Любов от пръв… маникюр

Никога няма да забравя първия си досег с козметичния бранд Sephora…

Беше преди 5-6 години в магазина на марката в The Mall в град София. Имах нужда от траен качествен лак за нокти с наситен и плътен цвят на достъпна цена.

Към него ме насочи колежка – имаше страхотни нокти, които си поддържаше съвсем сама.

Беше точно по това време, края на лятото, но още не бях ходила на море. Първата година, в която живеех в столицата. Имах нова лятна рокля в тюркоазен цвят, която безумно обичах и я носех при всеки удобен случай – много ефектна, а в същото време безкрайно удобна.

И влизайки в този непознат за мен магазин до този момент, веднага фиксирах точния нюанс на линията лакове за нокти Sephora. Разбира се, покупката беше щастливо осъществена – заедно с едни сенки за очи и спирала.

Помня, че през следващите 2 месеца постоянно се лакирах с този прекрасен торкоазен лак – беше толкова плътен и добре покриващ нокътната плочка. Правех си маникюр, педикюр.

А когато отидох на море, лакът издържа през цялото време (обикновено предишни години на море лакът ми винаги се деформира от морската вода и пясъка и пада още на втория ден от почивката).

13643136_602315833274085_283247862_n

Сенките и спиралата ги помня с това, че момчето, с което тогава отидох на море, ми сподели, че имам най-искрените и мили очи, които някога е виждал. Което означава, че си бяха свършили работата.

И всъщност така се влюбих в Sephora – беше любов от пръв поглед или по-точно: любов от първо лакиране.

В онова хубаво лято, когато се почувствах като истинска тюркоазена богиня, като една много специална жена…

Но сега, когато връщам спомените си назад, осъзнавам, че не е било случайно. Самото име на лейбъла идва от гръцката митология – Зепфора, най-красивата и любима жена на Мойсей.

Постепенно научих, че марката е френска и е била основана през 1969 година. През същата година в Париж се открива и първия магазин с логото, което добре познаваме – бели масивни главни букви на черен фон – стилно, класическо и семпло.

Удивително е, че Sephora e почти на годините на майка ми. Удивително е как всичко, което съм си взимала от този магазин през годините е било правилен избор (разбира се, с помощта на момичетата, които често са ми помагали при колебания по рафтовете…)

13658669_526634704197783_646721691_n

И точно като една грижовна майка, която ще ти даде съвет за красота от гледната точка на своя житейски опит, козметиката на Sephora е била винаги до мен, за да ме накара да се чувствам женствена и да подчертае по перфектния начин естествените ми черти.

Това, което най-най-най-много харесвам и уважавам в продуктите им, е, че са наистина качествени и много добре взаимодействат с моята кожа на тялото и лицето, както и с предпочитанията ми. От крема за околоочния контур през ароматното олио за тяло до прецизните четки за грим.

Имам си малък таен месечен ритуал – обикновено го правя точно когато съм получила заплата, за да ми е още по-сладко – отивам в магазините на Sephora в мол Paradise или The Mall и се снабдявам с козметиката, от която се нуждая в този момент.

13740940_487908184732395_1595426134_n

Този месец находките бяха течни сенки за очи, които при нанасяне изсъхват и заблестяват върху клепача, основа за нанасяне на сенки, руж и бронзираща пудра.

Ясно е, че 6 години по-късно това “влюбване” още ме държи. Което значи само едно – ще бъде доживот!

Любов от пръв маникюр.

Размечтах се и вече нямам търпение до следващата си среща с Sephora. Какво ще ми препоръчате да си взема?

Реклама

Ах, Флоренция, моя сбъдната мечта

За презентацията е нужен JavaScript.

Какво ли ѝ е толкова уникалното на Флоренция? „Град като град: хора, къщи, салтанати“ както е казал Алековия Бай Ганьо. И той, разбира се, е прав. Във Флоренция ще видите все къщи, все хора, все улици и „салтанати“, но това, което ще усетите, е нещо неповторимо и красиво. Романтична италианска атмосфера ли е или чиста доза внушение, не знам, но да се поразходиш из улиците на този град и да се почувстваш част от него дори за кратко, е преживяване, което си заслужава да се изпита и запомни 🙂

Феминизмът е до време, космите са вечни

photo-1445088803572-b7b975c96e12Много обичам докато се епилирам, да слушам музика от ютуб. Проснала съм една стара червена покривка, опънала съм се на нея или по-точно казано – заела съм невъобразима поза, която и в йогата я няма, и стиснала зъби с един стържещ епилатор в ръка жуля тая кожа и унищожавам косми всякакви.

Те хвърчат с все корените си, падат по покривката, която вече е приела съдбата си, че няма да има следи от шампанско или поне хубаво вино по нея, а косми от всяка част от тялото.

Повярвайте ми, в епилирането, бръсненето, коламаскирането и всички отсналаи методи за обезкосмяване няма нищо забавно, приятно, женско или дори човешко. Това е един гаден акт, жертвоприношение, което всяка жена прави в името не дори на красотата, а в това да се натъпче в общоприетите представи за красота. Защото може да си дебела или анорексично слаба, може да си бяла, жълта, черна или лилава, българка или филипинка, с големи или малки гърди, каквато си искаш можеш да бъдеш и все ще си окей, но космата не можеш да си позволиш да си.

От както има жени на тоя свят, го има и правилото, че те трябва да са колкото се може по-гладки. Сигурно е издълбано в някой камък някъде, но още не са могли да го разчетат. Защото археолозите гледат йероглифи, петроглифи и всякакви други лифи и си мислят, че е сигурно някакъв важен държавен указ, историята на велик вадетел, молитва към боговете.

Да се върна на темата – ТРЯБВА да скриеш следите от вероятния си маймунски произход, за да се наречеш жена. Има една шепа отчаяни феминистки, които се опитват да навират косматите подмишниците си в очите на другите като протест срещу възприемането на жената като сексуална вещ и манифест на сосбтвената си отдаденост да измислят междуполови проблеми там, където ги няма. Но тия т. нар. „феминистки“, дори майките си са разочаровали с пълната си липса на женственост.

Има и такива късметлийки, които са попаднали на свестни и леко извратени мъже, които харесват по-натуралния вид там долу между краката и задника. Но дори и те не искат да виждат и галят косми по краката, под мишниците, от пъпа до клитора и на други екзотични телесни места.

ДА, жените могат да имат дори косми по гърба и задника, без да са жертва на жесток хормонален дисбаланс.

Back to the roots с епилацията ми и с ютуб. Скубя си се аз върху покривката, клекнала и запотена, със стиснати устни, но със силна воля да победя майката природа. И слушам Шаная Туейн. Не че толкова ме кефи, но след Дженифър Лопез, чийто вид насърчава кифлата в мен да вземе връх над феминистката, ютуб ми пуска каквото си иска. И така се стига до That Don’t Impress Me Much на Шаная. Да припомня клипа – тя е от главата до петите в тигрово и изглежда супер секси, защото на ония години животиснкият принт едва прохождаше в модата и не беше се превърнал в носията на мутресите.

That_Don't_Impress_Me_Much

И обикаля тази Шаная из една пустиня облечена като за северния полюс и  чака нещо си. Както си чака, така се появяват един след друг от готини по-готини мъже. Един на мотор, друг на тир, трети на бъги, на кон… Всякакви идиоти. Тя до един ги отхвърля! Ей така, сякаш не е насред Сахара, без вода и храна, само с една шапка в кръгла кутия. И чака нещо си, дето и тя не знае какво е. Ама защо ги отхвърля тия неповикани спасители? Лирическата героиня в песента веднага обяснява – единият бил много суетен, другият вманиачен по автомобила си, третият нещо друго и така. Никой не можел да я накара да се чувства като истинска жена до сутринта.

Аз леко зяпнала срещу лаптопа, защото с умиление си припомням тоя стар клип, стържа левия крак с епилатора без дори да го поглеждам дори и си мисля, ако аз бях в тая пустиня на мястото на Шаная какво щях да направя?!

Хвърчат косми и мисли. „Как съм попаднала в тая Сахара, не е интересно, от жените всичко може да се очаква. Ама как да си избера мъж ей така… То само по возилото и на външен вид можеш да се опиташ да ги прецениш. Все едно да чакаш на спирка на градския транспорт и да почнат да спират пред теб разни мъже. Разбира се, че ще ги сиктирдосаш всичките, все пак не е прилично ей така да се качиш при някого. А тази в пустинята може би чака да се появи някой още по-добър. Защото все пак на кон, колкото и да е жребец и да е красив, и черен, трудно могат да се качат двама, че и 100% няма да им е комфортно. Другият пък някакъв тираджия…

Shania-Twain-That-Don-t-Impress-Me-Much-YouTube-577x315

Кара охладено пилешко към арабския свят. Изобщо всичките изглеждат ненадеждни. Но пък до един искат да помогнат на жената в беда, без дори първо да я инспектират дали си е махнала космите! Особено с тоя леопардов костюм, дето ѝ поркива всичко, че тя може да е Йети от глава до пети…“

Вече съм с епилатора на подмишниците и все още не съм намерила решението на тая загадка – как точно взимаш избор като си в беда. Накрая, за да се успокоя ментално, решавам, че просто режисьорът на клипа е бил тъп, както и целият замисъл. Вместо да направят нещо поучително, те насърчават женското неспособие да се вземе решение и да се намери отговор на въпроса „Какво, аджеба, искам“, а ми се пее само „такъв не ща, онакъв не понасям, този е тъп, другият е красив, ама какво от това, за какъв се мисли“.

Изобщо едно голямо, изострено предменструално страдание, причинено само и единствено от хормони. Хормони, които ти докарват и окосмяването, най-вероятно и унищожителните мисли, че само жените са обречени на страдание и ако мъжете знаеха какво наистина ни коства да сме така гладки, меки и благоуханни на любимите им места по нашите тела, щяха да ни носят на ръце и нямаше да се правят на интересни с коментарите си  „това са женски глупости“ и „пак ти става нещо!“.

В крайна сметка, на всички ни става нещо – на тях едно, на нас друго, и по тoва ставане точно се търсим и си отказваме из пустинята, в която бродим по някакви си причини, ясни само на режисьора отгоре.

П. С. Когато се обезкосмявате с епилатор, талкът за тяло е ваш най-добър приятел. Извод-наgрада за всички, стигнали до края на тия писаници.

Изповядай своите #КухненскиПризнания

photo-1420730614543-e39f93134b0dВсяка кухня има своите тайни. Всеки готвач също. Малките прегрешения са най-различни – от ползването на подправки, чиито срок на годност никой не проверява, през сервирането на по-лошото вино на масата за гости, до занемаряване на хигиена в един или друг момент.

Е, разбира се, никой не е склонен да изповяда открито своите кухненски грехове, а тактично ги замазва и продължава напред.

Най-хубавото обаче е, че именно тези прегрешения правят една кухня уникална и истински вкусна.

Интересното обаче идва от Икеа. Същата Икеа, на която като ѝ гледаш каталозите оставаш с усещането на перфектност и кукленско очарование.

Сега компанията обръща поглед към нормалните човешки истории, в които перфекционизмът е само фикция. Икеа насърчават всички без значение дали са професионални кулинари или не, да споделят в няколко секунди своите кухненски прегрешения.

 

Самите те дават пример с различни хора, които с известна доза свян споделят как са наливали на гостите си от по-евтиното вино, изпусната на пода, но сервирана след това храна и т.н.

Посланието е ясно и много хубаво – спокойно, никой не е съвършен! С радост подкрепяме тези думи, като ще си позволим да добавим, че нито една забавна история не започва с „Помниш ли, когато всичко беше перфектно!“

Истината е, че дребните инциденти и малки неразбории са солта на живота, а никой не иска безсолно блюдо, нали 🙂