Много обичам докато се епилирам, да слушам музика от ютуб. Проснала съм една стара червена покривка, опънала съм се на нея или по-точно казано – заела съм невъобразима поза, която и в йогата я няма, и стиснала зъби с един стържещ епилатор в ръка жуля тая кожа и унищожавам косми всякакви.
Те хвърчат с все корените си, падат по покривката, която вече е приела съдбата си, че няма да има следи от шампанско или поне хубаво вино по нея, а косми от всяка част от тялото.
Повярвайте ми, в епилирането, бръсненето, коламаскирането и всички отсналаи методи за обезкосмяване няма нищо забавно, приятно, женско или дори човешко. Това е един гаден акт, жертвоприношение, което всяка жена прави в името не дори на красотата, а в това да се натъпче в общоприетите представи за красота. Защото може да си дебела или анорексично слаба, може да си бяла, жълта, черна или лилава, българка или филипинка, с големи или малки гърди, каквато си искаш можеш да бъдеш и все ще си окей, но космата не можеш да си позволиш да си.
От както има жени на тоя свят, го има и правилото, че те трябва да са колкото се може по-гладки. Сигурно е издълбано в някой камък някъде, но още не са могли да го разчетат. Защото археолозите гледат йероглифи, петроглифи и всякакви други лифи и си мислят, че е сигурно някакъв важен държавен указ, историята на велик вадетел, молитва към боговете.
Да се върна на темата – ТРЯБВА да скриеш следите от вероятния си маймунски произход, за да се наречеш жена. Има една шепа отчаяни феминистки, които се опитват да навират косматите подмишниците си в очите на другите като протест срещу възприемането на жената като сексуална вещ и манифест на сосбтвената си отдаденост да измислят междуполови проблеми там, където ги няма. Но тия т. нар. „феминистки“, дори майките си са разочаровали с пълната си липса на женственост.
Има и такива късметлийки, които са попаднали на свестни и леко извратени мъже, които харесват по-натуралния вид там долу между краката и задника. Но дори и те не искат да виждат и галят косми по краката, под мишниците, от пъпа до клитора и на други екзотични телесни места.
ДА, жените могат да имат дори косми по гърба и задника, без да са жертва на жесток хормонален дисбаланс.
Back to the roots с епилацията ми и с ютуб. Скубя си се аз върху покривката, клекнала и запотена, със стиснати устни, но със силна воля да победя майката природа. И слушам Шаная Туейн. Не че толкова ме кефи, но след Дженифър Лопез, чийто вид насърчава кифлата в мен да вземе връх над феминистката, ютуб ми пуска каквото си иска. И така се стига до That Don’t Impress Me Much на Шаная. Да припомня клипа – тя е от главата до петите в тигрово и изглежда супер секси, защото на ония години животиснкият принт едва прохождаше в модата и не беше се превърнал в носията на мутресите.
И обикаля тази Шаная из една пустиня облечена като за северния полюс и чака нещо си. Както си чака, така се появяват един след друг от готини по-готини мъже. Един на мотор, друг на тир, трети на бъги, на кон… Всякакви идиоти. Тя до един ги отхвърля! Ей така, сякаш не е насред Сахара, без вода и храна, само с една шапка в кръгла кутия. И чака нещо си, дето и тя не знае какво е. Ама защо ги отхвърля тия неповикани спасители? Лирическата героиня в песента веднага обяснява – единият бил много суетен, другият вманиачен по автомобила си, третият нещо друго и така. Никой не можел да я накара да се чувства като истинска жена до сутринта.
Аз леко зяпнала срещу лаптопа, защото с умиление си припомням тоя стар клип, стържа левия крак с епилатора без дори да го поглеждам дори и си мисля, ако аз бях в тая пустиня на мястото на Шаная какво щях да направя?!
Хвърчат косми и мисли. „Как съм попаднала в тая Сахара, не е интересно, от жените всичко може да се очаква. Ама как да си избера мъж ей така… То само по возилото и на външен вид можеш да се опиташ да ги прецениш. Все едно да чакаш на спирка на градския транспорт и да почнат да спират пред теб разни мъже. Разбира се, че ще ги сиктирдосаш всичките, все пак не е прилично ей така да се качиш при някого. А тази в пустинята може би чака да се появи някой още по-добър. Защото все пак на кон, колкото и да е жребец и да е красив, и черен, трудно могат да се качат двама, че и 100% няма да им е комфортно. Другият пък някакъв тираджия…
Кара охладено пилешко към арабския свят. Изобщо всичките изглеждат ненадеждни. Но пък до един искат да помогнат на жената в беда, без дори първо да я инспектират дали си е махнала космите! Особено с тоя леопардов костюм, дето ѝ поркива всичко, че тя може да е Йети от глава до пети…“
Вече съм с епилатора на подмишниците и все още не съм намерила решението на тая загадка – как точно взимаш избор като си в беда. Накрая, за да се успокоя ментално, решавам, че просто режисьорът на клипа е бил тъп, както и целият замисъл. Вместо да направят нещо поучително, те насърчават женското неспособие да се вземе решение и да се намери отговор на въпроса „Какво, аджеба, искам“, а ми се пее само „такъв не ща, онакъв не понасям, този е тъп, другият е красив, ама какво от това, за какъв се мисли“.
Изобщо едно голямо, изострено предменструално страдание, причинено само и единствено от хормони. Хормони, които ти докарват и окосмяването, най-вероятно и унищожителните мисли, че само жените са обречени на страдание и ако мъжете знаеха какво наистина ни коства да сме така гладки, меки и благоуханни на любимите им места по нашите тела, щяха да ни носят на ръце и нямаше да се правят на интересни с коментарите си „това са женски глупости“ и „пак ти става нещо!“.
В крайна сметка, на всички ни става нещо – на тях едно, на нас друго, и по тoва ставане точно се търсим и си отказваме из пустинята, в която бродим по някакви си причини, ясни само на режисьора отгоре.
П. С. Когато се обезкосмявате с епилатор, талкът за тяло е ваш най-добър приятел. Извод-наgрада за всички, стигнали до края на тия писаници.
Vita Morena 
Pingback: Модни предложения за тази есен – Vita Morena