В последно време (да се разбира последната година) ми е особено трудно да си харесам филм за гледане. Драмата ми е, че често вечер след работа нямам желание да се натоварвам психически с нищо, ама абсолютно нищо. Не искам да гледам новини (така или иначе злободневните теми съм ги изчела и коментирала още в работно време), често не искам и да чета книга (тъй като работата ми е свързана с ежедневно четене и писане), искам просто да разтоваря с някой приятен филм, с който ще се посмея и ще ми стане хубаво. Филм, който да ми подейства като пилешка супа за душата.
Да намираш такива филми обаче, се оказва почти невъзможно. Защо? Защото или попадаш на безумни, безмислени, гнусни и по-тъпи от тъпоъгълник американски комедии, или попадаш на смислени, но и тежки (за психиката ми) драми.
Търся своята пилешка супа за душата, но основно намирам или тежко и мазно свинско, или канцерогенен хамбургер с газирано. Когато обаче открия това, от което имам нужда, толкова се радвам, че бързам да го споделя на всички. Ето някои от любимите ми филмови пилешки супички:
- Константинополска кухня – това е филмът с най-много възможни заглавия: Политическа кухня, Цариградска кухня, Константинополска кухня, A Touch of Spice и всичките им вариации на гръцки, турски, английски и т.н. Филмът е дело на режисьора Тасос Булметис и за всичките му награди и оценки от критиците можете да прочетете в IMDB. Аз искам само да ви кажа, че това е един изключителен филм, от който ще ви стане така хубаво, меланхолично и приятно, че често ще се присещате за него. Филм, който спокойно можете да гледате с децата или родителите си, без да се притеснявате от неудобни (и излишни) секс сцени. Филм, който ще ви разкаже по неповторим начин една история с много преплетени в нея съдби. История, която биха почувствали близка както турци и гърци, така и испанци, англичани, чилиици, австралиици и сигурно ескимоси дори. Филм, който ти докосва душата, без значение кой език говориш.
- Пеликанът Никостратос – прекрасен филм с Емир Кустурица в една от главните рокли, едно прекрасно момченце и един изумителен пеликан, който със сигурност е по-интелигентен от повечето хора, които познавате. Разкошните гледки от незнайни райски гръцки острови допълват красотата на този филм, който също спокойно можете да гледате със семейството (и децата си) без притеснения. Да си призная, в един момент се разплаках със сълзи, но филмът не е драматичен, нито пък страшен, а красив и абсолютно душевно пилешко супест. Препоръчвам
- Карамел – прекрасен, истински и женски (подчертавам) филм. Гледайте си го сами или с приятелка. Може и да не съм права, но подозирам, че един мъж до вас не би го разбрал и усетил по същия начин, както една жена. Не искам да дискриминирам или най-малкото обидя някой от двата пола, давам я тази препоръка с най-добри чувства. Този филм го бях гледала веднъж преди доооста години (поне преди 5, той е 2007 г.), но наскоро реших да повторя и истински се влюбих в него и в Надин Лабаки. Няма да загубите, ако го прочетете или сами я потърсите из мрежата. Надин играе във филма, но е и негов режисьор, а освен това е дала и идеята. Друг фантастичен неин филм е Where Do We Go Now, но той вече спада към по-тежичките. Въпреки това го препоръчвам наравно с Карамел. Ще се радвам да ми споделите личните си отзиви, ако гледате някой от тях.
- Урания – Този филм е доста близко до „Никостратос“ по усещане, което носи, а и поради факта, че главните роли са поверени на деца. Корицата му може да ви обърка, че е нещо като „Малена“, но мога да уверя, че не е така. Не че Малена е лоша, просто Урания е различна и фокусът не е върху жената, нищо, че я има (и то доста пищна) в лентата. Силен, прекрасен, истински, мечтателски филм, който си заслужава да изгледате.
- Sei Mai Stata Sulla Luna? – неочаквано добра комедия от братята италианци. Защо пък неочаквана? Може би защото сме свикнали да гледаме основно пластмасови американски комедии. Това филмче обаче е нещо като филмиран комедиен чик лит – има готини мацки, има мода, има малка къща в прованса и лъскава кола, секси мъж, тъп мъж, любопитни съседи, любовна драма, щипка магия и изобщо всичко необходимо, че да го изгледате (с когото си пожелаете) и да се почувствате супер.
Засега това са филмите, като скоро ще има ревю и препоръки и за други. Може би се забелязва силният афинитет към предимно съседски (горе-долу) продукции. Това се дължи на факта, че в един момент твърдо реших да дам пауза на почти всичко, идващо от Холивуд, а Боливуд още не ме е спечелил. Препоръката ми е по-често да поглеждате към европейски и други продукции, да не се дразните от чуждите езици, с които ушите ви не са свикнали. Киното е необятно и разкошни филми има навсякъде, особено в балканските ни околии.
Vita Morena 