Огледалце, огледаце на стената, коя е най-пъпчива на земята

Някъде в шести клас започнаха да ми се появяват първите пубертетски пъпки по челото. Ще прозвучи смешно, но тогава им се зарадвах и то не за друго, а защото бележеха края на детските дни и началото на тийнейджърските. Ако знаех, че дълги години след пубертета пъпките още ще ме измъчват и то много сериозно, щях да започна да се вайкам още тогава.

Пъпките, черните точки и всичко подобно ме тормозеха повече от 15 години. Още в пубертета се разбра, че при мен нещата са по-тежки, а когато той отмина, но пъпките останаха и се задълбочиха дори, то всички приеха, че просто съм си такава – пъпчива. На моменти дори самата аз се примирявах с този проблем. Имаше периоди, в които пъпките утихваха и други, в които нещата остро се влошаваха. Кожата ми не се влияеше почти от нищо, а аз упорито опитвах всичко. Нямах хормонални проблеми, за щастие, нямах и пъпки по тялото, единствено лицето ми страдаше. Фон дьо тенът се превърна в задължителен, а голямата ми мечта беше да имам хубава, свежа и гладка кожа, но уви.

Разбира се, посещавала съм дерматолози, те ми изписваха разни лекарства, най-доброто от които е антибиотикът Зинерит. Той се маже по проблемните зони, действа добре, но изсушава доста кожата, но в един момент епидермисът става резистентен и ефектът спира.

Едно лято обаче всичко рязко се влоши – по лицето и врата си имах не пъпки, а ужасно болезнени кисти и изпадах в ужас, че от тях ще ми останат дълбоки белези. Отидох пак на дерматолог, който общо взето ми обясни, че всъщност съм имала себорея и срещу 20 лв ми продаде някакъв гръцки крем, който се оказа, че стува 3 евро в аптеките. След проведено доста странно лечение (назначено от лекар) на обтриване на кожата с лекарство против гъбички и миене на косата с катранен шампоан, усетих, че това са пълни глупости и шарлатански истории, които за мен поне не вършат никаква работа. Тогава се намери една козметчка (от клиника Jewel Skin), която след като ми почисти лицето, ми препоръча да си взема медицинска козметика и по-точно – продукти на SVR и Uriage. Точно тогава нямах излишни пари, но реших, че предпочитам да не си купя храна, отколкото да спестя от крем и се отправих към първата аптека. Там разбих най-големият мит в живота си – че медицинската козметика е ужасно скъпа. Срещу 30лв се сдобих с промоционален комплект на Uriage за акнеична кожа, който се оказа фонтан на здравето в малка опаковка.

Първият ми комплект мед. козметика

След това се насочих към SVR, които постоянно имат изгодни промоции, благодарение на които успяваш да си купиш нужния крем + измиващ гел или пък маска за лице, мицеларна вода или друго полезно и жизненоважно за мен мехлемче.

Кожата ми рязко се подобри и достигнах до момента, в който фон дьо тенът и пудрата станаха излишни. Кистите изчезнаха, заедно с тях и пъпките, че дори и черните точки! Кожата ми стана не просто чиста, но и свежа, еластична и сияйна. Звучи клиширано, но е самата истина.

Искаше ми се по-рано, още в тийнейджърските години, да бях открила френската медицинска козметика, за да си спестя много комплекси, сълзи и проблеми. Защо обаче се лутах (пъпчива) толкова години? Поради няколко основни причини:

1. Вярвах в различи бабини-деветини като бирена мая, крем Здраве, етилов спирт, пшенични зародиши, лайка, натурални масла и т.н. Не ме разбирайте погрешно, не са лоши тези методи, просто в моя случай се оказаха неефикасни.
2. Вярвах в другата козметика – тази, която не е медицинска, но пък има изключително щедра реклама и те убеждава, че ще ти помогне. Отново – не е лоша, но не е достатъчна.
3. Вярвах, че всичко по рафтовете в аптеките с козметика е много скъпо и дори не го поглеждах. Реалността далеч не е такава.
4. Вярвах, че почистването при козметичка е всичко, което мога да направя – не само, че не е така, а понякога дори вреди. Повярвайте ми, кожата не трябва да се стиска нито от вас, нито от козметик, пък бил той и велик.

Откакто започнах да ползвам единствено медицинска козметика – крем, мицеларна вода (Биодерма имат прекрасни такива), пилинк, серум, термална вода и т.н., нямам нужда от никакви процедури и тежки макиажи.

Посланието ми към всички, които имат някакъв кожен проблем, е да се обърнат към най-близката по-голяма аптека и да потърсят своя продукт. Забравете за предразсъдъци като „това е просто крем, всичките са едни и същи, само цените им са различни“, повярвайте – не е така. Има едни лаборатории с едни учени в тях, които гледат на работата си адски сериозно и произвеждат не някакви помади, а реални лекарства, които ще ви върнат самочувствието и добрият външен вид.

Потърсете консултация от фармацефтите, разгледайте промоционалните оферти, каквито всички големи марки (и аптеки) пускат редовно, поискайте си тестерчета и намерете вашата марка и вашия продукт. На мен ми помогнаха тези брандове, но има още много и то добри други, които може да са решението на вашите проблеми.

Реклама

Минало по никое време

Казват, че хората се делят на два типа – такива, които държат крайчеца на тоалетната хартия над рулото, и такива, които го държат под него.

Но всички обичаме мусака. И всички в някакъв етап от живота си сме изпращали песни по никое време на някого, за да му обясним чрез текста какво изпитваме към него.

Тъпичко, нали?

Тъпичко, защото винаги тези тематични песни са изпратени в малките часове на нощта до човек, който много отдавна е извън живота ти поради една или друга причина.

Може причината да е в него/нея самия или в теб, или в друг човек между вас, или пък в грешното разположение на звездите, но вече се срещате единствено в спомените си и бързо се отминавате.

Или само в твоята глава е имало нещо, а отсрещният дори не е разбрал, понеже не си посмял да си кажеш, а си споделял само песни, пък „нека се сети“.

Тъпичко е още, защото нямаш право да се включваш ненадейно в живота на някого, който отдавна е тръгнал по друг път, и то по този тарикатски начин – със споделен гол линк.

Не си си дал труда дори да съставиш едно просто изречение, в което да кажеш „здрасти, сори, че така от нищото, но се сетих и реших все пак да ти споделя…“

Но така е по-лесно, понеже само опипваш почвата. Чакаш да видиш какво ще ти отговори другата страна – дали е на твоята вълна или не. Защото ако е – идеално!

С една песничка си върнал лентата назад и сега остава само да видиш докъде ще стигнат нещата.

Дали само сладко ще си припомняте миналото и ще си откровеничете, или пък ще стигнете до нещо повече. Ако пък удариш на камък, имаш прекрасното извинение – „ама аз нищо не искам, просто ти споделям песен“. Колко удобно, нали!

Тъпо е и поради още една причина – защото почти винаги такива неща се случват, когато „скърбящата“ страна има някакви съвсем различни проблеми, като караница с гаджето, скорошна раздяла или просто скука, и в самосъжалението си се хваща за сламки от миналото.

Няма лошо в това да си решил, че не можеш да живееш без определен човек и искаш да го върнеш в живота си, но богът на успеха изисква своите жертви и това са желание, упоритост, често дори и сълзи на отчаяние и много старание.

Нищо не идва ей така в живота ни, дори за да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш.

Има много лошо в това да си безотговорен както към своите чувства, така и към тези на другите.

Когато ти дойде на ум да си играеш на призрак от миналото и да възкресяваш стари неща (или пък да си внушаваш, че някога е имало нещо), първо спри да пиеш и си вземи студен душ.

Ако пък алкохолът няма пръст, то тогава се обади на най-добрия ти приятел и си поговори с него за нещата от живота и му сподели какво мислиш да правиш, за да те разубеди или поне разсее, докато ти се осъзнаеш и се откажеш от глупостите.

Песните нека си останат в плейлиста или най-много на стената ти във фейсбук, а ако от вътре те напира на чувства, то изживей си ги в компанията на бутилка вино и без налични мобилни устройства.

И вместо финал – най-добре се живее в сегашно време. Миналото е прекалено населено, а бъдещето твърде неясно.