момента течения. Лили Роуз има собствена представа за това как иска да изглежда, какво поведение да държи и в какви проекти да участва.
Не е особено учудващо, че се е насочила към актьорството и моделството, а скоро може и да пропее, точно по пример на баща си и майка си. Но има нещо в това момиче, което ни кара да мислим, че тя ще успее да излезе от сянката на родители си и да се наложи със собствен талант и качества. Ако разбира се, не потъне в алкохолно-наркотичен делириум, силно заразен сред децата на известните и богатите.
Последният проект на Лили Роуз е филмов. Тя и Натали Портман, с която безумно си приличат, си поделят главните роли във филма Planetarium.
Сюжетът е доста интересен, а в идиличните картини на Париж в началото на 20 век се редуват с напрегнатото усещане, че нещо лошо се случва с тези усмихнати момичета.
Или казано иначе – Натали и Лили Роуз са две момичета, които решават да завладеят френската столица с таланта си на артистки. И успяват. Пътищата им обаче се пресичат с френски продуцент визионер и от там насетне нещата се прецакват.
Както и в живота, силната връзка между две жени се прекъсва заради някакъв си мъж, в Planetarium нещата преминават в лек трилър. Филмът определено ни превлече вниманието и с удоволствие ще го гледаме. И няма как да не споделим, че ни е много по-приятно да слушаме за успехите на Лили Роуз, отколкото за скандалните истории от живота на баща ѝ.
Казваше ми, че трябва да имам търпение. Да го прегръщам, да го целувам, да го докосвам, но само наум.
Да се престоря, че е обикновено привличане, а не взрив.
Ала в това разминаване има повече любов отколкото във всички срещи на света.
Просто приятели. Приятели с екстри. Непознати. Все тая… Не желаех да ме прегръща, ако можеше да спре…
Как да бъдеш непознат на човек, видял душата ти?
Ами ако никога не го забравя?
Но аз ще му говоря отново. Ще усеща всяка моя дума. Не само ще я чува, ще я повтаря, каквато искам да я чуя. Говори ми се с него, от онези разговори, сякаш чувства.
От цялото му безмълвие разбрах, че това, което не можеше да каже, много му личи…
А ние винаги сме били нещо повече от просто приятели. Единствената ни грешка беше, че никога досега не преминахме тази граница.
Хората честичко оставят по нещо от себе си в чуждо съзнание. Навярно и аз оставих нещо там… Защото аз имам синини по сърцето си от ударите на негово.
Държеше ме в ръцете си, бях слаба и беззащитна, а в същия момент бях цялата му сила.
Не твърдя, че човек може да живее без любов. Може. И това е най-жестокото!
Дали го разбра? Когато най-силно мълча, най-много се нуждая да бъда обичана.
Коя ли любов е по-голяма? Тази, която разказвайки, не слиза от устата, или тази, която премълчавайки, пробива сърцето…
Познавам двама слепци. Единият е той, защото не вижда мен, а другият съм аз, защото не виждам друг освен него.
Отново ще го попитам. Непознати?
Не позна ти.
Сякаш е необходимо много, за да е щастлив човек. Всъщност, да, много е – цял един друг човек.
И все пак, ако някога, някъде, се срещнем, запознай се пак с мен. Земята е кръгла, все някъде ще се намерим.
А ако няма да се бавиш много, ще те чакам цял живот!
*Текстът е писан „в компанията“ на песента Blue Spanish Sky на Крис Айзък
Vita Morena 